Решение № 4710 от 4.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13239/2010 г.

Решение № 4710 от 4.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13239/2010 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 233 от Закон за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по жалба на Пламен Димитров Стефанов от гр. София против заповед № К-10251 от 9.09.2010 г на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР, вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и на основание чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение в качеството му на главен инспектор, I степен в сектор "Оперативен дежурен център" в Дирекция "КИАД" - МВР. Твърди, че оспорената заповед е издадена в противоречие с материалния закон, необоснована е. Сочи, че същата е издадена в противоречие с ЗМВР, ППЗМВР и Етичния кодекс тъй като липсва такова нарушение на служебната дисциплина като "не изпълнение на устно разпореждане на главния секретар на МВР" след като е употребил алкохол. Освен това не му е връчвана покана рег. I 273117/30.08.2010 г. и процедурата по налагане на наказанието е опорочена. Твърди още, че не са обсъдени показанията на св. Стаменов че поради обективна невъзможност да се ползва компютърната система не е могъл да изпълни заповедта. Не е отчетено и обстоятелството свързано с желанието му да се пенсионира доброволно от системата на МВР. Допуснатите нарушения на административнопроизводствените правила при издаването и са съществени и моли за отмяна на обжалваната заповед. Ответникът - министър на вътрешните работи чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена. С оглед наведените в жалбата оплаквания, събраните по делото доказателства и служебна проверка за законосъобразността на оспорената заповед по реда на чл. 168 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение намира за установено следното: Жалбата е подадена от лице, което е адресат на оспорения индивидуален административен акт в срока по чл. 149 от АПК, поради което е допустима за разглеждане по същество. С обжалвана заповед министърът на вътрешните работи, в рамките на правомощията си по чл. 228, т. 1 от ЗМВР е наложил на жалбоподателя Пламен Стефанов, държавен служител в МВР, дисциплинарно наказание "уволнение" за извършено тежко дисциплинарно нарушение, изразяващо се в това, че на 10.08.2010 г. от 19.25 ч. до 21.30 ч. в качеството му на оперативен дежурен поради употреба на алкохол не е могъл да изпълнява качествено възложените му задачи от Главния секретар на МВР с което е нарушил т. 7, т. 16 и т. 43 от Етичния кодекс, допуснал е деяние, несъвместимо с етичните правила на поведение на държавните служители в МВР, с което е уронил престижа на службата. Нарушението на служебната дисциплина е квалифицирано като такова по чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР, вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР. На основание наложеното дисциплинарно наказание "уволнение" съгласно чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение с Министерството на вътрешните работи. Заповедта е връчена на 9.09.2010 г. лично на наказаното лице. Производството е открито с писмена заповед на министъра на вътрешните работи № К-9517/19.08.2010 г., издадена на основание чл. 230 от ЗМВР, чието съдържание съответства на разпоредбата на чл. 239 от ППЗМВР. В хода на производството определеният от дисциплинарно наказващия орган разследващ орган е запознал срещу подпис служителя със заповедта по чл. 230 от ЗМВР, лично на 24.08.2010 г. и в писмена покана рег. № I27021 от 25.08.2010 г. също така връчена лично, му е разяснено правото да даде обяснения и да представи доказателства. В дадените на 08.09.2010 г. писмени обяснения същият е посочил, че след като постъпил на 10.08.2010 г. на дежурство решил да почерпи колегите си с безалкохолно, ядки, сладки и една бутилка с водка поради което не счита че е бил повлиян от употребеното от него количество алкохол и е изпълнявал служебните си задължения пълноценно. От приложената по делото административна преписка е видно, че жалбоподателя на посочената дата е би дежурен, но тъй като имал рожден ден решил да почерпи колегите си. На същата датата са му възложени устно спешни задачи за изпълнение от главния секрета на МВР. Поради това че същите не били изпълнени бързо и качествено била извършена проверка и установено че жалбоподателя в рамките на дежурството си е употребил алкохол. Към 21.03 ч. била извършена проверка с техническо средство "Дрегер Алкотест" и установено че съдържанието на алкохол в кръвта на служителя е 2,49 %, а след извършената кръвна проба е установено съдържание от 1,3 промила. Вследствие на това той със заповед бил отстранен от дежурството и задачите поети от друг служител. За резултата от разследването е била изготвена обобщена справка № I-27315 от 30.08.2010 г., съобщена срещу подпис на служителя, за което той, в съответствие с нормата на чл. 243, ал. 4 от ППЗМВР е положил личния си подпис. Върху справката служителят е отбелязал, датата и часа на запознаване. Дисциплинарно разследващият орган е приключил дисциплинарното производство със становище до министъра на вътрешните работи № I27535 от 1.09.2010 г. за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебното правоотношение на това основание. В заповедта си от 29.02.2008 г., въз основа на установените в рамките на производството данни, министърът на вътрешните работи като дисциплинарно наказващ орган, действащ в рамките на предоставените му с нормата на чл. 228, т. 1 от ЗМВР правомощия е приел, че с действията си жалбоподателя е извършил тежко дисциплинарно нарушение, осъществил е деяние, несъвместимо с етичните правила на поведение на държавните служители в МВР, с което е уронил престижа на службата - употребявал е алкохол по време на работа още повече че е бил и дежурен. Приложил е нормата на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР, вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР, като за констатираното дисциплинарно нарушение е наложил задължителното при направената квалификация дисциплинарно наказание "уволнение" и на това основание е прекратил служебното правоотношение с наказания служител. С оглед събраните в хода на съдебното производство по оспорване на заповедта писмени и гласни доказателства, Върховният административен съд, трето отделение в настоящия си състав намира, че така постановената заповед е издадена от компетентен орган в изискуемата от закона форма, в съответствие с материалноправните разпоредби и административнопроизводствените правила на ЗМВР и ППЗМВР. Правилата на дисциплинарното производство са спазени, като не са налице твърдените в жалбата нарушения на административнопроизводствените правила по издаването и още повече, че в жалбата същите дори не са конкретизирани. Основните му доводи се свеждат до обяснения относно фактическата обстановка като твърди, че употребата на алкохол не му е попречила да изпълни качествено възложените му задачи. При определяне вида на наказанието дисциплинарно наказващият орган е изпълнил задълженията си по чл. 229, ал. 2 от ЗМВР, като въз основа на правилно установената фактическа обстановка е приел, че жалбоподателят с действията си е нарушил етичните правила на поведение на държавните служители в МВР и по-точно чл. 17, б. "б" от Етичния кодекс, т. е. е осъществил състава на дисциплинарното нарушение по чл. 224, ал. 2, т. 4 от ЗМВР. Нарушението на служебната дисциплина е квалифицирано като тежко, предвид обстоятелството, че действията съставляват и деяние с определена степен на обществена опасност (справките за наличието на криминалистически регистрации са били спешни с оглед провеждана в момента проверка на граждански лица от друг полицейски екип) следва да се приеме, че то уронва престижа на службата. Ето защо съдът счита, че квалификацията на нарушението и определяне на съответстващото му наказание по чл. 227, ал. 1, т. 10, вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР при условията на обвързана компетентност, са правилни. Съгласно т. 7 от ЕК - държавния служител пази доброто име на институцията която представлява, т. 16 го задължава да не е в нетрезво състояние или под влияние на други въздействащи и упойващи медикаменти ат. 43 го задължава да си изпълнява коректно и добросъвестно всички заповеди съответстващи на закона. Неоснователен е доводът на жалбоподателя че всъщност той е наказан за нарушение което липсва. Напротив видно от изложението възложените му от главния секретар справки които той е бил длъжен да извърши бързо и качествено с оглед на факта че е бил дежурен в същия ден са били основания за проверката при което е установено че е употребил алкохол и е неадекватен. Твърдението в жалбата, че покана рег. I27 317 от 30.08.2010 г. за запознаване с обобщената справка не му е връчена и това е опорочило цялото производство не отговаря на истината. Видно от подписа и отбелязването самия жалбоподател е отбелязал както часа, положил е подпис и е отразил че е получил екземпляр от поканата. Освен това както се посочи по-горе в решението на самата справка той е отразил датата и часа на запознаване с установеното в дисциплинарното производство. В рамките на дисциплинарното производство жалбоподателят не е представил доказателства за обстоятелства, изключващи вината му и освен това са били обсъдени всички събрани доказателства по преписката. Обществото има изградено ясно отрицателно отношение употреба на алкохол поради изключително високата степен на обществена опасност на такъв вид поведение още повече от страна на служители на МВР, които са призвани да контролират и санкционират такова поведение. Служителите на МВР следва да имат едно определено поведение съобразно обществените морални норми, независимо дали това поведение е определено и конкретизирано в писмен документ- Етичен кодекс. Още повече поведението му е укоримо с оглед това че в този момент жалбоподателя е бил дежурен т. е. от него е искано в периода на дежурството да реагира бързо и адекватно както се е и случило - необходимостта от бърза справка, необходима на екип полицаи вършещи проверка. С оглед изложеното Върховният административен съд, трето отделение намира жалбата за неоснователна, поради което същата следва да се отхвърли. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК