Решение № 58 от 3.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5134/2017 г.

Решение № 58 от 3.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5134/2017 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от В. Г. Т., жив. в гр. Б., чрез процесуален представител, срещу решение № 364/06.03.2017 г. по адм. дело № 2352/2016 г. на Административен съд - Б., с което е отхвърлена жалбата му против заповед за задържане на лице рег. № 3293зз -433/24.11.2016 г., издадена от младши експерт при сектор СПС, ОДМВР -Б.. К. поддържа в касационната жалба и в писмена защита чрез процесуалния си представител, че обжалваното решение е неправилно - необосновано, като навежда и доводи за материалноправна незаконосъобразност, иска отмяна на решението, отмяна на оспорената заповед и присъждане на разноските по делото. Ответникът по касационна жалба - младши експерт при сектор "СПС" на отдел "ОП", ОДМВР - Б., не взима становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АС е приел за установено, че с оспорената пред него заповед, издадена от компетентен орган - имащ качеството на полицейски орган по смисъл на ЗМВР, в съответствие с приложимата материалноправна разпоредба на чл. 72, ал. 1, т. 2 ЗМВР и целта на закона, като при издаването й не са допуснати съществени административнопроизводствени нарушения. Съдът излага мотиви, че от доказателствата по делото е видно, че са налице фактическите и правни основания за издаване на заповедта - а именно, че на 24.11.2016 г. около 0 ч. 30 мин. в заведение "Воеводите", находящо се в гр. Б., комплекс "Меден рудник", до бл. ..., е бил задържан за срок до 24 часа от полицейски орган, който заедно със свои колеги е бил изпратен от дежурния офицер в заведението след сигнал за силна музика. От свидетелските показания се установява, че група лица в нетрезво състояние, между които жалбоподателят, са усилвали музиката, нарушавали нощната тишина и пречели, както на останалите посетители в заведението, така и на живущите наблизо. При влизането си в заведението полицейските органи отправили разпореждане на лицата да спрат да увеличават музиката. Жалбоподателят, който бил в нетрезво състояние, започнал да крещи и да заплашва полицаите с уволнение. Полицейският орган му разпоредил да излезе навън за проверка за забранени вещества и предмети, което разпореждане отново не било изпълнено, а жалбоподателят замахнал срещу полицаите. АС правилно е установил фактите, които се подкрепят от непротиворечивите свидетелски показания, съдържащи се в административната преписка - както на присъствалите полицаи, така и на свидетелка - клиент на заведението и на собственика на заведението. Твърдяната в касационната жалба различна фактическа обстановка не се установява от събраните по делото доказателства, както в частта относно събитията в заведението, така и относно твърденията за нанесени телесни повреди по време на задържането. По делото не е представяно цитираното в касационната жалба съдебно - медицинско удостоверение, а в наличния и обсъден от съда протокол за медицински преглед не са констатирани твърдените от касатора увреждания. Твърдените в касационната жалба липсващи реквизити на заповедта също не съотвестват на съдържанието на представената с административната преписка оспорена заповед за задържане на л. 12, в която има час на задържане - 0 ч. 30 м. и на гърба - час на освобождаване - 13 ч. 45 мин. на 24.11.2016 г., и същата е приета в проведеното съдебно заседание заедно с останалите доказателства в административната преписка. Следва да се отбележи, че независимо, че е бил упълномощил адвокат още в първата инстанция, жалбоподателят не е неправил по време на съдебното производство никакви доказателствени искания, нито е оспорил някое от съдържащите се в административната преписка доказателства, поради което за съда не е имало причина да не ги кредитира. Не е оспорен и подписа на жалбоподателя, а за пръв път в касационната жалба се прави подобно оспорване, което е недопустимо, тъй като съдът не притежава графологични познания, а графологична и други експертизи могат да бъдат назначавани само в първата инстанция, но не и в касационната предвид разпоредбата на чл. 219, ал. 1 АПК, според която в касационното производство са допустимо единствено писмени доказателства за установяване на касационните основания и чл. 220 АПК - забараната за нови фактически установявания в касационното производство. Правилни са изводите на АС относно наличието на правното основание на чл. 72, ал. 2, т. 2 ЗМВР - жалбоподателят след надлежно предупреждение / да преустанови нарушаването на обществения ред, изразяващо се в силна музика посред нощ/ е пречил на полицейски орган да изпълни задължение по служба - а именно да задълженията за опазване на обществения ред. Налице са били материалноправните предпоставки за задържането на жалбоподателя за срок до 24 часа, като са неоснователни оплакванията за непропорционалност на действията на полицейския орган, тъй като видно от описаната фактическа обстановка, задържането на жалбоподателя е бил единственият начин за възстановяване на нарушения обществен ред и нощното спокойствие за останалите клиенти на заведението и живущите в непосредствена близост до него, като същият е бил освободен далече преди края на 24 часовия срок за задържане. Предвид изложеното, решението като правилно следва да бъде оставено в сила, а с оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение