Решение № 3861 от 18.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11547/2018 г.

Решение № 3861 от 18.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11547/2018 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на И. Христов и П. Рачева, и двамата от [населено място], против решение № 481 от 18.07.2018 г., постановено по административно дело № 131/2018 г. по описа на Административен съд - Плевен, с което е отхвърлена жалбата им срещу заповед № ЗД-06-0008 от 19.01.2018 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане (РДСП) - Плевен, с която на основание чл. 84, ал. 4 и ал. 6 от Семейния кодекс (СК) е наредено детето им А. Х. да бъде вписано в Регистъра на деца, които могат да бъдат осиновени при условията на пълно осиновяване, воден от РДСП – Плевен. В касационната жалба не са посочени отменителни основания по чл. 209 от АПК, обосноваващи пороци на оспореното съдебно решение. Касаторите излагат, че са недоволни от така постановения съдебен акт, поради това, че не искат детето им да бъде давано за осиновяване, и твърдят, че имат необходимите неща за гледане на детето и искат то да им се върне. Ответникът по касация - директорът на Регионална дирекция за социално подпомагане - Плевен, не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба, поради което предлага решението да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страни с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която оспореното решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Предмет на съдебна проверка в производството пред Административен съд - Плевен по реда на чл. 145 и следв. от АПК във връзка с чл. 84, ал. 6 от Семейния кодекс е оспорената от И. Христов и П. Рачева заповед № ЗД-06-0008 от 19.01.2018 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане - Плевен, с която е разпоредено детето А. И. Х. да бъде вписано в регистъра на деца за пълно осиновяване. Фактическата обстановка по казуса е изяснена правилно. Непълнолетното дете А. Х. е родено на [дата на раждане], видно от удостоверението за раждане, и негови родители са П. Рачева и И. Христов. А. Х. е с [произход], трето поред дете, което е родено от извънбрачно съжителство на майката. Веднага след изписването от родилно отделение на УМБАЛ - Плевен със заповед № ЗД-04-370/20.11.2015 г. на директора на ДСП – Плевен по отношение на детето е предприета мярка за закрила по административен ред на основание чл. 27, ал. 1 във връзка с чл. 4, ал. 1, т. 4 и чл. 25, т. 3 от ЗЗДет. То е настанено спешно в професионалното приемно семейство на К. Савова от [населено място], където се отглежда и към момента. До издаване на заповедта се е стигнало след подаден сигнал от медицинските власти – РО на УМБАЛ – Плевен, където е родено детето. От мотивите на заповедта се установява, че пред медицинския персонал майката е съобщила, че детето е желано, но към момента тя и семейството й се намират във временно затруднение и по тази причина няма възможност да отглежда детето в семейната си среда, изразява желание детето да се настани временно при приемно семейство, което да полага адекватни грижи за него. Мярката за закрила, предприета от ОЗД – Плевен, е потвърдена с решение № 23/15.02.2016 г. на Районен съд – Никопол за срок от една година до 20.11.2016 г. В получената информация от ДСП – К. е посочено, че няма възможност за реинтеграция на детето А. в семейната среда на родителите. Като причина е посочено, че бащата пътува много, а майката е безработна и често го придружава извън страната, като не уведомява своя баща – К., който полага грижи за двете по-големи деца на П. Рачева – К. [дата на раждане] и Ц. [дата на раждане]. С изтичане на едногодишния срок на предприетата мярка за закрила приемният родител е подал отново молба в ДСП – Никопол за продължаване срока на настаняването на детето в приемното семейство. Тя е продължена с нова заповед № ЗДЗД-5922/21.11.2016 г. на директора на ДСП – Никопол. След изтичането на срока и на тази заповед мярката отново е продължена със заповед № ЗД/Д-ЕН-Н-041/22.11.2017 г. на директора на ДСП – Никопол в същото приемно семейство. От последния социален доклад е видно, че майката е с постоянен адрес в [населено място], [улица] с настоящ адрес [населено място], [улица], пълнолетна, дееспособна, в добро здравословно състояние, безработна, и получава семейни помощи за деца по чл. 7 от ЗСПД в размер на 85 лв. Бащата е с постоянен и настоящ адрес в [населено място], [улица], и според данните в НБДН – женен, с три деца. Според представеното по делото допълнително споразумение към трудов договор от 13.05.2014 г., работи като шофьор на тежкотоварен автомобил във фирма за транспортни услуги срещу основно месечно възнаграждение в размер на 510 лв. Като причини за изоставянето на детето са посочени - временно затруднение на родителите и невъзможност да полагат грижи за него в семейна среда. Според социалния доклад, за периода от 20.11.2015 г. до 12.01.2018 г. са проведени общо пет срещи между детето А. и неговите родители. В ДСП – К., съответно в ДСП – Никопол, са постъпили две молби от родителите за реинтеграция на детето – на 30.11.2015 г. и на 26.05.2016 г. В последната П. Рачева е декларирала, че е информирана, че детето е настанено в приемно семейство, и че в шестмесечен срок може да поиска прекратяване на мярката за закрила, както и, че са подали молба за реинтеграция на детето в семейна среда, искат да си вземат детето и да го отглеждат в семейна среда, след като се преместят в гр. Плевен. Становището в социалния доклад е, че родителите не са мотивирани да полагат грижи за него в семейна среда и не са в състояние да отговорят адекватно на нуждите му. При всяко едно посещение и среща с детето те заявяват, че ще наемат квартира в гр. Плевен, където ще се установят трайно, ще вземат двете по-големи деца на П. Рачева при себе си и ще подадат съответни документи, за да вземат и А. По информация от ОЗД – Кнежа. от 20.11.2017 г. родителите не са открити на постоянните си адреси в [населено място]. При разговор с В. Гергова (сестра на майката), същата е заявила, че те от дълго време не живеят в [населено място], не поддържат връзка с нея и тя не знае точното им местонахождение. Другите две деца – на 12 години и на 8 години, живеят в [населено място] при баща си, който се грижи за тях. При последната проведена среща с родителите те не са пожелали да декларират свой настоящ адрес, на който са се установили трайно, но са заявили, че разполагат с достатъчно финансови средства, за да обезпечат издръжката на А. и двете по-големи деца на П. Рачева. Затова според индивидуалната оценка на потребностите е изразено становище, че до момента от страна на родителите е налице единствено заявено добро желание за реинтеграция на детето в семейна среда, но не и предприемане на адекватни мерки за осъществяване на това намерение, и тъй като детето се отглежда в семейна среда, може да се очаква сравнително лесно адаптиране към среда и условия, предоставени от осиновители. Детето е физически и психически здраво, на [възраст] (към момента на издаване на процесната заповед). От изготвената психолого-педагогическа характеристика на детето от директора на ДГ "Щастливо детство" – [населено място] от 22.12.2017 г., която детска градина детето посещава, се установява като цяло изоставане на детето в познавателното развитие спрямо образователните стандарти за възрастта. Подчертано, е че изоставането на детето в развитието не се дължи на интелектуален дефицит, а на ниската възраст и на факта, че е по-затворено и срамежливо дете. Това налага да му се обръща повече индивидуално внимание. Заключението на социалния доклад е, че вписването на детето в Регистъра на деца за пълно осиновяване е алтернативата, която ще му осигури възможност за трайно полагане на грижи в семейна среда. С тези мотиви директора на ДСП – Никопол е предложил вписването на детето в регистъра, воден при РДСП – Плевен. Със заповед № ЗД-06-0008/19.01.2018 г. директорът на РДСП – Плевен на основание чл. 84, ал. 2 във връзка с чл. 93, ал. 2 и чл. 84, ал. 6 от Семейния кодекс е наредил вписването на детето А. Х. в Регистъра на деца, които могат да бъдат осиновени при условията на пълно осиновяване, воден в РДСП – Плевен. В мотивите е посочено, че детето е настанено в професионално приемно семейство с временна административна заповед от 20.11.2015 г., потвърдена със съдебно решение за срок от една година, считано от настаняването по административен ред. В предвидения в чл. 93, ал. 2 от СК шестмесечен срок от настаняването на детето по административен ред родителите с постоянни адреси в [населено място] не са поискали прекратяване на настаняването или промяна на мярката и връщане на детето или настаняването му в семейство на роднини и близки по реда на ЗЗДет. За да не уважи сезиралата го жалба на И. Христов и П. Рачева срещу заповедта на директора на РДСП - Плевен, Административен съд - Плевен е формулирал извод за законосъобразност на оспорения пред него индивидуален административен акт, като издаден от компетентен орган в предвидената от закона форма и в съответствие с материалноправните разпоредби на закона, с административнопроизводствените правила и с целта на закона. Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от редовно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният пред настоящата инстанция съдебен акт е и правилен. Тезата на касаторите за противното не може да бъде споделена. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички относими за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, и е проверил изцяло законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт съобразно очертаните предели на предмета на съдебна проверка в чл. 168, ал. 1 от АПК по критериите в чл. 146 от АПК, като делото е изяснено изцяло от фактическа страна. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и при анализа им във връзка с приложимата за казуса нормативна уредба е направен правилен краен извод за неоснователност на релевираните и пред настоящата инстанция доводи от жалбоподателите за нейната незаконосъобразност. Решението се основава на обоснована преценка на събраните доказателства, издадено е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. Правилна е преценката на съда, че разглежданият случай попада в хипотезата на чл. 84, ал. 2 от СК - детето е било настанено за отглеждане в приемни родители по реда на Закона за закрила на детето, като родителите не са поискали прекратяването на настаняването или промяна на мярката в шестмесечният срок по чл. 93, ал. 2 от СК, считано от настаняването на детето, който срок е преклузивен, без при това да са били налице основателни причини, които да са възпрепятствали майката и бащата да поискат прекратяване на настаняването или промяна на мярката. Безспорно е установено по делото, че касаторите са били запознати със сроковете, през които са могли да предприемат действия по прекратяване на настаняването при приемните родители и реинтегрирането му в семейството. Заповед № ЗД/Д-ЕН-Н-041/22.11.2017 г. за последното продължаване на настаняването на детето в приемното семейство е връчена на двамата родители, пратката е получена от П. Рачева лично срещу обратна разписка. Двамата родители са участвали и в съдебното производство по гр. д. № 560/2016 г. по описа на Районен съд – Никопол, с което е потвърдена мярката за закрила за срок от една година от 21.11.2016 г., като пред съда са се явили и заявили, че желаят да посещават и да се виждат с детето в дома на приемния родител, но не са в състояние да му осигурят постоянни грижи, храна и дом. Заповед № ЗД-ЗД-5922/21.11.2016 г. за пренастаняване на детето в приемното семейство също е изпратена до И. Христов на адреса в [населено място], но се върнала като недоставена, тъй като получателят отсъства. Относно първата заповед № ЗД-04-370/20.11.2015 г. за настаняване на детето в приемно семейство няма доказателства за връчването й, но видно от декларацията на П. Рачева (л. 41 от първоинстанционното дело) родителите са били запознати със съдържанието й и са информирани за срока и възможностите за реинтеграция на детето в семейна среда. В ДСП – Кнежа, съответно в ДСП – Никопол, са постъпили две молби от родителите за реинтеграция на детето – на 30.11.2015 г. и на 26.05.2016 г. В последната П. Рачева е декларирала, че е информирана, че детето е настанено в приемно семейство, и че в 6-месечен срок може да поиска прекратяване на мярката за закрила, както и, че са подали молба за реинтеграция на детето в семейна среда, искат да си вземат детето и да го отглеждат в семейна среда, след като обаче се преместят в гр. Плевен. По делото безспорно се е установило, че те не са проявили инициатива за извеждането на А. Х. от приемното семейство и евентуалната му реинтеграция в семейството. Доводите в касационната жалба също са в този смисъл, а именно, че не желаят детето им да бъде осиновено, и че имат всички необходими неща за отглеждането му. Нито пред първоинстанционния съд, нито пред настоящата касационна инстанция са представени доказателства, че родителите са реализирали декларираните от тях намерения (или поне са направили опит) за