Решение № 17115 от 13.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3043/2018 г.

Решение № 17115 от 13.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3043/2018 г., IV о., докладчик съдията Мира Райчева Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по постъпила касационна жалба от директора на Областна дирекция на Държавен Фонд "Земеделие" гр. Габрово, чрез Ц. Цонева - процесуален представител, срещу решение № 180 от 08.01.2018 г. по адм. дело № 312/2017 г. по описа на АС Административен съд - Габрово. Касационният жалбоподател счита решението за неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че съдът неправилно е приел, че процесната заповед е нищожна, поради неизпълнение на влязло в сила съдебно решение № 44 от 25.05.2016 г., постановено от Административен съд-Габрово по адм. дело № 202/2015 Неправилно в мотивите си е възприел, че подаденото от страна на И. Илиев заявление за подпомагане по мярка 112 "Създаване на стопанства на млади фермери" от ПРСР 2007 - 2013 г. отново е неправилно оценено по критерий № 5 от съответното приложение, като не са изпълнени дадените с влязлото в сила решение указания. По подробно развити в тази връзка съображения моли да бъде постановено решение, с което да се отмени обжалваното решение и да бъде оставена в сила Заповед № 03-070-РД/53 от 19.09.2017 г. като правилна и законосъобразна. Претендира присъждане на направените разноски за двете инстанции. С оглед изхода на делото прави възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски за адвокатски хонорар, тъй като делото не се отличава с фактическа и правна сложност и не обективира определен материален интерес. Ответникът - И. Илиев от [населено място], чрез пълномощника му адв. В. Петкова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, допустима е, но по същество е неоснователна. Настоящият състав на ВАС - Четвърто отделение намира, че касационната жалба на Директора на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" - Габрово е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 АПК 14 - дневен срок, от надлежно упълномощен процесуален представител на страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна. Първоинстанционният съд е установил правилно фактическата обстановка, която в обобщени мотиви се свежда до следното: Със заповед № 03-РД/2850 от 07.11.2013 година на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" на основание чл. 20а, ал. 2, т. 1 он ЗПЗП и чл. 16, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 9 е определен период на прием на заявления за подпомагане по реда на посочената Наредба № 9 с начална дата 18.11.2013 г. в 9. 00 часа и крайна дата 20.12.2013 г. в 17, 30 часа. Финансовата помощ за приетите заявления за подпомагане в периода на прием, определен в заповедта, е в размер на левовата равностойност на 10 000 000 евро. Посочената заповед е издадена след получено съгласие – Решение № 167 от 08.03.2013 година на Министерски съвет, като определеният със заповедта бюджет не надвишава сумата, посочена в т. 2, б. "б" от Решението на МС. В обявения период на прием жалбоподателят И. Илиев на 18.11.2013 година е подал заявление с ИД № на проекта 07/112/08453 за подпомагане по мярка 112 "Създаване на стопанства на млади фермери". Към заявлението е приложен Бизнес план по мярката, както и изискуеми документи за кандидатстване по мярката, вкл. Договор за контрол и сертификация съгласно Регламент /Е0/ 834/2007 година между "Кю Сертификейшън" АД – Пловдив и жалбоподателя И. Илиев, сертификационно писмо от 8.8.2013 година, Декларация за участие по мярка 214 "Агроекологични плащания" от ПРСР 2007-2013 година, в която е отбелязано, че кандидатът има намерение и ще кандидатства за финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" от ПРСР през първата година след датата на сключване на договора за отпускане на финансова помощ с РА, декларация за нередности, декларация относно обстоятелства по Регламент № 1605/2002 г. на Съвета, относно финансовия регламент, приложим към общия бюджет на ЕО, декларация относно обработка на лични данни, съобщение до кандидатите, което Илиев е подписал. По така подаденото и прието заявление за подпомагане директорът на Областна дирекция – Габрово на Държавен фонд "Земеделие" се е произнесъл със заповед № 03-070-РД/ЗЗ от 23.09.2015 година, с която е отказал финансиране му поради недостатъчен бюджет по мярката. В мотивите на заповедта е посочено, че наличният бюджет по мярката е достатъчен за финансиране на заявления, получили най-малко 35 точки и подадени най-късно до определен час на 21.11.2013 година, а заявлението на Илиев е получило 30 точки при извършеното съгласно критериите за оценка по чл. 19, ал. 1 от Наредба № 9 от 03.04.2008 година. Този отказ е обжалван пред Административен съд – Габрово. По жалбата е образувано адм. д. № 202 по описа на съда за 2015 г. В мотивите си съдът е приел, че предложението на Илиев е неправилно оценено по критерий № 5 от посоченото Приложение, който предвижда присъждане на 20 точки на проекти на млади фермери, които са кандидатствали или имат намерение да кандидатстват за финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" от ПРСР и са подписали декларация за участие в мярка 214 от ПРСР. От приложените към заявлението на Илиев документи се установява, че същият е подписал декларация за участие по мярка 214 от ПРСР 2007 – 2013 година /л. 110/, в която е изрично е отбелязал, че има намерение и ще кандидатства за финансово подпомагане по мярка 214 от ПРСР през първата година след датата на сключване на договора за отпускане на финансова помощ с РА. От посоченото следвало, че жалбоподателят е декларирал правнозначимите факти, които водят до определяне на определен брой точки при оценяване на заявлението, т. е. заявлението на Илиев е следвало да получи не 30, а 50 /петдесет/ точки, според които да бъде класирано на по-горно място при процедурата по чл. 19 от Наредба № 9 да получи финансиране. По тези съображения, съдът, с решение № 44 от 25.5.2016 г. е отменил обжалваната пред него заповед и е върнал преписката за ново произнасяне при спазване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона. По касационна жалба на административния орган е образувано адм. д. № 8164 по описа на ВАС на РБ за 2016 г., като с постановеното по посоченото дело решение № 8324/28.6.2017 г. решението на Административен съд – Габрово е оставено в сила. В мотивите /освен останалите съображения/ изрично е изложено че писмо с изх. № 13-436 от 17.02.2014 г. на заместник министъра на земеделието и храните /л. 386-388 е неотносимо. Съдът е отчел, че преписката е върната на административния орган, който постановявайки процесната заповед № 03-070-РД/53 от 19.9.2017 г., с мотиви, сходни с тези в предишната заповед отказва финансиране на подаденото от Илиев заявление за подпомагане. Въпреки дадените задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона, решаващият орган отново се е позовал на становището на заместник-министъра /този път посочено с вх. № 01-0400/115 от 19.02.2014/(л. 386-388) и е изложил правни изводи, които са в противоречие с дадените указания. За да обяви за нищожна обжалваната заповед № 03-070-РД/53 от 19.09.2017 г. на директора на Областна Дирекция - Габрово, първоинстанционният съд, е приел, че същата е издадена в противоречие със влязлото в сила решение № 44 от 25.5.2016 г. постановено от Административен съд – Габрово по АД № 202/2015 г., поради което е била налице хипотезата на чл. 177, ал. 2 от АПК. Така постановеното съдебно решение е правилно. При изяснена фактическа обстановка, Административен съд - Габрово е достигнал до правилни правни изводи. Установено е по несъмнен начин, че с решение № 44 от 25.05.2016 г. по адм. д. № 202/2015 г. по описа на АС-Габрово, потвърдено с Решение № 8324/28.06.2017 г. по адм. д. № 8164/2016 г. на ВАС е отменена Заповед № 03-070-РД/ЗЗ от 23.09.2015 г. на Директора на ОД Габрово на ДФ "Земеделие", с която на И. Илиев е отказано финансиране по мярка 112 "Създаване на стопанства на млади фермери". Същата е с аналогично съдържание на това, материализирано в обжалваната в рамките на настоящото производство Заповед № 03-070-РД/53 от 19.9.2017 г. В мотивите на съдебните решения, постановени от АС-Габрово и ВАС изрично е посочено, че заповедта е издадена в противоречие с административно-производствените правила и относимите материално-правни разпоредби, като е направена неправилна оценка по критерий № 5 от Приложение № 1 на Наредба № 9 от 03.04.2008 г. Въз основа на влезлите в сила съдебни актове е постановено връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне по същество при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона. С процесната заповед, в нарушение на дадените от съда указания, административният орган повторно е отказал финансиране при същата неправилна оценка на критерий 5 от Приложение № 1 на Наредба № 9 от 03.04.2008 г., което обуславя нищожност на заповед № 03-070-РД/53 от 19.9.2017 г., на основание чл. 177, ал. 2 от АПК. Видно от доводите, изложени в касационната жалба, касаторът не спори, че при издаване на процесния административен акт, административния орган се е ръководил от писмо на заместник-министъра на земеделието и храните с вх. № 01-0400/115 от 19.02.2014 година до ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция, според което по критерий 5 от Приложение № 1 от Наредбата, точки следва да получат само онези кандидати, за които се установи, че вече са поели агроекологични задължения съгласно наредбата. Видно и от датата на документа, това писмо е издадено много преди процесната заповед. В противоречие със задължителните указания на съда, административния орган повторно се е основал на него, като е градил част от мотивите си на материализираното в него. Само в допълнение следва да се посочи, че Писмото е и неотносимо към спора, което е изрично посочено и в мотивите на съдебните актове на АС- Габрово и ВАС. Като е достигнал до горните изводи, административният съд е постановил едно правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото, на касационния жалбоподател разноски не се дължат. На ответника следва да бъдат присъдени разноските за адвокатско възнаграждение, които според представения Договор за правна защита и съдействие възлизат на 2500 лева договорено и изплатено в брой, но предвид фактическата и правна сложност на делото, както и направеното своевременно възражение за прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, следва да бъдат намалени на 1500 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,