Решение № 10905 от 31.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15579/2011 г.

Решение № 10905 от 31.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15579/2011 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Глобал Енерджи 1" ЕООД против решение № 4486 от 19.10.2011 г., постановено по адм. д. № 4842/2011 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт (РА) № 2001004975/15.10.2010 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП София, потвърден с решение № 559/30.03.2011 г. на директора на дирекция "ОУИ" - София. Със същото решение жалбоподателят е осъден да заплати на ответната дирекция разноски в размер на 1092 лева. В касационната жалба се твърди неправилност на решението. Наведените касационни основания са всичките по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на решението и отмяна на РА. Ответникът в касационното производство - директорът на Дирекция "ОУИ" - София чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в рамките на 14-дневния законоустановен срок за касационно обжалване. По отношение на основателността й приема следното: С РА на ревизираното лице е отказан данъчен кредит по фактура № 5/03.06.2009 г., издадена от "Ню вижън мениджмънт"АД с основание - предварително проучване и проект за инфраструктура /пътища за достъп заедно с техните сервитути/ до потенциални имоти за разполагане на вятърни генератори във "Вятърен парк Драгоман", с данъчна основа 160 378,06 лева и ДДС 32075,61 лева. Органът по приходите е формирал извод за липса на реалност на доставката по фактурата. Фактическите констатации за този извод са, че при доставчика има наети на работа лица, които не биха могли да изпълнят фактурираната доставка. За изпълнението й доставчикът наема "Ирел Строй енд Проджект" ЕООД. За извършената доставка "Ирел Строй енд Проджект" ЕООД издава фактура № 0...387/30.04.2010 г. с данъчна основа 19000 лева и ДДС 3800 лв. За изпълнението на доставката между "Ирел Строй енд Проджект" ЕООД и "Ню вижън мениджмънт" АД е подписан протокол. Органът по приходите е установил съществено различие в датите по фактурите и по-конкретно фактура № 5 е от 3.06.2009 г., а фактурата издадена от подизпълнителя е от 10.04.2010 г. Стойността по двете фактури се различава съществено, като прекият доставчик не е представил доказателства за извършени допълнително услуги, водещи до значителното увеличаване на стойността на доставката. С решението на директора на дирекция "ОУИ", с което се потвърждава РА е прието, че фактура № 5/1.06.2009 не удостоверява и авансово плащане, тъй като от банковите документи в административната преписка е установено, че плащането е извършено на 5.06.2009 г., т. е. след издаването на фактурата. Административният съд отхвърля жалбата срещу РА възприемайки изцяло констатациите и изводите на приходния орган. Добавено е от съда, че съгласно чл. 283, ал. 1 от ЗЗД довереникът трябва да извърши възложеното му действие лично, а случаите, в които довереникът може да възложи работата другиму са регламентирани в ал. 2 на посочения член, но при всички случаи, на осн. ал. 3 следва да извести незабавно доверителя за заместването. В конкретния случай липсвали доказателства, че е уведомен поръчващия за заместването. Както органът по приходите, така и съдът е стигнал до извода за липса на доставка по фактурата. Обжалваното решение е правилно. От доказателствата по делото не може да се направи изводът, че по спорната фактура към момента на издаването й е налице реална доставка. Доказано е по делото, че доставчикът по фактурата няма кадрови капацитет за изпълнението на доставката. Твърденията на жалбоподателя, че услугата е извършена чрез използването на поддоставчик също не са подкрепени с категорични доказателства. Налице е разминаване в датите на фактурите подписани между поддоставчика и доставчика, и доставчика и жалбоподателя. Фактурата, издадена от поддоставчика на доставчика е няколко месеца след издаването на процесната фактура. Тоест, дори да се приеме, че услугата е извършена чрез поддоставчик, то тя не е изпълнена към датата на процесната фактура. Правилно е посочено от решаващия орган, че към датата на процесната фактура не е налице и авансово плащане. При тези данни правилно е прието, че данъчният кредит по тази фактура е ползван незаконосъобразно. По тези съображения, настоящият съдебен състав приема, че не са налице сочените касационни основания. Обжалваното решение не страда от пороци, поради което като правилно следва да бъде потвърдено. Воден от горните съображения и на осн. чл. 221, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд,