Решение № 12123 от 11.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9044/2017 г.

Решение № 12123 от 11.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9044/2017 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на "Ш. - пътнически автотранспорт" ООД със седалище в гр. Ш., представлявано от управителя Г. И. Б., чрез пълномощник, против решение № 57/6.07.2017 г., постановено по адм. д. № 160/2017 г. по описа на Административен съд Ш., с което съдът е отхвърлил жалбата на дружеството, срещу заповед № РД-01-159/13.04.2017 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" (ИААА) за отнемане разрешение № 1204/30.07.2012 г. за извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на ППС. К. релевира доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът е достигнал до необоснован извод за валидност на административния акт. Поддържа становището си, че административният акт няма годен предмет, тъй като дружеството вече е прекратило едностранно дейността си. По тези съображения иска отмяна на първоинстанционното решение и произнасяне по съществото на спора, при което да бъде прогласена нищожността на атакувания административен акт. Претендира присъждане на разноските по делото. Ответникът - изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Претендира възнаграждение за юрисконсулт. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на "Ш. - пътнически автотранспорт" ООД, срещу заповед № РД-01-159/13.04.2017 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", с която на основание чл. 148, ал. 10, т. 4, предл. второ и чл. 148б, ал. 1, т. 5, предл. първо, ал. 2 и ал. 3 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), чл. 15, ал. 2, т. 4, предл. второ и чл. 26, ал. 1, т. 5, предл. първо и ал. 2 от Наредба за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства (Наредба № Н-32/16.12.2011 г.) и Заповед № РД-08-174/11.04.2016 г. на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията е отнето разрешение № 1204/30.07.2012 г. за извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, валидно до 30.07.2017 г. Отнети са предоставените на дружеството документи, с които се удостоверява извършването на периодичен преглед, както и индивидуалните печати за заверка на документи, с които се удостоверява извършването на периодичен преглед. Прекратен е достъпа на А. Т. Д. и С. Й. К. до информационната система по чл. 147, ал. 8 от ЗДвП и са заличени от регистъра на председателите на комисиите, извършващи прегледите и на техническите специалисти по чл. 148, ал. 9 от ЗДвП. За да отхвърли жалбата, административният съд е приел, че атакуваният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на процесуалните правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Заключил е, че фактическите установявания на органа не са оборени от жалбоподателя, подкрепени са с приложените по делото писмени доказателства и обосновават законосъобразния извод, че е изпълнен фактическият състав на чл. 148б, ал. 1, т. 5 ЗДвП, тъй като са издадени документи, които удостоверяват, че ППС са технически изправни, без на същите да е извършен преглед. Намира издадения административен акт за законосъобразен, съответен с разпоредбите на чл. 148б, ал. 1, т. 1-6, които предвиждат при установяване на юридически факти попадащи в някоя от изброените хипотези, в условията на обвързана компетентност, органът да издаде заповед за отнемане на разрешението и документите по чл. 148, ал. 2 и ал. 3 ЗДвП. Решението е правилно. Съгласно нормата на чл. 26, ал. 5 от Наредба № Н-32/16.12.2011 г. във вр. с чл. 148б, ал. 1, т. 5 от ЗДвП разрешението за извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства и списъкът към него се отнемат, с мотивирана заповед на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията или оправомощено от него длъжностно лице, когато в контролно-техническия пункт, в който лицето по чл. 16 извършва дейността, е издаден документ, който удостоверява, че пътното превозно средство е технически изправно, без то да е представено на преглед за проверка на техническата му изправност или без да е извършен преглед. От друга страна, по арг. на чл. 148, ал. 10, т. 4 от ЗДвП председателите на комисиите и техническите специалисти се заличават от регистрите по ал. 9 на същата разпоредба, в хипотезата, когато са издали документ, който удостоверява, че пътното превозно средство е технически изправно, без то да е представено на преглед за проверка на техническата му изправност или без да е извършен преглед. Спорът между страните не е по фактите, а по приложението на закона. Към момента на подаване на заявлението, с искане за закриване на разрешение № 1204/30.07.2012 г. на основание чл. 25, т. 4 от Наредба Н-32/14.12.2011 г., административното производство по реда на чл. 148б от ЗДвП и чл. 26 от Наредба № Н-32/16.12.2011 г. е вече образувано. Обосновано първоинстанционният съд е приел, че независимо от основанието, въз основа на което се иска прекратяване на разрешението, във всички случаи се образува административно производство, в което компетентния орган следва да прецени дали са налице съответните основания за прекратяването му. С подаденото заявление страната изрично е отправила искане правата, произтичащи от разрешението, да бъдат прекратени. Искането е отправено до административния орган, който следва да извърши необходимите процесуални действия, за да прекрати правата произтичащи от разрешението. Нормата на чл. 25 от Наредба № Н-32/16.12.2011 г., съответна на чл. 148, ал. 14 от ЗДвП, не изключва възможността органа самостоятелно да извърши преценка на фактите и основанията за прекратяване. Обосновано съдът е посочил, че тъй като нормата на чл. 148б е императивна, съответно при установяване нас юридическите факти, изпълващи състава на някоя от изброените хипотези, органът е длъжен да издаде заповед за отнемане на разрешението, както и на придружаващите го документи. С оглед изложеното, правилен е първоинстанционният извод, че наведените от касатора доводи за едностранното преустановяване на правата произтичащи от разрешението са неоснователни, респективно неоснователно е и твърдението за нищожност на административния акт поради липса на годен предмет. С подаденото заявление, касаторът е отправил искане за започване на процедура по издаване на административен акт, с който правата произтичащи от разрешението да бъдат прекратени. Чрез искането не може да бъде изместена вече започналата по инициатива на административния орган процедура, основаваща се на императивна законова разпоредба, с цел да образува ново производство, целящо същия краен резултат, но на друго правно основание. От събраните по делото доказателства съдът е извел обоснован извод, че оспореният акт е издаден от компетентен административен орган в пределите на предоставената му власт. Спазена е разпоредбата на чл. 148б, ал. 1, т. 5 от ЗДвП. Разрешението е отнето с мотивирана заповед на упълномощено от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията длъжностно лице, при спазване на административнопроизводствените правила, като е съобразена с материалния закон и неговата цел. Като е отхвърлил жалбата, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При извършената съдебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК касационният състав не намери основания, водещи до друг правен извод. С оглед изхода на правния спор и своевременно направеното искане от пълномощника на ответника за заплащане на разноски за защита от юрисконсулт, при представено пълномощно по делото, съдът намира претенцията за доказана по основание. На основание чл. 143, ал. 4 АПК, във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП и с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, предвид действителната фактическа и правна сложност на спора, в полза на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" следва да бъдат присъдени разноски за защита от юрисконсулт в размер на 100 лв. Воден от горното, Върховният административен съд