наемане на жилище в гр. Плевен, където да отглеждат детето А. Изразеното от тях желание да отглеждат детето си в гр. Плевен е останало нереализирано и неосъществено, то е само устно декларирано, без по неговото изпълнение и реализация да са предприети конкретни реални действия и мерки за постигането му и за действителното осигуряване на дом и условия за отглеждане на детето. Т. е., към момента на издаване на процесната заповед са били налице предпоставките по чл. 84, ал. 2 от СК във връзка с чл. 93, ал. 2 от СК, доколкото при липса на обективни пречки за това няма инициатива от родител за реинтеграцията на детето, вкл. и такава по чл. 30, ал. 1 от Закона за закрила на детето. Съгласно доказателствата, а по-точно от изготвената психолого-педагогическа характеристика на детето от директора на ДГ "Щастливо детство" – с. Брест от 22.12.2017 г., се установява, че при детето е налице изоставане в познавателното развитие спрямо образователните стандарти за възрастта. Доказано е, че то не може да говори, не се справя със задачите по време на педагогическите ситуации, не проявява интерес към това, което му се показва, обяснява и говори, но проявява интерес към кубчета и строители по време на игровата дейност, като умее добре да ги подрежда. Няма напълно изградени хигиенни навици, не може само да мие ръцете си, не може да се облича и съблича самостоятелно, трудно се храни самостоятелно, понякога се храни с ръце. Не контактува с децата в групата, предпочита да си играе само, по-често се проявява в лидерска позиция, не се ориентира при промяна на ситуацията, понякога безпричинно сменя настроението си и плаче. Не е ориентирано към заобикалящата го действителност. Представите и възприятията му са бедни, не се включва в педагогическите ситуации и не може да работи с учебните материали. Препоръчва се да се предприеме задълбочена работа върху активния речник на детето – да му се говори правилно на книжовен български език, да му се четат често приказки, да се изисква от детето да изговаря правилно думите, да се научи да отговаря с кратки изречения, да се работи за развитие на хигиенните навици и навиците по време на хранене, да борави с учебни материали – книжки за оцветяване, детски книжки с илюстрации, подреждане на кубчета с картинки, строители, играчки за сюжетно-ролеви игри, по-често общуване с други деца, извън обхвата на детската градина, както и с близки на приемното семейство хора. Изоставането на детето в развитието не се дължи на интелектуален дефицит, а на ниската възраст и на факта, че е по-затворено и срамежливо дете. Това налага да му се обръща повече индивидуално внимание. Правилно е посоченото от първоинстанционния съд, че вписването в регистъра се допуска, ако интересите на детето налагат това. В настоящия случай интересът на детето с оглед индивидуалните му потребности, които налагат родителска грижа и внимание, са то да бъде отглеждано в семейна среда от хора, които реално ще упражняват тази родителска грижа, а няма да се задоволяват само с декларирането на желание за това. Горното сочи на наличие на всички елементи от фактическия състав, обусловили правомощието да се разпореди нареденото от компетентния административен орган вписване на детето в Регистъра за пълно осиновяване. Вписването на детето в регистъра за пълно осиновяване не прекратява и не преклудира възможността на родителите при желание да предприемат бъдещи действия, да докажат възможност да отглеждат детето в семейна среда и да поискат прекратяване на настаняването на детето в приемно семейство. Разбира се, осигуряването на дом и условия за отглеждането на детето и искането за прекратяване на настаняването на детето в приемно семейство трябва да стане от родителите му, докато не се е осъществило осиновяването му. От гореизложеното явства, че тезата, която се силаеха да докажат касаторите, за неправилност на решението и незаконосъобразност на процесната заповед, не може да бъде кредитирана. Отхвърляйки жалбата срещу последната, първоинстанционният административен съд е постановил правилно решение, което при липса на касационни основания за неговата отмяна, следва да бъде оставено в сила. Съдебни разноски от ответника по делото, за когото изходът на спора е позитивен, не са поискани своевременно, нито доказани, с оглед на което такива не трябва да му се присъждат. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,