Решение № 81 от 6.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5131/2007 г.

Решение № 81 от 6.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5131/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Бояджиева Производството е по § 2 от ПЗР на ГПК във вр.с чл. 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.) Образувано е по касационна жалба на К. К. В. против решение от 28.05.07 г. по гр. дело № 2239/06 г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решение от 17.02.06 г. по гр. дело № 2617/05 г. на Софийски районен съд, 47 състав. С него е осъдена същата страна на основание чл. 250, ал. 1 от ЗЗД да предаде на А. Д. Я. движими вещи, предмет на исковата молба. Изложени са касационни основания за нарушение на материалния закон и необоснованост - чл. 218б, ал. 1, б. "в" от ГПК (отм.)Моли решението да бъде отменено и искът- отхвърлен. Ответницата по касационната жалба А. Д. Я. моли решението да бъде оставено в сила. Претендира за разноски. Върховният касационен съд, състав на IV г.о., приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК (отм.), срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността й по реда на чл. 218ж, ал. 1 от ГПК (отм.), с оглед заявените касационни основания, съдът установи следното: С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено, че ответникът К. В. е приел за съхранение при условията на договор за влог процесните движими вещи, собственост на ищцата А тъй като не ги е върнал след покана, същият е осъден на основание чл. 250 от ЗЗД да ги предаде на ищцата. Касационната жалба е неоснователна. При постановяване на решението въззивният съд е приложил правилно материалния закон. При условията на чл. 188, ал. 1 от ГПК е обсъдил събраните поделото доказателства относно релевантните за спора факти поотделно и в тяхната зависимост, като е направил обосновани и логични изводи. Обоснован e изводът на съда, че между страните са възникнали отношения по силата на договор за влог. Договорът за влог не е формален договор. Писмена форма не е необходима. Съгласно чл. 250, ал. 1 от ЗЗД с договора за влог влогодателят предава движима вещ на влогоприемателя, който я получава със задължение да я пази и върне. С предаването на самата вещ и приемането й от влогоприемателя договорът се счита за сключен. В разглеждания случай не се оспорва от касатора обстоятелството, че е получил процесните движими вещи за съхранение до завършване на строежа на адрес: ул. "А" № 42. Неоснователен е доводът в касационната жалба, че вещите са приети за съхранение от касатора, но не в качеството му на физическо лице, а като управител на юридическото лице "Ж" ООД, като се е позовал на предварителния договор от 27.09.96 г.и списък от 16.09.97 г. Писмените уговорки между страните без реално предаване на вещите не установяват наличието на договор за влог. Релевантно е реалното предаване на вещите, които касаторът е получил лично като физическо лице. В този смисъл той е надлежна страна в процеса за връщането им. Представеният по делото списък от 16.09.97 г.по същество не установява наличието на договор за влог, а има характер на разписка. Не е съществено за спора, че касаторът е представлявал различни юридически лица ("В" ЕООД и"Ж") и от тяхно име е подписал посочените по-горе документи, доколкото реалното приемане е станало от физическото лице. По изложените съображения настоящият състав намира, че касационната жалба следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение - да бъде оставено в сила. На основание чл. 64, ал. 1 от ГПК касаторът следва да заплати на ответницата по касация направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 320 лв, представляваща адвокатски хонорар за един адвокат. . Воден от горното,Върховният касационен съд, състав на IV г.о.