Решение № 8369 от 12.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3791/2012 г.
ВАСI отделение12.06.2012 г.докладчик Милена Златкова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 33/08.02.2012 г. на Административен съд - гр. Велико Търново, постановено по адм. д. № 1075/2010 г. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 8369 от 12.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3791/2012 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно- осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на "Еврострой Инженеринг" ООД със седалище и адрес на управление: гр. Горна Оряховица, ул. "Панайот Цвикев" № 42, подадена чрез процесуалния му представител адв. Иванов, срещу решение № 33/08.02.2012 г. на Административен съд - гр. Велико Търново, постановено по адм. д. № 1075/2010 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу оспорената част от Ревизионен акт /РА/ № 111001964/17.09.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Велико Търново, ИРМ - гр. Ловеч, потвърден с решение № 481/25.11.2010 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради необоснованост, съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, съществените процесуални нарушения, допуснати от съда, се изразяват в игнориране на факти и обстоятелства, които са от съществено значение за правния спор, изопачаване на събраните доказателства, необсъждане на доводите на жалбоподателя, необсъждане на РА на доставчиците, безкритично възприемане на твърденията на ответната страна. Заключението на СТЕ установява реалното извършване на строителната услуга от доставчика. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се уважи жалбата срещу РА, както и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП оспорва същата чрез процесуалния му представител юрк. Иванов по съображения, изложени в писмен отговор и заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна е допустима. Предмет на съдебен контрол в производството пред Великотърновския административен съд е бил РА № 111001964/17.09.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Велико Търново, ИРМ - гр. Ловеч, потвърден с решение № 481/25.11.2010 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП. Със същия на ревизираното дружество е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактура № 17/21.12.2009 г. и фактура № 23/22.01.2010 г. с предмет "СМР по договор" и по фактура № 21/29.12.09 г. с предмет "кофражна система", издадени от "Бора Строй Тодоров" ЕООД и е определено задължение за внасяне на ДДС в общ размер 212551.60 лв. и лихви 14375.21 лв. Органът по приходите е приел, че не е доказано реалното предоставяне на услугите и реална доставка на стока, респ. настъпило данъчно събитие и разпоредбата на чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС не е изпълнена. ВТАС е отхвърлил жалбата на дружеството като неоснователна и е приел, че доставчикът на жалбоподателя не е водил отделни партиди за строителните обекти, поради което не може да се установи, че работниците са работили именно на обектите, посочени в протоколите. Недоказани са твърденията, че материалите са за сметка на жалбоподателя. Тези твърдения се опровергават от заключението на вещото лице по назначената СТЕ, което установява, че цените са за труд и материали. От страна на управителя на дружеството - доставчик са представени в хода на ревизията декларации от една и съща дата, но с различно съдържание. Според едната, част от материалите са за сметка на възложителя, което означава, че другата част от тях са доставени от изпълнителя, но това не се установява от заключението на вещото лице по назначената ССЕ. Според другата декларация, материалите и ДМА са изцяло за сметка на възложителя. С трета декларация е декларирано, че строителните обекти са конкретизирани в договора, а в него обектите не са посочени. Противоречи на житейската и търговска логика да се наемат работници от друг град /Варна/, за труда на които да се заплаща двойно повече от пазарните цени. Не е представен документ, установяващ прехвърлянето на собствеността върху стоката по фактура № 21/29.12.09 г. Така постановеното решение е правилно. Предмет на доставките по фактура № 17/21.12.09 г. и фактура № 23/22.01.2010 г. е СМР по договор. Представен е договор № 12/05.10.09 г., съгласно който "Еврострой Инженеринг" ООД възлага на изпълнителя "Бора Строй Тодоров" ЕООД изпълнението на СМР на негови строителни обекти. В договора липсва конкретизация на обектите, видове и количества СМР, цени. Според т. 8, цените на извършените СМР се изчисляват въз основа на извършени измервания и отразяването им в двустранен протокол. Фактура № 23/22.01.2010 г. е издадена във връзка с протокол от 20.01.2010 г. В този протокол е посочен обект жилищна сграда с магазини и гаражи, а СМР включват разваляне и възстановяване на тротоарна настилка и циментова замазка над гаражи и хидроизолация на стени и подове в гаражите. Според вещото лице Дупалов, обектът се намира в гр. Велико Търново на ул. "Н. Габровски" № 63. Фактура № 17/21.12.2009 г. е издадена въз основа на протокол от 20.12.09 г., в който е посочен обект "Сграда Скален венец". В протокола са посочени СМР - фасадна обработка на стени и направа на фасаден фриз "Баумит". При огледа на двата обекта вещото лице е констатирало, че описаните в протоколите СМР са изпълнени. Посочените единични цени би трябвало да включват труд и материали, а не само труд. От заключението на вещото лице по ССЕ, се установява, че доставчикът не притежава ДМА, вкл. товарен автомобил или друго МПС за извозване на отпадъци и превоз на строителни материали. Няма направени разходи за строителни материали, а има отчетени само разходи за заплати. Представена е разчетно-платежна ведомост само за м. декември 2009 г. От доставчика са представени седем граждански договора, всички с дата 02.11.09 г. Според тях, на физическите лица е възложено полагането на мазилка срещу възнаграждение от 300 лв. Възложената работа е приета на 30.11.2009 г. Не са заведени отделни партиди, по които да се отчитат отделните строителни обекти или отделните договори за СМР /приходи и разходи/. По фактура № 17/21.12.09 г. е отчетен разход за заплати по 7 граждански договора 2100 лв. и реализиран приход - 124 980 лв. По фактура № 23/22.01.2010 г. установяват се начислени основни разходи за дейността - по сметка 604 разходи за заплати 2365.71 лв. и по сметка 605 разходи за социални осигуровки - 621.83 лв. По сделката е реализиран приход в размер на 247 778 лв. При така установената фактическа обстановка по фактура № 23/22.01.2010 г. следва да се посочи, че не се представят каквито и да било доказателства, които да установяват, че строителни работници, наети от "Бора Строй Тодоров" ЕООД по трудов или по граждански договор, са работили на обект жилищна сграда с магазини и гаражи, находящ се в гр. Велико Търново на ул. "Н. Габровски" № 63 и са извършили описаните в протокол от 20.01.2010 г. СМР, включващи разваляне и възстановяване на тротоарна настилка и циментова замазка над гаражи и хидроизолация на стени и подове в гаражи. Възложената с гражданските договори работа е полагане на мазилка и тя е приета и разплатена на 30.11.2009 г. По отношение на фактура № 17/21.12.2009 г. правилно е прието от първоинстанционния съд, че тъй като в счетоводството на доставчика не са водени отделни партиди за всеки строителен обект, в който да се отчитат приходите и разходите, не може да се направи категоричен извод за това, че разходите за заплати са свързани именно с тази фактура, както и че работниците, с които са сключени гражданските договори, са работили именно на обект сграда "Скален венец". В самите граждански договори обектът не е посочен. Според заключението на вещото лице, изпълнител на обект жилищна сграда "Скален венец", според строителната документация, е ревизираното дружество "Еврострой Инженеринг" ООД. Сградата е завършена и въведена в експлоатация. По отношение на ревизираното дружество с Ревизионния доклад е констатирано, че има за основен предмет на дейност строителство на административни и жилищни сгради, разполага с работници, наети по трудови договори и с ДМА - машини, съоръжения, транспортни средства. Посоченото в мотивите на обжалваното решение, че противоречи на търговската и житейска логика това дружество да наема на практика работници от друг град чрез друго дружество срещу което да заплаща двойно по-висока от пазарната цена, е така. Показателен е и фактът, че счетоводно при доставчика срещу разходи от порядъка на 2000 лв. се отчитат приходи от 120 000 лв. до 240 000 лв. и макар това да не е основен довод, че реално строителната услуга не е предоставена, то е допълнителен аргумент наред с основания, че не е доказано работниците на дружеството - доставчик да са работили на обектите на жалбоподателя и да им е заплатено възнаграждение именно за положения на тези обекти труд. Отделно от това, следва да се вземе предвид и обстоятелството, че вещото лице по назначената ССЕ не установява извършено плащане по фактурите, а отразяване на вземане при доставчика и задължение при жалбоподателя. Правилен е и изводът на съда по отношение на доставката по фактура № 21/29.12.09 г. на "кофражна система". Безспорно е установено, че между "Гео - ГД" ЕООД и "Еврострой Инженеринг" ООД е сключен договор за доставка на строително желязо, съгласно спесификацията към него. В писмените обяснения на представляващия е посочено, че транспортът е за сметка на клиента. Представените товарителници доказват, че транспортът е собственост на "Еврострой Инженеринг" ООД и именно това дружество е получател на кофражната система. Фактът, че в товарителниците като изпращач от склада е посочено друго дружество - Т. М. - Инженеринг ЕООД, а не "Гео - ГД" ЕООД показва, че е осъществена транзитна продажба по смисъла на чл. 329, ал. 1 от ТЗ, при която продавачът Т. М. - Инженеринг ЕООД предава стоката на посочено от купувача "Гео - ГД" ЕООД трето лице - "Еврострой Инженеринг" ООД. При наличието на тези документи и установените въз основа на тях факти се изключва възможността стоката да е придобита чрез доставчика "Гео - ГД" ЕООД от "Бора Строй Тодоров" ЕООД, което дружество впоследствие да я е доставило на "Еврострой Инженеринг" ООД. С оглед на изложените съображения, настоящата касационна инстанция намира, че обжалваното решение е постановено при правилно прилагане на материалния закон и изводи, съответстващи на фактите, установени чрез събраните писмени доказателства и доказателствени средства. Не са допуснати съществени процесуални нарушения във връзка с необсъждането на доводите на жалбоподателя. Основно в жалбата си до административния съд жалбоподателят е твърдял, че строителните услуги са реално изпълнени и могат да бъдат констатирани на място, както и че малките разходи, отчетени от доставчика, които не съответстват на приходите, са обстоятелство, правно ирелевантно към спора. Действително, вещото лице при огледите на двата обекта е констатирало, че СМР, описани в протоколите, са налични, но това не е достатъчно, за да се приеме, че те са извършени именно от работници на дружеството - доставчик "Бора Строй Тодоров" ЕООД, както е прието и в мотивите на обжалваното решение. Не се намират по делото РА на предходни доставчици, макар това да се твърди от касатора и следователно няма как да бъдат обсъдени. Решението на АС - Велико Търново като правилно и законосъобразно и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК следва да бъде оставено в сила. Въпреки изхода на спора, на ответника по касация не следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждение, тъй като не е бил представляван от юрисконсулт в касационното производство. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение