Решение № 8376 от 26.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6720/2019 г.

Решение № 8376 от 26.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6720/2019 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба Ц. Й. от [населено място] срещу решение № 151/12.04.2019 година на Административен съд гр. Велико Търново по адм. д. № 931/2018 година. Релевира касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Излага съображения за неправилност на извода на първоинстанционния съд, че принудителната административна мярка /ПАМ/ "Преместване на паркирано ППС без знанието на собственика или упълномощен от него водач" е издадена от компетентен орган. Сочи, че видно от заповед № РД 22-1906/09.11.2018 година, същата е подписана от заместник-кмет "Финанси", без да са налице доказателства за надлежното му упълномощаване от кмета на община Велико Търново за подписване на административни актове, с които се определят длъжности лица на "Организация на движението, паркинги и гаражи" ЕООД, които имат право да прилагат ПАМ. Твърди, че е налице порок, обуславящ нищожността на обжалвания административен акт, а имено – липса на компетентност. Иска отмяна на съдебния акт и постановяване на решение по съществото на спора, с което да се обяви нищожността на приложената ПАМ по чл. 171, т. 5, б. "б" Закона за движението по пътищата /ЗДвП/. Претендира разноски. Ответникът по касационната жалба, инспектор ПНП ППС при "Организация на движението, паркинги и гаражи" ЕООД гр. Велико Търново в писмен отговор релевира възражения за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неправилност на обжалвания съдебен акт. При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съдебният състав мотивира подаване на същата в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес, срещу съдебен акт по чл. 208 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна: Производството пред Административен съд гр. Велико Търново е образувано по жалба на Ц. Й. от [населено място] срещу приложената й на 14.12.2018 година принудителна административна мярка с правна квалификация чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП, съгласно констативен протокол № 004392/14.12.2018 година, представляваща преместване на паркирано превозно средство, марка "Сеат", с рег. [рег. номер на МПС], без знанието на неговия собственик, която мярка е приложена от инспектор ПНП ППС при "Организация на движението, паркинги и гаражи" ЕООД гр. Велико Търново. За да отхвърли жалбата срещу мярката, съдът е приел, че същата е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, в съответствие с административнопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон и неговата цел. Решението е неправилно. Принудителните административни мерки са вид държавна административна принуда, която съгласно чл. 23 ЗАНН се прилага в случаите, от органите и по реда, определени в закон. Съгласно разпоредбата на чл. 167, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, служби за контрол, определени от кметовете на общините контролират в населените места изправността и състоянието на пътната настилка, пътните съоръжения, пътната маркировка, средствата за организация и регулиране, както и спазването на правилата за паркиране от водачите на пътни превозни средства, на правилата за движение от пешеходците и на правилното използване на алармените инсталации, монтирани в пътни превозни средства за тяхната охрана. Видно от същата органът, който определя службата за контрол е кметът на общината. Със Заповед № РД 22-1490/17.09.2014 г. кметът на община Велико Търново е определил "Организация на движението, паркинги и гаражи" ЕООД за служба за контрол по смисъла на чл. 167, ал. 2 ЗДвП. Разпоредбата на чл. 168, ал. 1 ЗДвП дава възможността на длъжностните лица, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя, да преместват или да нареждат да бъде преместено паркирано пътно превозно средство на отговорно пазене на предварително публично оповестено място без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач. Но службата за контрол не може сама по себе си да осъществява властническо административно правомощие, каквото представлява прилагането на принудителната административна мярка, поради което е било необходимо кметът на общината изрично да определи тези от служителите на службата за контрол, които имат правомощието да прилагат принудителната административна мярка. Текстът на чл. 168, ал. 1 ЗДвП изрично сочи, че собственикът на пътя е органът, който трябва да определи лицата, които да осъществяват властническите административни правомощия по прилагане на ПАМ. В този смисъл, изричното определяне от кмета на общината на конкретните служители на службата за контрол като органи, които са компетентни да прилагат принудителните административни мерки, прави тези лица административни органи по смисъла на § 1, т. 1 АПК с правомощие да прилагат от името на държавата административна принуда. В случая инспекторът, приложил процесната мярка, е определен със заповед № РД 22-1906/09.11.2018 година, издадена от заместник-кмет "Финанси", а не от кмета на общината, поради което са основателни оплакванията на касационния жалбоподател за нищожност на акта за прилагане на мярката поради липса на компетентност. По делото не е представен акт, който да се обоснове извод за надлежно делегиране/или упълномощаване от страна на кмета на общината на правомощията на орган, определящ компетентните да прилагат ПАМ лица, служители на "Организация на движението, паркинги и гаражи" ЕООД гр. Велико Търново, по отношение на заместник-кмета. Изводът на първоинстанционния съд за законосъобразност на оспорения акт е неправилен, постановен в нарушение на материалния закон, тъй като решаващият състав не е констатирал, че актът е издаден от недоказано компетентен орган и поради това е нищожен. Предвид това, касацонната инстанция следва да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да обяви нищожността на приложената ПАМ. С оглед на изхода от спора община Велико Търново – юридическото лице, в чиято структура е органът – ответник, следва да бъде осъдена да заплати на касационния жалбоподател направените по делото разноски за двете съдебни инстанции. Същите, видно от доказателствата по делото са в общ размер на 730, 00 лв., от които: 10, 00 лв. заплатена държавна такса за първата съдебна инстанция, 70, 00 лв. заплатена държавна такса за касационната съдебна инстанция, 350, 00 лв. заплатено адвокатско възнаграждение пред първата съдебна инстанция и 300, 00 лв. заплатено адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство пред касационната инстанция. Съдът приема за неоснователно възражението за прекомерност на разноските пред касационната инстанция като съобрази фактическата и правна сложност на спора. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК, Върховният административен съд,