Решение № 60151 от 15.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3877/2020 г.

Решение № 60151 от 15.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3877/2020 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Майя Русева Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. Т. Я. - Областен управител на Област Кюстендил и представляващ Областна администрация с административен център гр. Кюстендил, срещу решение № 5086/21.08.20 по г. д. № 5165/19 на СГС, ІІ В състав, в частта, с което е обезсилено решение № 22959/25.01.19 по г. д. № 17962/17 на СРС, ГО, 87 с., в частта му за осъждане на Агенцията по заетостта да плати на основание чл. 59 ЗЗД на касатора 23108, 64 лв. разходи за охрана на имот публична държавна собственост за периода 1.04.12-12.03.15, ведно със законната лихва, считано от 28.09.16 до окончателното изплащане. Излагат се оплаквания за незаконосъобразност и се моли за неговата отмяна. Ответната страна Агенция по заетостта оспорва жалбата; претендира юрисконсултско възнаграждение. С определение № 175/12.03.21 е допуснато касационно обжалване във връзка с въпрос за задълженията на въззивния съд при нередовна искова молба и евентуалното обезсилване на първоинстанционното решение. С обжалваното решение е прието, че исковата молба е подадена от В. Т. Я. - Областен управител на Област Кюстендил с административен център гр. Кюстендил. Същевременно областните управители не разполагат с необходимата правосубектност, позволяваща им да участват самостоятелно, в това им качество, в граждански правоотношения - по силата на Закона за Администрацията областният управител на съответната област може да участва като страна в гражданския процес, но само в качеството си на представител на Областната администрация, съответно на държавата, при надлежно упълномощаване за последната - арг. от чл. 27, ал. 1 и сл. ГПК вр. с чл. 26 ГПК. Намерено е, че в случая искът не е предявен от Областна администрация Кюстендил, а от името на самия областен управител. При тези обстоятелства е формиран извод, че първоинстанционният съд се е произнесъл по недопустима искова молба, постановеното решение е недопустимо и следва да бъде обезсилено, а производството – прекратено. В отговор на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, ВКС намира следното: Съгласно задължителната практика на ВКС, в това число цитираната, въззивният съд, макар и при условията на ограничен въззив, продължава да е инстанция по същество. Неговата дейност има за предмет разрешаване на самия материалноправен спор-и следователно той дължи даване на указания за поправяне на нередовностите на исковата молба, за да обезпечи постановяване на допустим съдебен акт по съществото на спора. В случай, че указанията не бъдат изпълнени, първоинстанционното решение следва да се обезсили и производството по делото да се прекрати /реш. 531/12.12.11 по г. д. № 1536/10, ІV ГО, реш. № 315/23.06.11 по г. д. № 1591/10, ІV ГО, реш. № 128/29.04.11 по г. д. № 1356/09, ІV ГО, т. 4 ТР 1/17.07.01 по тълк. д. № 1/00, ОСГК, обобщена и с т. 5 ТР 1/13 от 9.12.13 ОСГТК/. По основателността на касационната жалба: С оглед отговора на правния въпрос трябва да се приеме, че при констатация, че първоинстанционното решение е постановено по нередовна искова молба, въззивната инстанция не може веднага да пристъпи към обезсилването му. Тя следва първо да остави исковата молба без движение и едва след евентуално безрезултатно изтичане на дадения срок за изпълнение на указанията за отстраняване на нередовността, да обезсили решението и прекрати производството по делото. В разглежданата хипотеза СГС е намерил, че не е налице надлежна процесуална легитимация на страната на ищеца – доколкото е възприел като такъв самият областен управител на Област Кюстендил, а не Областната Администрация като юридическо лице, представлявано от него. Същевременно, с оглед изложените твърдения в исковата молба и възникналата неяснота относно качеството, в което тя е подадена от областния представител – в това число доколкото в част от молбите, вкл. за уточнението й, е указвано, че той действа като представляващ областната администрация, съдът е следвало да остави исковата молба без движение с указания за уточнение кой е ищец по делото, респективно дали областният управител действа от свое име или като законен представител на Областна Администрация Кюстендил, която е и ищецът по делото. Едва след това, предвид отстраняването или неотстраняването на нередовността, би трябвало да се извършва и преценката за допустимостта на иска. Като не е направил това, а направо е прекратил производството по делото, приемайки, че е налице липса на надлежна процесуална легитимация на страната на ищеца, въззивната инстанция е постановила преждевременен и незаконосъобразен съдебен акт. Той подлежи на отмяна, а делото – на връщане за разглеждане от друг състав на въззивния съд. При новото гледане следва да се извършат необходимите съдопроизводствените действия по отстраняване на нередовност на исковата молба и уточняване кой е ищецът по делото, респективно в какво качество е действал областният управител при предявяването й - след което да се постанови и съответен съдебен акт – в това число, при надлежно уточнение, по съществото на спора. С оглед разпоредбата на чл. 294, ал. 2 ГПК настоящият съдебен състав не следва да се произнася по искания за присъждане на разноски. Мотивиран от горното и на основание чл. 281, т. 3 пр. 2 ГПК и чл. 293, ал. 3 ГПК, Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение,