Решение № 4929 от 10.5.2023 г. на ВАС, VI о.

- от специализиран състав, определен съобразно приетата за водеща диагноза (чл. 49, ал.1 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи ПУОРОМЕРКМЕ). Процесното ЕР е прието в производство по обжалване на решение на ТЕЛК, съобразно разпоредбата на чл. 112, ал. 1, т. 3 от 33, при спазване на установената от закона писмена форма експертното решение съдържа мотиви и е издадено при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Твърденията на оспорващия, заявени в противоположен смисъл, са отхвърлени от първоинстанционния съд като неоснователни. Формиран е извод за наличието на фактически и правни основания в ЕР, които изразяват и обосновават волята на административния орган да приеме, че не са налице нормативно установените предпоставки за определяне на нова дата на инвалидизиране. В контекста на изложеното е посочено, че оспореният административен акт е издаден и в съответствие с материалния закон. Изведено е, че с оспореното експертно решение административният орган е приложил правилно относимите материалноправни разпоредби и е действал в съответствие с целта на закона, издавайки законосъобразен административен акт. Върховният административен съд състав на шесто отделение намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалваното Експертно решение на НЕЛК, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на първоинстанционния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. Спорен от правна страна е въпроса относно наличието на нормативно установените предпоставки за определяне на нова дата на инвалидизиране на жалбоподателя. От съда е направен анализ на доказателствата по делото и съдържанието на нормата на чл. 71 НМЕ и обосновано е прието, че фактическите основания, посочени в чл. 71, т.1 и т.3 НМЕ, са неприложими към предмета на спора. Относима към конкретния спор е разпоредбата на чл. 71, т.2 НМЕ, съобразно която определянето на нова дата за инвалидизиране, законодателят обвързва с наличието на нормативно установените предпоставки в условия на кумулативност: получаване на лична или наследствена пенсия въз основа на трайно намалена работоспособност/степен на увреждане; искане на друг вид пенсия; и трайно намалена работоспособност, обусловена от увреждане, даващо основание за друг вид пенсия. Първоинстанционният съд правилно приема за установено наличие на две от предвидените предпоставки: оспорващият получава лична пенсия въз основа на трайно намалена работоспособност и наличие на искане за друг вид пенсия. По делото няма данни за настъпило увреждане, което да дава основание за друг вид пенсия. И при получаваната лична социална пенсия, и по направеното искане за лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, причината за инвалидност е идентична - общо заболяване, в резултат на което на оспорващия е определена 85 % ТНР. Липсват данни по делото, след първоначално определената дата на инвалидизиране поради общо заболяване - 13.07.2012 г., да са настъпили други увреждания, които да обусловят последваща дата на инвалидизиране. Предвид горното правилно е преценено от съда, че липсва основание за определяне на нова дата на инвалидизиране. Соченото от касатора за придобито ново заболяване [заличен текст] не е основание за отмяна на обжалваното съдебно решение и не води до определяне на нова дата на инвалидизиране, респ. нов вид пенсия, защото от Експертно решение 91179 от заседание 74 от 06.04.2021 г. на ТЕЛК Общи заболявания към МБАЛ Д-р Иван Селимински АД гр. Сливен е видно, че здравословното състояние на касатора е обсъдено, включително и по отношение на соченото заболяване, което не е довело до промяна на определената му ТНР от 85% с водеща диагноза [заличен текст], с множество усложнения. Съответно, причината за инвалидност на касатора относно получаваната лична социална пенсия за инвалидност и за претендираната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване е идентична общо заболяване с начална дата от 13.07.2012 г., изключващо определянето на нова дата за инвалидизиране. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспореното експертно решение, обхващащ преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормата на чл. 71, т.2 НМЕ, посочена като правно основание за неговото издаване, обуславяща липсата на нормативно установените предпоставки за определяне на нова дата на инвалидизиране на лицето. Неоснователни са възраженията относно необоснованост на първоинстанционния съдебен акт. При спазване на съдопроизводственото правило на чл. 172а, ал. 2 АПК първоинстанционният съд е изложил мотиви, в които е посочил становищата на страните, фактите по делото и правните си изводи. Извършил е самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, а изводите относно фактите от обективната действителност не са опорочени от допуснати от съда грешки при формиране на вътрешното му убеждение в ненормирани от закона насоки или в отклонение от правилата на формалната и правна логика. Предвид изложеното, Върховният административен съд състав на шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила.