Решение № 11929 от 7.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11533/2015 г.

Решение № 11929 от 7.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11533/2015 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 244, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 10206/5.10.2015 г. на петчленен състав на ВАС по адм. дело № 8987/2015 г., е отменено влязло в сила решение № 7608/23.06.2015 г., постановено по адм. дело № 12694/2014 г. на ВАС, трето отделение, с което е оставено в сила решение № 5247 от 29.07.2014 г., постановено по адм. дело № 7427/2013 г на Административен съд - С.-град. С решението на петчленният състав, делото, образувано по касационната жалба на Я. К. против решение № 5247 от 29.07.2014 г. по адм. дело № 7427/2013 г на Административен съд - С.-град, е върнато на тричленен състава на ВАС за ново разглеждане. Съгласно мотивите на отменителното решение, в настоящото производство, съдът следва да приеме като доказателства по настоящото дело представените в производството по чл. 237 от АПК нови писмени доказателства по см. на чл. 239, т. 1 от АПК, а именно: определение № 2074/15.06.2015 г. по НЧД № 1657/2015 г. на СГС, НО, 4-ти състав и определение № 191/06.07.2015 г. по ВЧНД № 604/2015 г. на САС, НО, 3-ти състав. Също така, в настоящото производство следва да бъде обезпечено и правото на участие и защита по делото на касатора Я. К. и на неговият представител адв. Ц. В. Според настоящия съдебен състав, участието на адв. В., в качеството й на упълномощен процесуален представител на касатора К., на проведеното на 19.09.2016 г. открито съдебно заседание по делото изпълва дадените от петчленният състав указания, относно провеждането на съдебно заседание при надлежно обезпечено право на участие и защита на касатора. Провеждането на заседанието от 19.09.2016 г. без участието на касатора, но при условие на представителство от своя доверител, е съобразно приложимите процесуални правила на осн. чл. 139 от АПК. Участието на страните по делото не е задължително в административното касационно производство в хипотезата на надлежно представителство по пълномощие, какъвто е настоящия случай. В хода на делото по същество, адв. Василева поддържа касационната жалба и моли да бъде отменено атакуваното решение като неправилно постановено и спорът бъде решение по същество като предявения иск се уважи изцяло. Поддържа, че от събраните по делото доказателства, категорично се доказа наличието на незаконосъобразни действия на ответниците по повод изпълнение на административната дейност, както и настъпилата вреда за жалбоподателя в резултат от тяхната дейност. Счита, че е налице фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, за реализиране на търсената от тях (ответниците) отговорност. С представените в даденият от съда срок писмени бележки, касаторът доразвива защитната си позиция спрямо първоинстанционното съдебно решение. В писмените бележки обаче, липса детайлно изследване и аргументирано обосноваване на възраженията, подкрепено с конкретика спрямо доказателствата по делото и приложимия закон. Ответната страна - Столична община, представлявана от юрк. Б. оспорва касационната жалба. Ответната страна - Областна администрация на област С.-град не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура, в хода на делото по същество, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Поддържа се, че първоинстанционното решение е правилно. Съдът правилно е приел, че не са налице кумулативните предпоставки на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, за уважаване исковите претенции на ищеца. В конкретния случай, се претендирало обезщетение за незаконосъобразни действия на служители на Столична община и Областна администрация, изразяващи се в издаване на два броя скици и съставяне на АЧДС. П. иск, прокурора счита за неоснователен, тъй като издаването на скици не е незаконосъобразно действие на общината по смисъла на чл. 1 от ЗОДОВ. Ищецът не е успял да докаже наличието на предпоставките за основателност на иска. Представените от ищеца нови доказателства в производството по отмяна на влязлото в сила решение на тричленния състав на ВАС, а именно Определение № 2074 от 15.06.2015 г. на СГС, НО, IV-ти с-в, с което е отменено постановление на СГП от 25.03.2015 г., с което на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, е прекратено наказателното производство, образувано срещу виновни длъжностни лица от РДНСК, ДНСК и О. С. - район "Възраждане", за престъпление по чл. 282 и сл. от НК и Определение № 191 от 6.07.2015 г. на Софийски апелативен съд, не доказвали по безспорен начин наличието на незаконосъобразно действие на ответниците, което е основен елемент от състава за реализиране на отговорността и присъждане на претендираното обезщетение. Доказателства относно хода на разследването, както и влязъл в сила съдебен акт, във връзка образуваното досъдебно производство срещу длъжностните лица, доказващ вината им и извършването на незаконосъобразни действия не са представени. Административният съд е достигнал до обоснован извод за неоснователност на иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и правилно е отхвърлил същия. Ето защо не са налице касационни основания за отмяна на решението и същото следва да се остави в сила. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящият съдебен състав като разгледа становищата на страните, обжалваното решение и доказателствата по делото, намира, че първоинстанционното решение е недопустимо като постановено при неизяснен предмет на иска. С искова молба от 24.07.2013 г., ищецът Костов е предявил иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, против юридическите лица Столична община и Областната администрация на област С., като солидарно отговорни за пропусната от ищеца възможност да се обогати със сумата от 390 000 лева, ползвайки свой собствен имот, с площ от 1500 кв. м., представляващ УПИ Х-Коо от кв. 21 по плана на град С., м. "НПЗ С.", за периода от началото на 2006 г. до началото на 2011 г. Отговорността за репариране на вредите е обоснована с твърдения за незаконосъобразност на фактически действия на кмета на район "Възраждане" по издаване на два броя скици под № 5 от 26.01.2006 г, касаещи собствения на ищеца имот, и действията на областния управител на област С.-град по издаване на АДС № 06570/26.03.2008 г. Същевременно се сочи, че по силата на договор от 10.02.2009 г. част от собственият му имот е отдаден под наем на дружеството "С. П.", както и че е получил отказ за съгласуване на изработената схема във връзка с молба от 25.06.2007 г. до Национална служба "ПБЗН", с искане за съгласуване на схема за разполагане на два броя павилиони за автоуслуги и временен открит паркинг с автокъща - 23 бр. паркоместа в УПИ Х-Коо от кв. 21 по плана на град С., м. "НПЗ С.". Посочено е също така, че общинската администрация е преустановила незаконните си действия, продължили пет години, чрез издаването на Протокол № 29/13.07.2010 г. на Постоянната комисия по транспорт, организация на движението и безопасност на движението при Столична община (ПКТОБД при СО), с който е съгласуван проекта на организация на движението (ОД) и транспортен достъп (ТД) до пункт за годишни прегледи в УПИ Х-228, кв. 21, м. "НПЗ-С.". С молба от 05.09.2013 г. до АССГ, ищецът е уточнил обстоятелствената и петитумна част на иска. По отношение на солидарната отговорност, ищецът се е позовал, че вредата е причинена от неколцина, като първия ответник - Столична община с издаването на скици с невярно съдържание и удостоверение за процесния имот и втория ответник - издаването на неверен акт за частна държавна собственост. Твърди, че всеки от ответниците, чрез фактическите си действия му е причинил вредите в претендирания размер и които действия са причина да не бъде издадено исканото от СО, съгласуване за ползване на имота като паркинг и пункт за ГТП (очевидно се има предвид пункт за периодични технически прегледи по см. на Закона за движение по пътищата), вследствие на което е лишен от възможност да ползва имота си в пълен обем за периода месец декември 2006 до януари 2011 г. С тази молба ищецът, отново преповтаря дословно и твърденията си от исковата молба, че преустановяването на незаконните действия е резултат от издаването на Протокол № 29/13.07.2010 г. на ПКТОБД при СО, с който е съгласуван проекта на ОД и ТД до пункт за годишни прегледи в УПИ Х-228, кв. 21, м. "НПЗ-С.". Посочва, че "административната процедура за ползване на имота с предназначение за пункт и автокъща приключи към края на януари 2011 г. ". В точка 6 от молбата, ищецът посочва, че извършването на този "вид" административна дейност, изразяваща се в издаването на документи с невярно съдържание от ответниците е довело до невъзможност за процедиране на искането до СО за съгласуване на изготвения проект на ОД, за достъп до имота, за ползването като пункт за технически прегледи и автокъща. С определение от 28.11.2013 г., съдът приел исковата молба за редовна като в мотивите е посочено, че делото е образувано по искова молба срещу Столична община и Областна администрация на област С., при условията на солидарност с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, във вида на пропуснати ползи, в размер на 390 000 лева, настъпили в резултат от незаконосъобразни действия - издаването от Столична община на 2 броя скици с № 5 от 26.01.2006 г., с невярно съдържание и актуването на част от имота на ищеца с АДС № 06570/26.03.2008 г. като периода на вредите е декември 2006 г. до януари 2011 г. С обжалваното решение, съдът е отхвърлил иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, предявен от Я. Н. К. срещу Столична община и Областна администрация на област С., за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 390 000 лева, причинени от незаконосъобразни действия, изразяващи се в издаването на скици с № 5 от 26.01.2006 г. за УПИ Х-Коо, кв. 21 по плана на м. "НПЗ-С.", гр. С. с невярно съдържание и актуването на част от УПИ Х-Коо, кв. 21 по плана на м. "НПЗ-С.", гр. С., като частна държавна собственост с АДС № 06570/26.03.2008 г. С оглед изложеното, касационната инстанция при служебно извършена проверка за допустимостта на обжалваното съдебно решение на основание чл. 218, ал. 2 от АПК намира, че същото е недопустимо и като такова на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, следва да бъде обезсилено и върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Административният съд необосновано е приел, че е сезиран с редовно предявен иск. Нито с първоначално подадената искова молба, нито с последващата молба за уточнение на иска, ищецът, представляван от адв. Цв. В., е успял за изложи логически издържани и систематично обосновани твърдения за факти, позволяващи еднозначно определяне предмета на иска и обхвата на спорното право, чрез страните и съдържанието на претенциите. Липсата на яснота в иска, следваща се от общия дух на близки до житейски поднесени оплаквания в исковата молба и молбата от 5.09.2013 г., представляват непреодолима пречка за квалификацията на спора и издирването на относимите към спора факти, респ. приложимо право и не на последно място за съобразяването на процесуалните правила, по които следва да протече защитата на материалните права. Бланкетно изложените мотиви към определението на АССГ от 28.11.2013 г., не позволяват на настоящата инстанция да провери обосноваността на правния извод, че исковата молба е редовна. Коментираното определение следва да бъде разглеждано като акт по чл. 146, ал. 1 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК, доколкото в глава ХI от АПК не е уреден въпросът за процесуалните задължения на съда при разглеждането на иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ във вр. с чл. 203, ал. 1 от АПК. В тази връзка касационната инстанция намира, че в доклада по делото също липсват обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възраженията, каквото е изискването на чл. 146, ал. 1, т. 1 от ГПК. Настоящият касационен съдебен състав намира, че АССГ не е отграничил, респ. не е дал съответните указания на ищеца да изясни позицията си по отношение законосъобразността на отказа за съгласуване на схема за разполагане на два броя павилиони за автоуслуги и временен открит паркинг с автокъща в УПИ Х-Коо от кв. 21 по плана на град С., м. "НПЗ С.". Твърди се, че е получен отказ за съгласуване на изработената схема по подадено искане от 25.06.2007 г. до НСПБЗН, както и по отношение отдаването под наем на част от собственият му имот под наем на дружеството "С. П." по договор от 10.02.2009 г. Нещо повече по отношение съгласуването от НСПБЗН, видно от л. 56 по делото отказ не е налице, а са дадени указания за допълване на искането, както и че същото е адресирано до дружеството "Аполон 96" ЕООД, чийто управител очевидно е ищецът К. Също така, съдът не е отчел и не е квалифицирал твърденията на ищеца и причинно - следствената връзка с твърденията за претърпените вреди относно невъзможността за ползване на имота като автокъща и пункт за годишни технически прегледи, предполагащо одобряване на план за организация на движението и транспортен вход към имота, както и връзката му с издаването на скиците от 26.01.2006 г. и акт за държавна собственост от 2008 г. Липсва ясно логика и правно издържано обяснение между твърденият на ищеца в иска, че пропусната възможност да се обогати през периода декември 2006 до януари 2011 г. е следствие от издаването на скици през януари 2006 г. при условие, че същия сам твърди, че е придобил имота с нотариален акт № 162, том V, дело № 151/2006 от 28 декември 2006 г. Липсва и яснота каква е връзката между процесния АЧДС № 06570/26.03.2008 г. спрямо вреди, чийто период е посочен с начало декември 2006 г., както и по какъв начин актуването на част от собствения му имот е повлияло на съществения му интерес да съгласува с общинските органи транспортен вход и организация на движението спрямо собствения му имот, очевидно инициирано като производство преди актуването на имота. С други думи не е ясно, твърди ли ищецът, че е налице спор за собственост между него и държавата към 26.03.2008 г., който е бил основание за отказ, спиране или неправомерно забавяне от страна на органите на СО по съгласуване на транспортен вход и организация на движението към имота. Не на последно място са напълно неясни твърденията на ищеца относно механизма на пряката и непосредствена причинна връзка между пропуска от обогатяване и актове, действия или бездействия на органи на изпълнителната власт. Ищецът не е посочил нито дали сам осъществява стопанска дейност като наемодател на паркинг места, нито дали е лице, притежаващо разрешение да осъществява периодични прегледи за проверка на техническата изправност на пътни превозни средства, нито дали осъществява или осъществявал дейност, предполагаща ползването на имота като автокъща. Тук следва да се отбележи, че видно от исковата молба, а и от представения към нея договора за покупко-продажба на процесния имот липсват данни и твърдения, ищецът да е собственик на сграда и/или съоръжения за извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на пътни превозни средства. Искът с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, може да бъде разгледан от съда (допуснат за разглеждане) по аргумент от правилата включени в чл. 204 от АПК, ако е налице или предварително установена незаконосъобразност на акта, въведен с иска като причина за вредата, или ако искът за обезщетение е предявен едновременно (съединен) с оспорването на акта, вкл. когато се касае до инцидентно установяване на незаконосъобразност на акт, действие или бездействие. В тази връзка, дължимата проверка от страна на съда за допустимостта на иска предполага ясно отграничаване на акта или актовете, сочени от ищеца като причина за настъпилите вреди. Това отграничаване е предпоставка за определяне предмета на делото, респ. упражняването на правото на защита на страните. Тук е мястото да се отбележи, че съдът не е обвързан от правната квалификация на акта, сочен като причина за вредите, нито от определянето му като акт на проявление на властническа дейност. Тази квалификация се прави от съда, въз основа на твърденията на страните и данните по делото. При новото разглеждане на делото, съдът следва да даде указания до ищеца да поправи своя иск съобразно констатираните в мотивите на настоящото решение пропуски при въвеждането на фактическите твърдения и правни позовавания, относно наличието на дължимо вземане спрямо ответниците. При новото разглеждане на делото от първоинстанционният съд, същия дължи собствена преценка за допустимостта на иска с оглед процесуалното поведение на ищеца. При този изход на делото и по аргумент от чл. 226, ал. 3 от АПК, касационната инстанция не дължи произнасяне по исканията за разноски на страните. Водим от горното, Върховният административен съд - трето отделение,