Решение № 10653 от 14.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4835/2015 г.

Решение № 10653 от 14.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4835/2015 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", гр. Варна против решение № 449 от 5.03.2015 г. по адм. д. № 3382/2014 г. по описа на Административен съд - Варна. С доводи за необоснованост и незаконосъобразност и допуснато съществено нарушение на чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 4 и ал. 3 от ЗНАП се претендира отмяна на решението със законните последици. Ответникът Кирил Димитров Малеев, чрез адв. Ковачева изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли да се остави в сила обжалваното решение като законосъобразно. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неправилност на обжалвания съдебен акт, поради противоречие с ТР № 5/22.06.2015 г. на ОС на ВАС и предлага отмяна на решението. Върховният административен съд, второ отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - основателна, по следните съображения: С обжалваното решение е прогласена нищожността на РА № 031305065/10.04.2014г, издаден от орган по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 460/29.08.2014 г. на Директор Дирекция "ОДОП" Варна при ЦУ на НАП София, в частта с която на Кирил Димитров Малеев са определени задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2011 г. и 2012 г.; задължения по чл. 4, ал. 3, т. 1 и чл. 6, ал. 8 от КСО за периода 1.02.2010 г.- 31.12.2010 г., 2011 и 2012 г. и задължения по чл. 40, ал. 5 и чл. 40, ал. 1 от ЗЗО за периода 2010 г.- 2012 г. и изменен в частта, с която е определено задължение по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2010 г., поради некомпетентност на органа, издал заповедта за възлагане на ревизията. Прието е, че заповед за възлагане на ревизия № 1302945/16.07.2013 г. е издадена от началник сектор "Ревизии", Дирекция "Контрол" при ТД на НАП Варна и е изменена с последващи ЗВР № 1304632/28.10.2013 г. и ЗВР № 1305065/26.11.2013 г., издадени от началник сектор "Ревизии", Дирекция "Контрол" при ТД на НАП Варна, като издателя на първата заповед не разполага, съгласно заповед № 1597/1.11.2012 г. на директора на ТД на НАП Варна с компетентност да възлага ревизии извън територията на ИРМ - Добрич. Изложени са подробни мотиви за обхвата на чл. 112 ДОПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 5 от ЗНА и чл. 8 ДОПК. Решението е неправилно, предвид постановеното в т. 1 на Тълкувателно решение № 5 от 22.06.2015 г. по т. д. № 4/2014 г. на ОС на ВАС - "не е допустимо със заповедта по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК директорът на компетентната териториална дирекция да ограничава по териториален признак правомощията на определените от него органи по приходите за издаване на заповеди за възлагане на ревизии само по отношение на физически или юридически лица, чиито постоянен адрес, седалище, адрес на управление или местоизвършване на дейността се намират в даден регион от територията на тази дирекция". В нарушение на чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК, съдът е приел, че органът по приходите, възложил ревизията на Кирил Димитров Малеев, /с регистрация по чл. 8 ДОПК и местоживеене в гр. Варна/, определен от териториалния директор на ТД на НАП Варна със заповед № 1597/1.11.2012 г. на директора на ТД на НАП, гр. Варна не разполага с териториална компетентност, тъй като мястото му на работа е в ИРМ - Добрич. Безспорно е по делото обстоятелството, че компетентната териториална дирекция по издаването на процесния ревизионен акт е ТД на НАП град Варна, с оглед нормата на на чл. 8, ал. 1, т. 1 от ДОПК, поради което ревизията е възложена от орган по приходите, определен съгласно чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК от териториалния директор от компетентната ТД на НАП гр. Варна и не е налице прогласената от административният съд нищожност на процесния ревизионен акт. Предвид изложеното и тъй като в обжалваното решение липсва произнасяне по същество, следва на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК решението да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане и произнасяне по законосъобразността на оспорения акт от друг състав на съда. Водим от горното, Върховният административен съд, второ отделение,