Решение № 372 от 12.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11204/2016 г.
ВАСVIII отделение12.01.2017 г.докладчик т Емилия Миткова
Диспозитив
ОТМЕНЯ Решение № 5299 от 21.07.2016 г. по адм. д. № 3192/2016 г. по описа на Административен съд С. - град, I отделение, 8 състав, като вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ Акт за дерегистрация по ЗЗДС № 220991500009949 от 18.11.2015 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - С., потвърден с решение № 333 от 26.02.2016 г. на директора на Дирекция "ОДОП" С., с който на основание чл. 106, ал. 2, т. 2, б. "б" от ЗДДС във връзка с чл. 176, т. 1 от ЗДДС е прекратена регистрацията по ЗДДС на "Нов полет Импекс 997"ООД ОСЪЖДА Дирекция "ОДОП" С., при ЦУ на НАП, да заплати на "Нов полет Импекс - 97"ООД, сумата от 575 лева, направени разноски по делото. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 372 от 12.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11204/2016 г., VIII о., докладчик председателят Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на "Нов полет Импекс 97" ООД, чрез пълномощника си адв. В. Ненов, срещу Решение № 5299 от 21.07.2016 г. по адм. д. № 3192/2016 г. по описа на Административен съд С. - град, I отделение, 8 състав. Касаторът излага доводи за неправилност на обжалваното решение, поради съществени нарушения на съдопроизводственитеправила, нарушение на материалния закон и необоснованост - касационно основание по смисълана чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че оспореният акт за дерегистрация на търговеца не отговаря на условията по чл. 176, т. 1 от ЗДДС. Иска отмяна на съдебния акт и постановяване на друг по съществото на спора, с който да се отмени процесния Акт за дерегистрация. Претендира разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ("ОДОП") - гр. С. при ЦУ на НАП, чрез юрк. Иванов изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура, дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши дължимата проверка по чл. 218 от АПК, приема от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуалнодопустима, а разгледана по същество-основателна. Предмет на оспорване пред АССГ е бил акт за дерегистрация по ЗЗДС № 220991500009949 от 18.11.2015 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП - С., потвърден с решение № 333 от 26.02.2016 г. на директора на Дирекция "ОДОП" С., с който е разпоредено прекратяването на регистрацията по ЗДДС на "Нов полет Импекс -97"ООД с оглед наличието на обстоятелства по чл. 176, т. 1 вр. чл. 106, ал. 2, т. 2, б. "б" от ЗДДС. От фактическа страна за установено съдът е приел, че в хода на проверката е изпратено искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице с изх. № 2200 - 36045 от 20.10.2015 г. до жалбоподателя, което е връчено по реда на чл. 32 от ДОПК. Извършени са две поредни посещения на декларирания от дружеството адрес за кореспонденция, находящ се в гр. С.,, ЖК"С.", бл. ..., вх. ..., ет. ..., ап. ..., при които не е открито задълженото лице, негов представител или пълномощник. Съставени са Протоколи № 36045 - 1 от 22.10.2015 г., сер. АА № 1127183 и № 36045 - 2 от 30.10.2015 г., сер. АА № 1127192. На 02.11.2015 г. е изпратено съобщение на електронната поща на жалбоподателя и е поставено съобщение на таблото в ТД на НАП - С.. На 03.11.2015 г. е изпратено и съобщение чрез Български пощи, върнато в цялост с отбелязване "Няма такава фирма" на адреса. При тези факти, съдът е приел, че от събраните по делото доказателства се установява материалноправното основание на чл. 176, т. 1 от ЗДДС за прекратяване на регистрацията на дружеството по ЗДДС, тъй като приложените протоколи за посещение на адреса за кореспонденция на търговеца съдържат достатъчно факти, удостоверяващи, че действително служители на ТД на НАП С. са извършили посещение на адреса на отразените дати и са установили невъзможността ЗЛ да бъде открито на същия адрес. Позовал се е на нормата на чл. 28, ал. 1, т. 2 от ДОПК съгласно която адресът за кореспонденция е адресътадресът на управление - за местните юридически лица, регистрираните търговски представителства и клоновете на чуждестранни лица, освен ако в регистър БУЛСТАТ не е вписан друг адрес за кореспонденция, съответно в търговския регистър не е вписан друг адрес на управление и е приел, че в случая адресът за кореспонденция съвпада с адреса на седалище и управление на дружеството, на който не е открит представител на дружеството, поради което и обжалвания акт е законосъобразен. Обжалваното решение е валидно, допустимо, но неправилно. По силата на чл. 106, ал. 1 от ЗДДС прекратяване на регистрацията (дерегистрация) по този закон е процедура, въз основа на която след датата на дерегистрация лицето няма право да начислява данък и да приспада данъчен кредит освен в случаите, когато този закон е предвидил друго. Нормата на чл. 106, ал. 2, т. 2, б. "б" от ЗДДС предвижда като основание за дерегистрация наличие на обстоятелство по чл. 176 отсъщия закон. Съгласно чл. 176, т. 1 от ЗДДС, компетентният орган по приходите може да откаже дерегистрира или да прекрати регистрацията на лице, което не може да бъде открито на посочения от него адрес за кореспонденция по реда на ДОПК. При така посочената нормативна уредба АССГ не е обсъдил задълбочено всички събрани в хода на ревизията писмени доказателства и не е извършил съвкупна преценка с останалия доказателствен материал по делото и твърденията на жалбоподателя, ведно с представените от него доказателства. Касационната инстанция намира, че е налице неустановеност на фактическите основания за издаване на акта, а именно - неоткриване на лицето, чрез негови представители на посочения от него данъчен адрес за кореспонденция. Ненамирането на адреса за кореспонденция следва да е с продължителност и системност, която препятства данъчните органи да осъществяват правомощията си, а в процесния случай това изискване не е спазено. По делото са налице и данни, че дружеството е декларирало адрес за счетоводно обслужване и кореспонденция: гр. С., ул. "В. Г." .№..., вх. ..., ет. ..., ап. ..., на който адрес е връчен процесния Акт за дерегистрация Видно от декларация от 01.08.2005 г., представена в настоящото производство, дружеството е декларирало промяна на данните в данъчната регистрация, като е посочен актуализиран данъчен адрес, който е адресът на фирмата за счетоводно обслужване, посочен по-горе и на който е връчен Акта за дерегистрация. С Уведомление за упълномощаване, оттегляне на упълномощаване, промяна на електронен адрес и ползване на електронни услуги предоставяни от НАП с УЕП на упълномощено лице вх. № 22130011328 от 30.05.2011 г., също е посочен адрес за кореспонденция гр. С., ул. "В. Г.".№..., вх. ..., ет. ..., ап. ..., а адрес по чл. 8 ДОПК гр. С.,, ЖК "С.", бл. ..., вх. ..., ет. ..., ап. .... При така установеното и предвид факта, че на адреса за кореспонденция гр. С., ул. "В. Г." .№..., вх. ..., ет. ..., ап. ..., чрез пълномощника Лиляна В. Рангелова е връчен Акта за дерегистрация се налага извода, че не е налице препятстване на възможността за проверки от страна на данъчните органи. Както бе посочено с разпоредбата на чл. 176, т. 1 от ЗДДС е дадена възможност на органа по приходите служебно да прекрати регистрацията по ЗДДС на определен данъчен субект, който не изпълнява задълженията си по закон. Целта на законодателя е да се санкционират неизправните данъчни субекти, които нееднократно нарушават законовите разпоредби. Предвид санкционния характер на нормата и предвид факта, че прилагането й е свързано с тежки последици за данъчния субект, с оглед на чл. 100, ал. 4 от ЗДДС, се налага изводът, че органът по приходите е следвало да прецени наличието на съответните предпоставки за прилагането и да мотивира преценката си за това. В практиката си (решение № 6984 от 27.05.09 г. по адм. д. № 1165/09 г. и решение № 6221 от 04.05.2011 г. по адм. д. № 12695/2010 г.), ВАС приема, че когато органът по приходите прилага санкцията, предвидена в чл. 176, ал. 1 от ЗДДС той действа в хипотезата на "оперативна самостоятелност", което от своя страна изисква в акта да се изложат мотиви, защо в конкретния случай се налага дерегистрация на субекта по ЗДДС. В обжалвания акт такива мотиви липсват, което само по себе си е достатъчно основание актът да бъде отменен. В случая в обжалвания акт за прекратяване на регистрацията по ЗДДС са изложени констатирани фактически предпоставки, но не е мотивирана преценката за приложимостта на чл. 176 от ЗДДС. С оглед на гореизложеното настоящата касационна инстанция намира изводите на първоинстанционния съд за наличие на предпоставките за приложение на чл. 176, т. 1 от ЗДДС и за законосъобразност на служебно издадения акт за дерегистрацията за неправилни, поради нарушение на материалния закон. Като неправилно обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, по същество, с което се постанови отмяна на процесния Акт за дерегистрация С оглед изхода на спора, на касатора следва да се присъдят направени пред първата инстанция разноски по представен списък в размер на 550 лева и 25 лв. държавна такса за образуване на настоящото производство. С оглед на изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение