Решение № 11305 от 9.08.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1769/2013 г.

Решение № 11305 от 9.08.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1769/2013 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Елинорд Металс" ЕООД, представлявано от управителя Асен Запрянов Димитров, против Решение № 676/19.12.2012 г., постановено по адм. дело № 642/2012 г., на Административен съд - Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № ДК-02-ЮЦР-180/30.07.2012 г. на Началника на РДНСК- ЮЦР. Излагат се доводи за незаконосъобразност и съществено нарушение на съдопроизводствените правила на обжалваното решение като се иска отмяната му. Ответната страна по касационната жалба - Началника на РДНСК-ЮЦР, намира обжалваното с касационната жалба решение за правилно и законосъобразно. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за неоснователна. Върховният административен съд намира, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на оспорване съдебен акт е процесуално е допустима. Разгледана по същество същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения: Правилно Административен съд - Пазарджик е приел, че Заповед № ДК-02-ЮЦР-180/30.07.2012 г. на Началника на РДНСК - ЮЦР е произнесена от компетентен орган, в обема на правомощията му, делегирани със Заповед № РД-13-229/02.07.2012г, издадена от овластения по чл. 225, ал. 1, вр. с чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ Началник на ДНСК-София и е издадена след изпълнение на процедурата по чл. 225, ал. 3 - издаден е: Констативен акт № 56/13.03.2012 г., в който е обективирано и онагледено фактическото положение. Обосновано съдът е приел, че съгласно представените по делото доказателства, процесният обект - "Масивна сграда с кантар" е строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, пета категория - съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5 "а" ЗУТ, разположен в поземлен имот /ПИ/ № 000553 и ПИ № 000305, м. "Долни лозя", землище на с. Говедаре, община Пазарджик е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Същият е извършен от касационния жалбоподател без необходимите строителни книжа - разрешение за строеж - в нарушение на чл. 148, ал. 1 ЗУТ. А обстоятелството, че касационния жалбоподател е придобил собствеността върху имота, в който е изграден процесния обект преди издаването на Заповед № ДК-02-ЮЦР-180/30.07.2012 г. на Началника на РДНСК ЮЦР, в която е отразено, че същия е публична общинска собственост е ирелевантно за настоящия правен спор, тъй като този факт няма отношение към законността на строежите. Безспорно по делото е установено, че незаконният строеж е изграден в периода м. октомври - м. ноември 2010 г. и респективно не попада в хипотезата на § 16 ПР на ЗУТ, както и липсват правни възможности за узаконяването му предвид разпоредбите на § 184 ПЗР ЗУТ и § 127, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ. В тази връзка правилно Административен съд - Пазарджик не е кредитирал направената по делото съдебно-техническа експертиза в отделна част, тъй като заключението на вещото лице противоречи на всички правно релевантните факти и обстоятелства, имащи значение на правилното решаване на спора с оглед събрания доказателствен материал по делото, като изведените правни изводи кореспондират с тях. Неоснователно е твърдението на касационният жалбоподател, че процесният административен акт е издаден в нарушение на чл. 35 АПК. С оглед изложеното, касационни основания за отмяна на първоинстанционното решение не са налице, същото е правилно и следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, АПК предл. първо, Върховният административен съд, второ отделение,