Решение № 11021 от 14.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 3139/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на В. Пенчев, [ЕГН], чрез процесуалния представител адв. Н. Гонев, срещу решение 2276/05.12.2022 г., постановено по адм. д. 1432/2022 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлено оспорването против ревизионен акт (РА) Р-16001621004698-091-001/07.03.2022 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на Националната агенция за приходите (НАП) - Пловдив, потвърден с решение 196/11.05.2022 г. на директор на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) Пловдив при Централно управление (ЦУ) на НАП и жалбоподателят е осъден да заплати деловодни разноски на ответната страна в размер на 2 691,27 лв. В касационната жалба е заявена неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът оспорва правните изводи на съда относно кумулативното наличие на предпоставките за ангажиране на отговорност по чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ДОПК на ревизираното лице. Твърди че не са налице укрити факти обстоятелства от негова страна, които в случая са довели до невъзможност да бъдат погасени публичните задължения. Отрича да е изпълнен съставът по чл. 19, ал. 2 ДОПК предвид липсата на виновно извършени действия и плащания, представляващи скрито разпределение на печалба. Според доводите, разпределението/плащането на печалба по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 3 ТЗ не представлява скрито разпределение на печалба и това действие не е съставомерно виновно такова. Отправя искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на ново по същество, с което РА бъде отменен. Претендира присъждане на направените разноски за две инстанции, съгласно представени списък по чл. 80 ГПК и доказателства. Ответната страна - директор на Дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП, чрез юрк. Янев, оспорва касационната жалба по аргументи в писмено становище от 07.08.2023 г. и моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция и алтернативно прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар в случай на отмяна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура изразява мотивирано становище за допустимост и неоснователност на касационната жалба с позиция по същество за отсъствие на наведените касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като се запозна с доказателствата по делото и след обсъждане на наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на контрол в производството пред Административен съд Пловдив е бил РА Р-16001621004698-091-001/07.03.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с решение 196/11.05.2022 г. на директора на Дирекция ОДОП Пловдив, с който е ангажирана отговорност на основание чл. 19, ал. 2 ДОПК на В. Пенчев за дължими и невнесени задължения за данъци и осигурителни вноски от ВИП Капитал Билдинг" ЕООД в общ размер на 47 078,93 лв. и лихви за просрочие в общ размер на 24 963,42 лв., както следва: отговорност за ДДС за периода от 01.12.2015 г. до 30.09.2016 г. в размер на 2 994,97лв. и 2 152,66 лв. лихви; за корпоративен данък за периодите от 01.01.2015 г. до 31.12.2016 г. и от 01.01.2020 г. до31.12.2020 г. в размер на 21 068,64 лв. и 11 967,11 лв. - лихви; за данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения за периода от 01.01.2015 г. до 30.11.2016 г. в размер на 2 426,61 лв. и 1510,61 лв. - лихви; за данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица за периодите от 01.07.2017 г. до 30.09.2017 г. и от 01.04.2021 г. до 30.06.2021 г. в размер на 11 714,91 лв. и 4 222,98 лв. лихви; отговорност за държавно обществено осигуряване - за осигурители за периода от 01.12.2015 г. до 31.10.2016 г. в размер на 5 386,09 лв. и 3 101,78 лв. - лихви; отговорност за вноски за здравно осигуряване за осигурители за периода от 01.12.2015 г. до 31.01.2016 г. в размер на 2 263,84 лв. и от 1 303,75 лв. - лихви; и отговорност за универсален пенсионен фонд - за осигурители за периода от 01.12.2015 г. до 31.10.2016 г. в размер на 1 223,87 лв. и 704,53 лв. лихви. От фактическа страна първоинстанционният съд е посочил извършените процесуални действия от органите по приходите в хода на ревизията. Ревизионното производство е образувано със заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) Р-16001621004698-020-001/18.08.2021 г., изменена впоследствие със заповеди (ЗИЗВР) Р- 16001621004698-020-002/26.11.2021 г. и Р-16001621004698-020-003/23.12.2021 г., издадени от В. Кирякова - началник сектор при ТД на НАП Пловдив. Предложенията на ревизиращия екип, определен със заповедите за възлагане, са обективирани в ревизионен доклад (РД) Р-16001621004698-092-001/09.02.2022 г. Срещу констатациите в РД е подадено възражение от ревизираното лице по реда на чл. 117, ал. 5 ДОПК. Към него не са приложени допълнителни доказателства. Въз основа на констатациите в доклада е издаден процесният РА, който е бил обжалван и потвърден от решаващия административен орган. В резултат от извършената проверка първоинстанционният съд е потвърдил валидността на РА приемайки, че последният е издаден от компетентни органи по смисъла на чл. 119, ал. 2 ДОПК, в предвидената от закона форма като в хода на ревизията не са констатирани съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на акта. Приобщените ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА са подписани с валидни електронни подписи на органите по приходите. Съгласно изяснената фактическа обстановка по делото, жалбоподателят В. Пенчев е управител на ВИП Капитал Билдинг" ЕООД за периода от 05.06.2014 г. до издаването на РА. От дружеството са подадени декларации по чл. 55, ал. 1 ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 ЗКПО за трето тримесечие на 2017 г. и второ тримесечие на 2021 г., в които е посочен дължим окончателен данък съответно за доходи от дивиденти и ликвидационни дялове по чл.38, ал. 1 ЗДДФЛ в размер съответно на 9 233,67 лв. за първия и 2 481,24 лв. за втория период. В отговор на исканията за представяне на документи са приложени общо 27 разходни ордера за изплатен дивидент в размер на 175 439,70 лв. за периода м.м. 07-09.2017 г. и в размер на 47 143,52 лв. през м. 04.2021 г., както и доказателства за предоставени средства по 6 бр. договори за заеми с Н. Зинков. Данните са потвърдени след насрещната проверка на физическото лице при ревизията. За да отхвърли оспорването срещу РА, първоинстанционният съд е извел предпоставките на отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК и е приел, че същите са установени по делото. В изложените мотиви спорът е съсредоточен върху субективния елемент и причинно-следствената връзка между поведението на управителя и несъбирането на публичните задължения на представляваното дружество. Административният съд е обсъдил представените доказателства и е направил извод, че при това положение управителят В. Пенчев е допуснал да бъде разпределен дивидент, както и скрито разпределение на печалбата по договорите за заеми на обща стойност 45 000 лв. Тези обстоятелства са довели до намаляване на имуществото на задълженото лице, което по този умишлен начин е било поставено в невъзможност да погаси задълженията си. С оглед на изложеното в правните мотиви е потвърден като правилен изводът в РА за наличието на всички предпоставки за ангажиране на отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК на управителя на дружеството до размера на намаленото имущество, включително по отношение на прилежащата лихва. Така постановеното решение от Административен съд - Пловдив е валидно, допустимо и правилно. При разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал твърдените нарушения на съдебнопроизводствени правила, предметът на правния спор е възприет правилно, доказателствената тежест в процеса е разпределена коректно между страните, а фактите и събраните доказателства са отнесени логично и обосновано към приложимата правна рамка. Не се откриват заявените в касационни недостатъци в тази насока. В подкрепа на оплакванията си касаторът посочва отново отправените до съда възражения, доводи и съображения за незаконосъобразност на РА. Освен че са неправилни по същество, в хода на делото пред административния съд не са ангажирани конкретни доказателства в подкрепа на твърденията. Към касационната жалба също не са приложени писмени доказателства съгласно уредената възможност за това в чл. 219, ал. 1 АПК. Нормата на чл. 19 ДОПК в приложимата редакция урежда два отделни състава на отговорността и различни прояви на неправомерно поведение на третото лице (укриване по ал. 1 и извършване на плащане или отчуждаване на имущество по ал. 2), които водят до невъзможност съответните задължения да бъдат събрани чл. 19, ал. 1 ДОПК, респективно погасени чл. 19, ал. 2 ДОПК. Оплакванията на касатора във връзка с предпоставките по ал. 1 са ирелевантни в настоящия случай, тъй като основание за ангажиране на отговорността според процесния РА/РД и решение 196/11.05.2022 г. на ДД ОДОП Пловдив е единствено нормата на чл. 19, ал. 2 ДОПК. Това е прието и в решението на първоинстанционния съд. Неоснователни са касационните доводи по отношение на изплащането на печалбата на ВИП Капитал Билдинг" ЕООД през 2017 г. (в размер на 184 673,37 лв.) и през 2021 г. (в размер на 49 624,76 лв.), тъй като и към двата момента са налице изискуеми публични задължения по ЗКПО, ЗДДС, ЗДДФЛ и фондовете за ДОО, ДЗПО и ЗО. Изследването на данните от образуваното изпълнително дело от 2015 г., предприетите действия с цел събиране и наложените обезпечения през 2015 г. и 2016 г., не са задължителни елементи от състава по чл. 19, ал. 2 ДОПК. Установяванията с РА в тази насока могат да бъдат разглеждани само като допълнителен аргумент в подкрепа на направените изводи от съда. Неясни са съображенията на касатора във връзка с плащанията от имуществото на ВИП Капитал Билдинг" ЕООД, тъй като фактите по делото не се оспорват в защитната позиция. Нещо повече, в пределите на процесната отговорност на В. Пенчев по РА/РД не са включени предоставените парични средства от имуществената маса в размер на 45 000 лв. по шестте броя безлихвени заеми на Н. Зинков до 31.12.2021 г. Приложимият фактически състав на чл. 19, ал. 2 ДОПК урежда изчерпателно елементите, които следва да са дадени кумулативно: 1. Субект на отговорността - управител, член на орган на управление, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 ДОПК; 2. Наличие на непогасени задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски; 3. Недобросъвестно извършване на някое от посочените в т. 1 или т. 2 на чл. 19, ал. 2 ДОПК действия; 4. Намаляване на имуществото на задълженото лице; 5. Причинно-следствена връзка между недобросъвестното поведение и намалението в имуществото, респ. невъзможност за погасяване на публичните вземания; и 6. Граници на отговорността - по арг. от чл. 19, ал. 4 ДОПК, същата е ограничена до размера на извършените плащания, респ. до размера на намалението на имуществото. Обосновано първоинстанционният съд е приел, че недобросъвестността и причинно-следствената връзка в случая се извеждат от описанието на фактите и действията, които според органите по приходите осъществяват състава на чл. 19, ал. 2 ДОПК. Доколкото няма данни, а и не се твърди, че друг освен В. Пенчев като едноличен собственик и управител на ВИП Капитал Билдинг" ЕООД през ревизираните периоди е вземал решенията относно операциите с имуществото, финансите и счетоводните сметки на дружеството, правилно съдът е приел, че именно той е осъществил разгледаните разпоредителни действия и плащанията - обстоятелство, което също не е било оспорено в хода на съдебното производство. Въз основа на съвкупната преценка на доказателствата по делото касационната инстанция приема за доказани изискуемите елементи от състава на отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК, тъй като ревизираното лице, в качеството си на управител, е било запознато с характера и значението на действията си и съзнателно е искало или допускало настъпването на законовите последици. Ирелевантни за преценката в случая са твърденията на касатора за наличие на имущество към момента на изплащането на дивидента (изрично уредена хипотеза в чл. 19, ал. 2, т. 1 ДОПК) и за превратно приложение на закона. При извършването на ревизията и издаването на РА безспорно всички видове публични вземания в обхвата на отговорността по чл. 19 ДОПК са ликвидни и изискуеми, а поетите ангажименти от 24.03.2021 г. за доброволно уреждане на дълга не се изпълняват редовно. Процесният РА е законосъобразен и от гледна точка на приетото тълкувателно решение 5/29.03.2021 г. по тълк. д. 7/2019 г., на ОСС на ВАС, според което, отговорността по чл. 19, ал. 1 и 2 ДОПК на третото задължено лице включва установеното задължение за лихви на главния длъжник. След неговото приемане изходът от спора по главния въпрос за наличие на предпоставките по чл. 19 ДОПК обуславя окончателното решение по делото. След проверка на заявените касационни пороци и служебна за приложението на материалния закон настоящата инстанция намира, че не са налице основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на съдебния акт. Решението на първоинстанционния съд като правилно, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и своевременната претенция за разноски в полза на НАП следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер от 6 413,39 лв., изчислено съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения при материален интерес по делото в размер на 72 042,35 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо, Върховният административен съд, тричленен състав на Осмо отделение,