Решение № 12306 от 1.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4808/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228, във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на КЛМ Гърмен ООД, ЕИК[ЕИК], против решение 250 от 15.02.2021 г., постановено по адм. дело 943 по описа за 2020 г. на Административен съд - Благоевград, с което е отхвърлена жалбата на касатора против акт за установяване на публично държавно вземане 01/311/00593/3/01/04/02 с изх. 01-2600/3301 от 31.08.2020 г., издаден от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - София. В жалбата са изложени доводи за неправилност на съдебното решение, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател оспорва като неправилен извода на първоинстанционния съд, че е налице правно основание за налагане на финансова корекция от страна на административния орган. Счита, че е налице противоречие с материалноправния закон, тъй като в предпоставките на чл. 70, ал. 1 от ЗУСЕСИФ не е включена такава, която да обуславя възможността за налагане на финансова корекция за неизпълнение на първоначално невъзможен за изпълнение бизнес план. Намира за неправилен и извода на съда, че производството е следвало и правилно е проведено по реда на ДОПК. Счита, че в случая е следвало да се проведе производство по определяне на финансова корекция по реда и при условията на ЗУСЕСИФ. Сочи, че производството по издаване на акта за установяване на публично държавно вземане е открито на 4.11.2019 г., когато мониторинговият период е вече изтекъл, и по отношение на проверяваното дружество § 12, ал. 1 от ПЗР на ЗПЗП е неприложим досежно предвидените в него производства, т. е. неприложима е хипотезата на предвиденото в § 4, ал. 3 от ПЗР на ЗУСЕСИФ друго. Излага доводи за постановяване на съдебния акт в нарушение на принципа за оценка и анализ на всички събрани по делото доказателства, непроизнасяне по всички заявени в жалбата оплаквания, и по същество за незаконосъобразност и неправилност на оспорения административен акт. Искането от съда е да отмени като неправилно оспореното решение на първоинстанционния съд и да присъди в полза на дружеството-жалбоподател направените съдебно-деловодни разноски съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК с доказателства. В съдебно заседание, чрез пълномощника си, поддържа касационната жалба и искането от съда. Представя писмена защита. Ответникът - изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" - София, чрез пълномощника си, оспорва касационната жалба като неоснователна в представен по делото писмен отговор и в съдебно заседание и моли за оставяне в сила на атакувания съдебен акт като правилен. Претендира присъждане на направените по делото разноски съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК с доказателства. Представя писмена защита. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Предмет на оспорване пред административния съд е акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) 01/311/00593/3/01/04/02 от 31.08.2020 г., издаден от изпълнителния директор на Държавен фонд (ДФ) "Земеделие" - София, на основание чл. 20а, ал. 1 и чл. 27, ал. 6 и ал. 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), чл. 46, ал. 1 и ал. 2 и чл. 16, ал. 2 от Наредба 30 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Разнообразяване към неземеделски дейности" от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2007 - 2013 г. (Наредба 30/2008 г.), във вр. с § 1, т. 6 и т. 19 от ДР на Наредба 30/2008 г., както и т. 4.4.б.б и б.е и т. 8.1. предл. първо и последно, във вр. с т. 4.12, т. 4.18 и т. 9.1.б.г от договор 01/311/00593 за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по мярка 311 "Разнообразяване към неземеделски дейности" от ПРСР за периода 2007-2013 г., и в съответствие с т. 30 от Приложение към раздел І "Общи положения" на Правила за определяне на размер на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките на ПРСР 2007-2013 г. (Правилата), с който на КЛМ Гърмен ООД, като правоприемник на осъществяващ търговска дейност ЕТ ВИП М. Алексова, е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 35 222,20 лв. За да отхвърли жалбата, съдът е обсъдил представените с административната преписка и ангажираните по делото доказателства и е приел, че оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон. Приел е за доказано по делото, че не са изпълнени ангажиментите по т. 4.12 и т. 4.18 от договора за отпускане на безвъзмездна финансова помощ, тъй като е налице реализиране на по-нисък размер на приходи от дейността в сравнение с предвидените в бизнес плана годишни приходи от финансовата дейност за 2016 г., 2017 г. и 2018 г., т. е. налице е нередност при изпълнението на бизнес плана, което е основание по чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от Наредба 30/2008 г. за частично възстановяване на помощта. По отношение на компетентността на органа, издал АУПДВ, съдът е приел, че законосъобразно производството е проведено по реда на ДОПК, в което компетентния орган по чл. 166, ал. 1 от ДОПК е изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" по арг. на § 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Страните не спорят, че между ДФ "Земеделие" и ЕТ ВИП М. Алексова (с правоприемник КЛМ Гърмен ООД) е сключен договор 01/311/00593 от 2.10.2014 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по мярка 311 "Разнообразяване към неземеделски дейности" от ПСРС за периода 2007-2013 г. Предмет на договора е отпускането на финансова помощ в размер до 70 % от одобрените и реално извършени разходи от едноличния търговец при осъществяването на проект 01/311/00593 от 13.05.2013 г. на стойност 234 814, 68 лв. за обект: Изграждане на двуетажна сграда къща за гости в УПИ ІV-ЗЗ6, кв. 4А, [населено място]. По сключения договор е изплатена финансова помощ на ползвателя в размер на 234 814,67 лв. В резултат на извършени административни проверки е установено неспазване от страна на ползвателя на договорни и нормативни задължения. Констатирано е, че реалното изпълнение на приходната част от одобрения бизнес план средно за три последователни пълни финансови години - 2016 г., 2017 г. и 2018 г., възлиза на 23,04 % от заложените приходи, както следва: за 2016 г. 13,13 % изпълнение на одобрения бизнес план за годината, при общо приходи от нощувки 9 981 лв. и заложени приходи в бизнес плана 76 000 лв., за 2017 г. 39,68 % изпълнение на одобрения бизнес план за годината, при общо приходи от нощувки 30 159,20 лв. и заложени приходи в бизнес плана 76 000 лв., за 2018 г. - 16,31 % изпълнение на одобрения бизнес план за годината, при общо приходи от нощувки 12 394 лв. и заложени приходи в бизнес плана 76 000 лв. В оспорения административен акт са изложени мотиви, че в резултат на извършени проверки е налице неизпълнение на разпоредбите на чл. 4.12 и чл.4.18 от договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. В чл. 4.12 от договора е предвидено задължение за ползвателя на помощта да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по договора и в съответствие с одобрения проект и таблицата за одобрените инвестиционни разходи, а съгласно чл. 4.18 от договора, ползвателят е длъжен да спазва одобрения проект за срок от 5 години от сключване на договора. От административния орган е прието за доказано и извършено нарушение на чл. 46, ал. 1 и чл. 16, ал. 2 от Наредба 30/2008 г., във вр. с § 1, т. 6 и т. 19 от ДР на Наредба 30/2008 г. Съгласно чл. 16, ал. 1 и 2 от Наредба 30/2008 г., кандидатите представят бизнес план за разнообразяване на дейността по образец за период не по-малък от 5 години, който трябва да доказва икономическа жизнеспособност и устойчива заетост за период 5 години, водещи до реализиране на целите по чл. 2, като в § 1, т. 6 от ДР на Наредба 30/2008 г. е дадено легално определение, според което икономическа жизнеспособност е генериране на доходи от дейността, гарантиращи устойчивост на предприятието за периода на бизнес плана, а съгласно чл. 46, ал. 1 и 2 от Наредба 30/2008, в случай, че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, РА може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта. На основание т. 30 от Правилата е изчислена сумата, която ползвателят следва да възстанови - 15 % от получената безвъзмездна финансова помощ по договора или 35 222,20 лв. Първоинстанционният съд не е съобразил обстоятелството, че процесният АУПДВ е издаден след изменението на ЗПЗП - ДВ, бр. 51/2019 г., в сила от 28.06.2019 г., и по-конкретно при действието на чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП, който препраща към прилагане на правилата и предвидения правен ред в ЗУСЕСИФ. Неправилно съдът е приел, че при издаването на АУПДВ не е налице допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Съгласно чл. 166, ал. 1 от ДОПК, установяването на публични вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. В случая съответният закон - чл. 27, ал. 6 и ал. 7 и чл. 20а, ал. 5 и ал. 6 от ЗПЗП, съдържа уредба на реда и органа, който установява дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони. В чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП (Нова - ДВ, бр. 51 от 2019 г., в сила от 28.06.2019 г.) е предвидено, че дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, което представлява неизпълнение на одобрени индикатори и основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 7 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, се установява с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от същия закон. На основание чл. 27, ал. 7 от ЗПЗП (Нова - ДВ, бр. 51 от 2019 г.), АУПДВ за установяване на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ се издава извън основанията по ал. 6, във връзка с чл. 70, ал. 1, т. 1-9 от ЗУСЕСИФ. Трайно е разбирането в съдебната практика, че непостигането на заложените финансови показатели в бизнес плана представлява неизпълнение на одобрените индикатори и е налице основанието по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ за извършване на финансова корекция. В този смисъл са налице множество съдебни актове, постановени от Върховния административен съд: решение 5872/21.05.2020 г. на ВАС, четвърто отделение, по адм. дело 11774/2019 г., решение 2709/19.02.2020 г. на ВАС, четвърто отделение, по адм. дело 9703/2018 г.; решение 3184/28.02.2020 г. на ВАС, четвърто отделение, по адм. дело 7468/2018 г.; решение 5040/04.04.2019 г. на ВАС, четвърто отделение, по адм. дело 4307/2018 г.; решение 5317/24.04.2018 г. на ВАС, четвърто отделение, по адм. дело 1945/2018 г.; решение 4933/03.04.2019 г. на ВАС, четвърто отделение, по адм. дело 4912/2018 г. и др. Във всички тях е прието, че в този случай е налице материалноправната хипотеза на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ, която представлява основание за налагане на финансова корекция с издаването на решение по реда на чл. 73 от същия закон. От изложеното следва, че показателите, заложени в бизнес плана, представляват индикатори. В подкрепа на този извод са и мотивите, изложени в решение 13796/06.11.2020 г. по адм. дело 12488/2019 г. на ВАС, седмо отделение, според които: Индикаторът е нещо, което или чрез което се измерва осъществяването на одобрения проект. Проектът се одобрява при точно определени параметри инвестиционно намерение, което включва структура, стойност, източници на финансиране, място на извършване на инвестицията, и от друга страна - анализ на приходите и разходите след реализация на инвестиционния проект. Именно тези два компонента на инвестиционното намерение, които са същността на процесния проект, са мотивирали органа да одобри предоставянето на безвъзмездната помощ в процесния размер, защото чрез тях той е бил убеден, че проектът не само ще създаде сочената материална база, но и ще има принос за постигане на целите на оперативната програма. В оспорения АУПДВ административният орган се позовава на чл. 27, ал. 7 от ЗПЗП, съгласно който дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ се установява с издаването на АУПДВ по реда на ДОПК. Това основание обаче е приложимо само ако не е налице основание по чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП за издаване на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от ЗУСЕСИФ. Видно от текста на цитираната разпоредба, законодателят не е регламентирал в условията на алтернативност хипотезите, при които компетентният орган издава решение по чл. 73 от ЗУСЕСИФ и АУПДВ по ДОПК, като не му е предоставил възможност да избере кой акт да издаде, ако прецени, че фактите по спора могат да бъдат подведени както под материалноправното основание на чл. 70, ал. 1, т. 1 - 9 от ЗУСЕСИФ, така и под материалноправното основание в съответната наредба, по реда на която се сключва договорът, регламентираща връщане на предоставената финансова помощ при неизпълнение на договора. Хипотезите на издаване на два различни акта са регламентирани в условията на евентуалност и само когато липсват основанията за определяне на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1 - 9 от ЗУСЕСИФ, се издава АУПДВ. Съгласно чл. 63, § 1 от Регламент (ЕО) 1306/2013, ако се установи, че даден бенефициер не изпълнява критериите за допустимост, ангажиментите или други задължения, свързани с условията за предоставяне на помощта или подкрепата, предвидена в секторното законодателство в областта на селското стопанство, помощта не се изплаща или се оттегля изцяло или частично. Според разпоредбата на чл. 69, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, управляващите органи провеждат процедури по администриране на нередности по смисъла на чл. 2, т. 36 и 38 от Регламент (ЕС) 1303/2013. Видно от определението за нередност в чл. 2, т. 36 от Регламент (ЕС) 1303/2013, нередност означава всяко нарушение на правото на Съюза или на националното право, свързано с прилагането на тази разпоредба, произтичащо от действие или бездействие на икономически оператор, участващ в прилагането на европейските структурни и инвестиционни фондове, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на бюджета на Съюза чрез начисляване на неправомерен разход в бюджета на Съюза. Предвид изложеното при констатиране на нередност по определението на чл. 2, т. 36 от Регламент (ЕС) 1303/2013, на основание чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ следва да се установи с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от ЗУСЕСИФ, тъй като е налице основанието по чл. 70, ал. 1, т. 7 от същия закон. Изричната регламентация в специалния закон на вида на акта, реда за издаването му и правните основания в различните хипотези не допуска нарушаването на тези разпоредби да бъде възприемано от съда като несъществено и невлияещо на законосъобразността на оспорения акт.