Решение № 15961 от 2.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15/2013 г.
ВАСIII отделение02.12.2013 г.докладчик т Йорданка Костова
Диспозитив
ИЗМЕНЯ Решение № 949 от 16.11.2012 г. на Министерския съвет (обн. ДВ бр. 92 от 23.11.2012 г.) за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Път №-1 (Е-79) Обход на гр. Монтана от км 102+060 до км 114+512.20" на територията на област Монтана в частта му, с която е определено парично обезщетение от 71 лв. за отчуждената част от 0,238 дка от поземлен имот с идентификатор 51665.67,13, представляващ нива, посочен в т. 57 от Приложение към т. 1 от Решението на МС, в раздел - имоти, земеделска територия, засягащи се от обект: Път I-1 обходен път на гр. Монтана от км 102+060 до км 114+512.20 с обща площ на процесния имот от 2,000 дка като: УВЕЛИЧАВА обезщетението от 71 /седемдесет и един/ лева на 90 (деветдесет) лева. ОСЪЖДА Министерския съвет на РБ да заплати на Иван Тодоров Апостолов от с. Николово, ул. "Втора" № 4, обл. Монтана, ЕГН хххххххххх разноски в размер на 200 (двеста) лева. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 15961 от 2.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15/2013 г., ІІІ о., докладчик председателят Йорданка Костова Производството е образувано по жалба на Иван Тодоров Апостолов от с. Николово, ул. "Втора" № 4, обл. Монтана, като наследник на Петко Ангелов Петков против Решение № 949 от 16.11.2012 г. на Министерски съвет (обн. ДВ, бр. 92 от 23.11.2012 г.) за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Път №-1 (Е-79) Обход на гр. Монтана от км 102+060 до км 114+512.20" на територията на област Монтана в частта му, с която е определено парично обезщетение от 71 лв. за отчуждената част от 0,238 дка от поземлен имот с идентификатор 51665.67.13, целият с площ от 2,000 дка, представляващ нива, посочен в т. 57 от Приложение към т. 1 от Решението на МС. Ответната страна - Министерският съвет на Р България, чрез процесуалният си представител юрк. Георгиева изразява становище за неоснователност на жалбата. Заинтересованите страни - Министърът на регионалното развитие и благоустройството, Министърът на финансите и Агенция " Пътна инфраструктура", чрез процесуалните си представители юрк. Ангелова, юрк. Ангелов и юрк. Станева, изразяват становища за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд приема, че жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 38, ал. 1 ЗДС. Разгледана по същество е основателна по следните съображения. В процедура по чл. 34а във вр. с чл. 34б и § 1 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Закона за държавната собственост (ЗДС) с процесното Решение на МС № 949 от 16.11.2012 г. са "отчуждени за държавна нужда" частни имоти, подробно описани в Приложение № 1 към акта. С т. 3 на същото решение е допуснато предварителното му изпълнение, като в т. 2 е разпоредено средствата, необходими за процедурата по отчуждаването на имотите да бъдат за сметка на Агенцията "Пътна инфраструктура". Актът по отчуждаването е публикуван в ДВ, бр. 92 от 23.11.2012 г. и съгласно т. 4 от същия и чл. 149, ал. 1 от АПК е обжалван в срок от жалбоподателя като наследник на Петко Ангелов Петков в частта досежно оценката на 0,238 дка от поземлен имот с идентификатор 51665.67.13, представляващ нива, посочен в т. 57 от Приложение към т. 1 от Решението на МС, в раздел - имоти, земеделска територия, засягащи се от обект: Път I-1 обходен път на гр. Монтана от км 102+060 до км 114+512.20 с обща площ на процесния имот от 2,000 дка. На 3.04.2012 г., с договор изх. № Д-14 на АПИ, е възложено на независим експерт-оценител изготвянето на оценка на имотите от поземления фонд и тези, попадащи в урбанизирани територии, засегнати от ПУП-ПП и описани в Приложение № 1 на Решението. Към делото са представени доказателства, събрани редовно в производството пред административния орган, които на основание чл. 171, ал. 3 АПК има доказателствена сила и пред съда, включително и оценка на отчуждените части от поземлените имоти, с възложител Агенция "Пътна инфраструктура", с дата на възлагане на оценката - 3.04.2012 година и едногодишен период до 3.04.2011 г. Оценката е изготвена по метода, визиран в разпоредбата на чл. 32, ал. 3, т. 2 ЗДС - по Наредбата за условията и реда за определяне на текущи пазарни цени на земеделски земи. В оценката са отразени условията и методиката, при които е направена оценката от оценителя, като е приложена и таблица, по която е определена "крайна оценка" на отчуждените имоти в землището на с. Николово, с посочена обща площ на отнемане, като е посочена общата площ на отчуждаване и съответно нейната обща оценка, Оценката на отчуждената част от имота, собственост на жалбоподателя, възлиза на 71 лв. за отчуждени 0, 238 дка от имот с идентификатор 51666,67,13, целият с площ от 2000 дка. По искане на жалбоподател, съдът е назначил вещо лице, което съответства на изискванията за "оценител на имоти", посочени в § 1а, т. 3 от ДР на ЗДС. Същото е представило съдебно-оценителна експертиза в която са посочени извършени сделки за подобни на отчуждения имот и определянето на равностойно парично обезщетение е извършено по смисъла на чл. 32, ал. 2 от ЗДС и § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС. Използваният от вещото лице метод за оценката е е съобразен със закона, характера на имота като земеделска земя и пазарните цени на земедеeските земи в землището на с. Николово, обл. Монтана. Вещото лице е оценило отчуждената част от имота в размер на 90 лв. за отчуждени 0,238 дка от имот с идентификатор 51665.67.13, целият с площ от 2,000 дка. Съдът възприема заключението на вещото лице като изготвено обективно и безпристрастно в съответствие с метода, посочен в разпоредбата на чл. 32, ал. 2 ЗДС и § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС и § 1а, т.2 и т. 4 от ДР на ЗДС по вписани сделки общо две. По изложените съображения оценката на дължимото парично обезщетение за отчуждената част от имота следва да се увеличи от 71 лв. /седемдесет и един/ лева на 90 /деветдесет/ лева. От страна на жалбоподателя е направено искане за присъждане на разноски по делото . Същото е основателно с оглед разпоредбата на чл. 143, ал. 2 във вр. с ал. 1 АПК и следва да се уважи в размер на 200 лв. - изплатен хонорар за вещо лице. Водим от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК Върховният административен съд, трето отделение,