Решение № 8961 от 21.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9987/2011 г.

Решение № 8961 от 21.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9987/2011 г., I о., докладчик съдията Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 от АПК, във вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "ОУИ" гр. София при ЦУ на НАП срещу решение от 29.04.2011 г. по адм. дело № 31/2010 г. на СГС, АО, в частта с която е отменен ДРА № 3028/14.11.2005 г. на ДП "Център" при ТДД - гр. София, мълчаливо потвърден от Директора на Дирекция "ОУИ" гр. София при ЦУ на НАП и по касационна жалба на "ОТАС" ЕООД, гр. София, срещу същото съдебно решение в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството. В касационните жалби се твърди, че решението е неправилно в съответната обжалвана част и се иска отмяната му. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете касационни жалби в подробно становище по съществото на делото. Касационните жалби са процесуално допустими като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, касационната жалба на ДД"ОУИ" е основателна, а касационната жалба на дружеството-касатор, е неоснователна. Производството е за втори път пред Върховния административен съд като касационна инстанция. С решение № 9447/6.07.2010 г. по адм. д. № 1849/2010 г. Върховният административен съд, в проведено производство по реда на чл. 208 и сл. АПК, е отменил решение от 27.05.2009 г. по адм. дело № 02606/2006 г. на СГС, АО, III Д състав в частта, в която е отхвърлена жалбата на "ОТАС" ЕООД срещу процесния ДРА относно отказано право на данъчен кредит за данъчни периоди м. 08.2002 г., м. 09.2002 г. и м. 04.2003 г. по 3 бр. фактури, издадени от "Еверест Интернешънъл" ООД и е върнал делото в тази част за ново разглеждане от друг съдебен състав на СГС. Постановеният отказ на право на данъчен кредит по ДРА, предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е на основание чл. 65, ал. 4, т. 4, във вр. с чл. 6 от ЗДДС (отм.) за д. периоди м. 08.2002 г., м. 09.2002 г. и м. 04.2003 г., по 3 бр. фактури, издадени от "Еверест Интернешънъл" ООД. Както правилно е приел административния орган и съдът в потвърждение на неговите изводи, не е опровергана оспорената реалност на тези доставки. Вещото лице по допуснатата от съда и приета ССчЕ дава заключение, че доставчика не може да бъде открит на адреса, което е препятствало извършването на проверка в счетоводството на доставчика за установяване на всички относими към реалността на доставките обстоятелства. Жалбоподателят е поддържал, че процесните 3 бр. фактури са били издадени във връзка с договор за строителна услуга от 20.12.2000 г., но според съда липсват преки доказателства, потвърждаващи тези твърдения. Действително в случая е представен договор от 20.12.2000 г., както и протоколи обр. 19 за изпълнени СМР на обект складово-административен комплекс на "ОТАС" ЕООД в гр. София, бул. "Климент Охридски", но всички тези протоколи, както и документът, удостоверяващ завършването на строежа и въвеждането на сградата в експлоатация, предхождат по време датите на издаване на спорните фактури. Вещото лице също е дало заключение, че "не може да се установи дали фактурите и плащането по тях е извършено по този договор". Във връзка с указанията на ВАС първоинстанционният съд е изследвал дали издаденият ДРА на доставчика - "Еверест Интернешънъл" ООД има връзка със спорния предмет, също е поставена задача към вещото лице, което дава заключение, че в издадения ДРА на доставчика са отразени също констатации за ненамирането му на данъчния адрес и акта е с установени задължения за ДДС в размер над 190 000 лева, вследствие на отказано право на данъчен кредит по периоди и фактури, отразени в него. По отношение на издадените на жалбоподателя фактури в издадените ДРА на доставчика липсват конкретни констатации, което се потвърждава и от вещото лице по приетата ССчЕ. Както правилно е приел съдът, в хода на съдебното производство жалбоподателят е разполагал с процесуалната възможност да установи реалността на доставките и начисляването на ДДС от доставчика му по процесните фактури с всички доказателствени средства. Получателят по конкретната доставка е обвързан от действията на прекия си доставчик, който е длъжен да отрази надлежно данъка в счетоводството си като задължение към бюджета според изискването на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.), което изискване в случая не може да бъде проверено дали е изпълнено, тъй като не е проверено счетоводството на доставчика "Еверест интернешънъл" ООД. Причините, поради които не е извършена редовна проверка на счетоводството му на място, са ирелевантни, като няма значение дали това е поради факта, че същият е дерегистриран по ЗДДС от края на 2004 г., респ. твърденията на жалбоподателя, че управляващият дружеството е починал или други, тъй като съществува задължение за пазене на счетоводните документи по ЗСч. Съгласно чл. 51 от ДОПК вписванията в счетоводните книги се преценяват според тяхната редовност. От друга страна разпоредбите на чл. 85, ал. 2 ДПК (отм.), както и чл. 54, ал. 3 от сега действащия ДОПК регламентират, че вторичните счетоводни документи, за да бъдат кредитирани, следва да се установи по безспорен начин, че те се съдържат в компютрите на съответния субект на местата, където се упражнява съответна търговска дейност. Дори и да се представят такива хронологични регистри и копие от дневниците за продажба, предвид липсата на редовна проверка в счетоводството на доставчика на място и преценка дали вторичните документи са съставени по горепосочения ред, така ангажираните писмени доказателства като частни документи и оспорени от административния орган, правилно не са кредитирани от съда поради липса на доказателствена сила. Вещото лице Гешев по приетата ССчЕ изрично сочи, че по данни, предоставени му от жалбоподателя, фирмата на изпълнителя е прекратила дейността си през 2003 г. поради смъртта на управляващия дружеството - Ахмет Демирдак - бивш турски гражданин, и не е известно къде е счетоводството й, поради което не могат да се проверят счетоводните записвания при доставчика. На база така събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, изводите на съда за законосъобразност на отказа за признаване на данъчен кредит по процесните фактури са фактически и правно обосновани и се възприемат изцяло от касационната инстанция. Решението в тази част е правилно, а касационната жалба на дружеството е неоснователна. Съдът е приел неприложимост на разпоредбата на чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС (отм.) единствено по фактура № 1120/02.04.2003 г., данъкът добавена стойност по която е в размер на 6 833,33 лв., поради наличие на изключението по ал. 8 на чл. 65 ЗДДС (отм.), като е прието от съда, че данъкът е платен по "ДДС - сметка" на доставчика. Липсват обаче каквито и да било доказателства, установяващи настъпване на отразеното във фактура № 1120/2.04.2003 г. данъчно събитие. Дали уговорката за плащането ще е гаранционно обезпечение е без значение, тъй като както е приел и съдът, изпълнение по договора между жалбоподателя и доставчика не е доказано. С оглед липсата на доказателства за реално изпълнение по договора, липсва доказана реалност и по това плащане и издадената фактура не отразява реална стопанска операция. В случай на неопровергани изводи за липса на реални доставки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, неприложимо е изключението по ал. 8 на чл. 65 ЗДДС (отм.) Неправилни са изводите на съда за приложимост на разпоредбата на чл. 65, ал. 8 от ЗДДС (отм.) по отношение на фактура № 1120/2.04.2003 г. и решението в тази част следва да се отмени и вместо него да се постанови друго по същество, с което да се отхвърли жалбата на дружеството срещу оспорения РА. В останалата обжалвана част, решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на дружеството - жалбоподател не се следват разноски, които следва да се коригират по извършената от съда компенсация и да се присъди в полза на дирекция "ОУИ" - София остатъка до пълния размер на юрисконсултско възнаграждение, а именно допълнително възнаграждение в размер на 1265 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК Върховният административен съд, първо отделение,