Решение № 6733 от 4.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2535/2021 г.

Решение № 6733 от 4.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2535/2021 г., V о., докладчик съдията Тинка Косева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на З. Х., чрез пълномощник адв. Ж. И., срещу решение № 7403 от 18.12.2020 г., постановено по адм. дело № 1487/2020 г. по описа на Административен съд - София град, с което е отхвърлена жалбата й против заповед №РД14 - 1062/27.11.2019 г. на министъра на културата, с която на осн. чл. чл. 90, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител (ЗДСл), за извършено нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗДСл., чл. 5, ал. 2 от КПСДА, т. 19 от раздел V и т. 1. 1 от раздел VII от длъжностната характеристика й е наложено дисциплинарно наказание "уволнение". В касационната жалба се поддържа оплакване за неправилност на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон, необоснованост и противоречие с целта на закона - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се неговата отмяна и отмяна на заповедта, както и присъждане на сторените разноски, включително за адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата за двете съдебни инстанции. Ответникът- министъра на културата, чрез процесуален представител в писмен отговор и в съдебно заседание, оспорва жалбата и моли решението като правилно да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 АПК и от надлежна страна, за която съответния съдебен акт е неблагоприятен. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред административния съд е Заповед № РД14 - 1062/27.11.2019 г. на министъра на културата, издадена на осн. чл. 90, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. С нея на З. Х. е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" за извършено нарушение по чл. 89, ал 2, т. 1 и т. 2 от ЗДСл., чл. 5, ал. 2 от КПСДА, т. 19 от раздел V и т. 1. 1 от раздел VII от длъжностната й характеристика. За да постанови оспореното решение, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, предвид нормите на чл. 92, ал. 1 и чл. 108, ал. 1 от ЗДСл., който е орган по назначаването на служителите в МК, при спазване на предписаната от закона писмена форма и съдържа задължителните реквизити по чл. 97, ал. 1 от ЗДСл. Според съдът в хода на проведеното дисциплинарно производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и е спазен материалния закон. От събраните в хода на проведеното дисциплинарно производство и в съдебното производство доказателства, съдът е направил извод, че касаторката е извършила вменените й нарушения. По отношение на първото вменено нарушение, че не е определила правилно процесуалния срок за подаване на касационна жалба срещу решение № 319/07.02.2019 г. на САС по в. т. д. № 2477/2018 г., съдът е счел, че назависимо, че делото изрично не е било разпределено на касаторката, то тя е била отговорна за работата по същото по силата на заповедта за заместване на титуляра. От назначената по делото СТКЕ съдът е приел за установено, че Х. е била уведомена за заместването, доколкото актът й е бил изпратен по служебната поща и фактът, че не е отворила имейла не я освобождава от отговорност. Според съдът отговорността за определяне на процесуалния срок за подаване на касационната жалба е на касаторката, като е установено, че на 12.03.2019 г. в 12, 28 ч. същата е получила на електронната си поща изготвена касационна жалба, която е следвало да депозира в съда. Според дадените обяснения на служителката, срокът за подаване на жалбата е преценен 13.03.2019 г., на която дата е подадена в съда. Според съдът деянието е противоправно, тъй като служителят е имал задължението да определи срока за подаване на жалбата, но не го е определил правилно и е извършено виновно, при формата на вината груба небрежност, предвид длъжността, която заема, служебния стаж и професионален опит, като същото е нанесло и вреда на министерството, тъй като препятства възможността за съдебен контрол на съдебното решение на САС. Относно второто визирано в заповедта нарушение, че служителката е допуснала да бъдат представени неистински документи, като доказателства относно спазване на срока за обжалване на същото решение, депозирани към частната жалба, съдът е приел, че същата е депозирана чрез САС до ВКС от Х., не е установено кой е създал приложените документи и именно за това същата е обвинена, че е допуснала да бъдат представени. От обясненията на служителката и от мотивите на определението на ВКС и извършената проверка от ДС, съдът е стигнал до извода, че документите са били създадени за целите на производството и не са истински. Това нарушение също е прието за виновно извършено от съда, доколкото служителят е знаел, че документите са неистински, като с тези действия е уронен престижа на ведомството. По отношение на третото нарушение според съдът, служителят признава, че за неистинските документи не е сезирала съответните органи, съгласно задължението й по т. 19 от раздел V и т. 1. 1 от раздел VII от длъжностната й характеристика и дори прекия й ръководител да е знаел, както служителката твърди, това обстоятелство не е доказано и Х. е следвало да уведоми Инспектората. По отношение спазване изискването на чл. 91 ЗДСл., съдът е счел, че ДНО е извършил преценка на обстоятелствата, за която са изложени мотиви в акта, включително и със становището на ДС, отразено в протоколи от проведени заседания, обосноваващи налагането на дисциплинарно наказание "уволнение". По тези съображения, съдът е отхвърлил жалбата. Решението е валидно, допустимо, но неправилно. За да се обоснове извод за законосъобразност на оспореният административен акт, следва да се направи преценка затова дали са реализирани съставите на чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗДСл, на които се е позовал административния орган. Дисциплинарно наказващият орган е приел извършените действия на служителя като нарушения представляващи "неизпълнение на служебните задължения" и "забава изпълнението на служебните задължения". От събраните по делото доказателства, както и тези в хода на дисциплинарното производство, които не са обсъдени в пълнота и задълбоченост от първоинстанционният съд, настоящата съдебна инстанция намира, че и трите вменени на касаторката дисциплинарни нарушения не са доказани от страна на дисциплинарнонаказващия орган, а изводите на съда в обратния смисъл са неправилни. За да бъде реализирана дисциплинарната отговорност на държавен служител, разпоредбата на чл. 89, ал. 1 от ЗДСл. изисква служителят виновно да е нарушил своите служебни задължения, в случая тази предпоставка не се установява от доказателствата по делото. По отношение на първото вменено на касаторката нарушение, а именно, че не е определила правилно процесуалния срок за подаване на касационна жалба срещу решение № 319/07.02.2019 г. на САС по в. т. д. № 2477/2018 г., настоящата инстанция намира, че нарушението е недоказано, още по - малко същото да е извършено виновно от служителката. Няма спор и от представените по делото доказателства и в частност в. т. д. № 2477/2018 г. по описа на САС се установява, че З. Х. не е била процесуален представител на министерството на културата в нито един етап от производството му. Видно от приложените по същото пълномощни, процесуален представител е бил К. П., главен юрисконсулт в министерството. В подкрепа на горното са и представените обяснения от директора на дирекция "Правно нормативно обслужване и обществени поръчки" в министерството, видно от които процесуален представител по делото в първа и втора инстанция е бил главен юрисконсулт П., съобщението за изготвено решение, също е предадено на главен юрисконсулт П., на който със заповед е разрешен платен годишен отпуск, считано от 01.03.2019 г. и съгласно заповедта, П. ще бъде заместван от главен юрисконсулт З. Х.. Безспорно е по делото също така, че касационната жалба, депозирана от Х. на 13.03.2019 г. е изготвена лично от главен юрисконсулт П. и изпратена по електронна поща на Т. Ц. на длъжност директор на дирекция "ПНДОП" и препратена на касаторката на 12.03.2019 г. в12: 28 ч., без конкретни указания и разяснения. Видно също така от дадените от Х. обяснения пред дисциплинарно - разследващия орган, които изобщо не са обсъдени от първоинстанционният съд, които са годни доказателствени средства за установяване на фактите по делото, в телефонен разговор Ц. е наредила на касаторката да добави имената и длъжностите на лицата, които следва да съгласуват касационната жалба и да го занесе за първи подпис при нея. Указанията са изпълнени от Х. и директорката на дирекция, след като подписва касационната жалба й заявява, че с това ангажимента й приключва, а тя ще продължи със събирането на подписи. Пак според дадените обяснения в края на работния ден на 12.03.2019 г. в 17. 00 ч. директора на дирекция " ПНДОП" вика в кабинета си Х., като я уведомява, че министъра отказва да подпише касационната жалба и следва да я подпише тя, вместо П., който е в ПГО, което наложило Х. да промени името в прикачения файл. Според дадените обяснения от Х. на проведените заседания на дисциплинарния съвет, срокът за подаване на жалбата -13.03.2019 г. е бил уточнен съвместно с директора на дирекция "ПНДОП" - Ц.. Вмененото на касаторката нарушение, че не е определила правилно процесуалния срок за подаване на касационната жалба и, че същото е извършено виновно, предвид разпоредбата на чл. 89, ал. 1 от ЗДСл. е недоказано от страна на дисциплинарнонаказващия орган. В хода на дисциплинарното разследване от ДС не е изслушан директора на дирекция "ПНДОП", с оглед установяване на спорното обстоятелство, кой е съгласувал и уточнил процесуалния срок - 13.03.2019 г. за подаване на касационната жалба, което обстоятелство в предоставената информация пред главен секретар на министерството на културата директора на дирекцията, пропуска да уточни. Както в проведеното дисциплинарно производство, така и в съдебното такова, освен дадените от Х. обяснения, не са налице други годни доказателства, събрани от дисциплинарно - разследващия орган, които да ги опровергават и от които да се приеме за безспорно установено, виновно извършено от нея дисциплинарно нарушение - неправилно определен срок за подаване на касационната жалба. По отношение изводите на първоинстанционният съд, че по силата на заповед за заместване на П., който е бил в ПГО, Х. е отговорна за работата по делото и в частност за спазване на срока за подаване на касационната жалба, настоящата съдебна инстанция намира същите за неправилни. На първо място липсват каквито и да е доказателства, че въпросното дело е било разпределено на Х. от директора на дирекция "ПНДОП", след излизане на П. в отпуск, чрез сканиране на съответните документи и прикачването им в деловодната система "Евентис" на МК. Това обстоятелство безспорно се установява и от приетото по делото заключение от първоинстанционният съд. На следващо място, безспорно е установено по делото, че самото дело през цялото време се е намирало при директора на дирекция "ПНДОП", а не при касаторката, както и че не й е възлагана работа по него, включително и изготвяне на касационната жалба. Доказателство за това е и обстоятелството, че същата е била изготвена от главен юрисконсулт П. и изпратена на 12.03.2019 г. в 12: 01 ч., последния ден от срока на директора на дирекция "ПНДОП", впоследствие препратена на Х. с указания за оформянето й за подпис. Ако се споделят изводите на първостепенният съд, че Х. е отговорна за спазване на срока по силата на заповедта за заместване на П., то буди недоумение факта по какви причини, самият П. изготвя касационната жалба по времето, когато е в ПГО и я изпраща на директора на дирекция "ПНДОП", а не на заместващия го юрисконсулт Х. и то в последния ден от срока за депозирането и в съда. Отговора на този въпрос е само един, а именно, че Х. не е била процесуален представител по процесното дело, както в първа, така и във въззивната инстанция, същото не и е било надлежно разпределено от директора на дирекция "ПНДОП", включително и за изготвяне на касационната жалба в срок, като в последния ден от срока и е възложено единствено оформянето за подписи и съгласуване по надлежния ред, включително и от министъра. С оглед дадените обяснения от Х., че срокът е определен и съгласуван с директора на дирекция, които са единствените събрани по делото годни доказателства, настоящата съдебна инстанция намира за недоказано от страна на ДНО, вмененото на касаторката първо нарушение, посочено в заповедта, представляващо виновно нарушение на служебните задължения, изразяващо се в неправилно определен процесуален срок за подаване на касационната жалба. Нещо повече в протокол от проведено заседание на ДС на 14.11.2019 г. изрично е застъпено становището, че относно спазване срока за подаване на касационната жалба, Х. е действала по разпореждане на прекия си ръководител, но няма данни да се е възпротивила на явно незаконосъобразните разпореждания на директора на дирекция "ПНДОП". Срокът е съгласуван с прекия й ръководител и Х. не е взела самостоятелно решение и не е определила самостоятелно крайната дата, до която следва да се изпрати касационната жалба. Дисциплинарно наказващия орган, не е взел предвид това становище на ДС, което кореспондира на дадените от Х. обяснения, поради което изводите му, че служителката е допуснала това нарушение - неправилно определен процесуален срок не се подкрепят от събраните по делото доказателства и нарушението е останало недоказано. Относно второто вменено на Х. дисциплинарно нарушение, че е допуснала да бъдат представени неистински документи, третирани като доказателства, относно спазване на срока за обжалване на решение по в. т. д. № 2477/2018 г. по описа на САС, приложени към молба от 05.04.2019 г. до ВКС за възстановяване на срока за обжалването на решението, настоящата съдебна инстанция, отново намира същото за недоказано от ДНО с относимите доказателства. Министъра на културата приема, че в дадените сведения по време на изслушването пред ДС, Х. не оспорва факта, че тези документи са неистински и са създадени само с цел да бъдат приложени към частната жалба, но пропуска да обсъди обясненията й, че директора на дирекция е предложила да бъдат представени тези документи, както и факта, че Х. се съгласява с него, защото й е пряк ръководител и работата в МК й трябва. На следващо място, ДНО изобщо не е взел предвид и становището на ДС, отразено в протокол № 1 от 14.11.2019 г. от проведено заседание, че представените към частната жалба неистински документи са действия, извършени както от страна на главния юрисконсулт, така и от страна на директора на дирекция "ПНДОП" и представляват грубо нарушение на служебните задължения, установени в закона и в длъжностните характеристики. Подхода на ДНО в случая е различен, нарушението се вменява единствено на Х., чрез дисциплинарното й уволнение, а директора на дирекция "ПНДОП", както й упълномощения по делото главен юрисконсулт П. са освободени от заеманата длъжност по подадено от тях писмено заявление, като директора още на същия ден 14.11.2019 г. При осъществяване и търсене на дисциплинарна отговорност, ДНО следва да спазва принципа на законност като използва всички способи за събиране на доказателства и установяване на извършеното нарушение, както и виновното неизпълнение на служебните задължения от страна на служителя. В случая ДНО не е събрал относимите доказателства, не е обсъдил становището на ДС, относно вмененото нарушение и не е взел предвид, дадените от Х. обяснения, пред ДС и пред самия него, които са единствените събрани в хода на дисциплинарното производство. Отново не са снети обяснения от директора на дирекция "ПНДОП", поради което нарушението е останало недоказано, още по - малко да е виновно извършено от Х.. На следващо място твърдението, че представените документи са неистински е недоказано. Противно на приетото от първостепенния съд, в определението на ВКС, с което е потвърдено разпореждане на САС за връщането на касационната жалба, липсват мотиви, че представените с частната жалба документи са неистински, а единствено, че са с нечетлива дата и не съдържат данни, какво е изпратено с обратната разписка, както и че не е удостоверено получаването на пратката от адресата - САС. От представеното към отговора на касационната жалба постановление на СГС от 08.12.2020 г. се установява, че по подаденият сигнал от министъра на културата, касаещ именно тези документи, е постановен отказ за образуване на досъдебно производство, поради липса на достатъчно доказателства за извършено престъпление. Предвид горното твърдението на ДНО, че Х. е допуснала да се представят неистински документи остава недоказано. Няма спор също така, че представените с частната жалба, пощенски плик и известие за доставяне, адресирани до САС са с посочен подател К. П., не и касаторката. Липсват и доказателства, събрани от страна на ДНО, че Х. е знаела дали тези документи са неистински, за да й бъде вменено като нарушение, допускането да бъдат представени в съда. По отношение на третото посочено в заповедта дисциплинарно нарушение, извършено от Х., че за представените документи, не е уведомила устно или писмено прекия си ръководител или Инспектората за станалите й известни административни пропуски и/или нарушения, които създават предпоставки за конфликт на интереси, корупция, измами или нередности в нарушение на раздел V, т. 19 от длъжностната характеристика, настоящият съдебен състав намира изводите на първоинстанционният съд за доказаност на извършеното нарушение за неправилни. Няма спор, че пряк ръководител на касаторката Х. е директора на дирекция "ПНДОП", както и че, тези документи са й били предадени именно от нея за депозиране към частната жалба. Предвид горното задължението на Х. да я уведомява устно или писмено най - малкото е нелогично. Що се отнася до възприетото от съда, че в този случай Х. е следвало да уведоми Инспектората, предвид вмененото й задължение с длъжностната характеристика, както беше посочено по - горе в решението, липсва елемента знание от страна на Х., че документите са неистински, за да се приеме, че е нарушила задължението си по длъжностна характеристика за уведомяване на Инспектората. Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че решението е необосновано - постановено е при неправилна преценка на събраните по делото доказателства, поради което следва да бъде отменено, и предвид че е изяснено от фактическа и правна страна, вместо него се постанови друго по същество на спора, с което оспорената заповед се отмени като материалнонезаконосъобразна. Предвид изхода на спора и направеното искане на касаторката следва да се присъдят сторените разноски вразмер на 70 лв., заплатена държавна такса за касационното производство, а на адв. Ж. И., адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, определено, съгласно чл. 36, ал. 2 от Наредбата № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и чл. 8, ал. 3 от същата в размер на 1000 лв. или по 500 лв. за всяка съдебна инстанция. Воден от горното и на осн. чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение