Решение № 1690 от 9.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2256/2016 г.

Решение № 1690 от 9.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2256/2016 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на НОИ- С. град срещу решение № 97 от 6.01.2016 г. по адм. дело № 6206/2015 г. на Административен съд С.- град, с което е отменено по жалба на Б. Р. А., К. В. Т. и Т. А. Ф. решение № РО-356/27.05.2015 г. на директора на Териториално поделение на НОИ С.-град, с което са отхвърлени жалби, съответно е потвърдено Разпореждане № 5436/8.12.2014 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО, за внасяне на установена с ревизионен акт за начет - вх. № 4614/24.11.2014 г. сума в размер на 1 912, 99 лева (главница и лихви). В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в жалбата касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлено оспорването на индивидуалния административен акт. О. Б. А., К. Т. и Т. Ф. изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна. Спорът е за законосъобразността на цитираното решение и потвърденото разпореждане за възстановяване на суми по ревизионен акт за начет, които суми представляват разликата до по висок размер изплатена пенсия за инвалидност поради общо заболяване на Р. И. М.. Тази разлика според административният орган е щета, причинена на ДОО акт на медицинската експертиза, който е отменен поради нарушаване на нормативните разпоредби по издаването му. По делото е установено, че с Експертно решение, № 1058/10.04.2013 г. ТЕЛК - общи заболявания, при IV МБАЛ-С., в състав д-р Б. Р. А., д-р К. В. Т. и д-р Т. А. Ф. е преосвидетелствала Р. И. М., като е определена трайно намалена работоспособност - 50 % и срок на инвалидност - пожизнено. Това ЕР е оспорено от медицинската комисия по чл. 98, ал. 4 КСО и с ЕР № 0908/13.11.2013 г. на НЕЛК - специализиран състав е било отменено в частта, относно оценката на процента неработоспособност, с указания към ТЕЛК, за ново освидетелстване. Междувременно, с Разпореждане № 5508246533/24.06.2013 г., на лицето е определена в минимален размер лична пенсия за инвалидност, поради общо заболяване, на основание чл. 98, ал. 7 КСО. Издадено е ново решение на ТЕЛК - № 1525/26.05.2014 г., с което е определена ТНР - 48 % и срок на инвалидност, до 1.05.2017 г. Второто решение на ТЕЛК е влязло в сила на 10.06.2014 г. Във връзка с него, с Разпореждане № 5508246533/51 от 27.06.2014 г. на орган по "ПО", на основание чл. 72 КСО и предвид определения нов % ТРН е отменено Разпореждане № № 5508246533/24.06.2013 г., с което е била определена пенсия за инвалидност. На основание чл. 110, ал. 1 КСО е издаден Ревизионен акт за начет № 4614/24.11.2014 г., с който на д-р Б. А., д-р К. Т. и д-р Т. Ф., като състав на ТЕЛК, издал отмененото от НЕЛК ЕР № 1058/10.04.2013 г. е възложена отговорността да възстановят в бюджета на ДОО сумата от 1 912, 99 лева (главница и лихви), представляваща размер на получена от освидетелстваното лице Р. М. пенсия за инвалидност, за периода от 2.04.2013 г. до 30.06.2014 г. Въз основа именно на този ревизионен акт било издадено потвърденото от директора на ТП на НОИ С.-град Р. № 5436/8.12.2014 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО. Тези актове съдът е приел за незаконосъобразни поради нарушения на административно производствените правила и в нарушение на материалния закон. Административният съд е приел, че в експертното решение на НЕЛК няма мотиви, от които да стане ясно, в какво конкретно се изразява неправилността на дадената от членове на ТЕЛК (жалбоподателите) оценка за процента ТНР. В ЕР на НЕЛК липсват и мотиви, с които, коментирайки експертните изводи на ТЕЛК да е извършен критичен анализ на същите и те да са опровергани. Решението е правилно. Разпоредбата на чл. 110, ал. 1 КСО предвижда, че контролните органи на Националния осигурителен институт съставят на физическите лица и на юридическите лица ревизионни актове за начет за причинените от тях щети на ДОО от неправилно извършени осигурителни разходи, включително от неправилно удостоверяване на осигурителен стаж или осигурителен доход и от актове на медицинска експертиза, които са отменени поради нарушаване на нормативни разпоредби при издаването им. Така цитирана разпоредбата относно медицинската експертиза означава, че следва да са извършени нарушения на въведени с правна норма, правила и материални предпоставки. Това означава, че не всяко отменено решение на ТЕЛК е постановено при нарушаване на нормативни разпоредби при издаването му. Това е така, тъй като членовете на медицинската експертиза са лица с професионална и специална подготовка в определена област на здравеопазването и поради това им е възложена тази специална функция за оценка на здравословното състояние към определен момент с която оценка се свързват определени законови последици. Тази професионална оценка се извършва по правилата за медицинската експертиза и се изразява в свободна независима субективна страна при оценка на фактите и доказателствата във връзка със здравословното състояние. Тази оценка може да бъде в определени рамки, в който диапазон експертите определят своето заключение и за което те не могат да носят отговорност за професионалната си дейност. Наред с това има и оценка която при наличието на определени факти следва определен точен извод/оценка/ по съдържание определен от правна норма. Професионалната дейност на експертите в този случай се състои в това да бъдат установени правно значимите факти във връзка със здравословното състояние на освидетелстваното лице от които факти следва и законовата оценка. В настоящият случай е налице първата от описаните хипотези в която експертите са установили фактите според професионалната си подготовка и са определили процента ТНР в диапазоните "от - до" за която дейност не могат да носят отговорност. Административният орган в своето решение не е разграничил отделните хипотези от дейността на медицинските експерти, а се е задоволил да отчете факта на отменено решение на ТЕЛК като е свързал формално този факт с хипотезата на нарушение на нормативни разпоредби по издаването му. Тази връзка не е автоматична и следва да бъде установявана във всеки един конкретен случай. Всяко решение на ТЕЛК и НЕЛК като резултат на действия и заключения е регламентирана от нормативни разпоредби дейност по издаването им, но не това се има предвид в хипотезата в разпоредбата на чл. 110, ал. 1 КСО. Целта на закона е да се избегнат щети на ДОО вследствие на нарушения при извършване на медицинската експертиза извън нормалната неприкосновена субективна професионална оценка на членовете на ТЕЛК. В настоящият случай административният орган не е доказал виновно поведение на тримата лекари-членове на ТЕЛК, не е изложил и мотиви относно това, в какво се изразява "нарушаването на нормативните разпоредби" при издаването на отмененото ЕР на ТЕЛК, даващи основание за реализиране на имуществената отговорност на членовете от състава му. По изложените съображения настоящият касационен състав на съда намира, че не са налице твърдяните касационни основания. Обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,