Решение № 1402 от 3.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10028/2020 г.

Решение № 1402 от 3.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10028/2020 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба от Директора на Териториална дирекция /ТД/ "Тракийска" при Агенция Митници /АМ/, подадена чрез процесуален представител, срещу Решение № 1474/06.08.2020 г. на Административен съд /АС/- Пловдив, постановено по адм. д. № 877/2020 г., с което е отменено негово Решение с рег. № РТД-3000-819/190320/32-87721 от 19.03.2020 г. Касаторът поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен поради нарушение на материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи, че в представените от дружеството документи има разминаване в стойността на стоките, поради което фактурите не могат да бъдат кредитирани като доказателство за договорената и действително платена цена на стоките по регистрираната митническа декларация /МД/. Счита, че законосъобразно е определена нова митническа стойност на внесените стоки съгласно правилата на чл. 74, пар. 2, б. "б" от Регламент № 952/2013 г. В подкрепа на тезите си излага подробни аргументи в жалбата и претендира отмяна на атакуваното решението и постановяване на друго, по съществото на спора, с което оспорването да се отхвърли, ведно с присъждане на осъществените разноски. Ответникът по касационната жалба - "Бултекс 99" ЕООД, гр. Пловдив, с писмено становище и в о. с. з. изразява становище за нейната неоснователност и претендира присъждане на осъществените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред АС - Пловдив е законосъобразността на Решение № РТД-3000-819/190320/32-87721 от 19.03.2020 г. на Директора на ТД "Тракийска" при Агенция Митници, с което на основание чл. 84, ал. 1, т. 1 от Закона за митниците /ЗМ/ във вр. с чл. 74, § 2, б. "б" от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. във вр. с чл. 5, т. 39, чл. 77, § 1, б. "а", пар. 1 и § 2 2 вр. с чл. 85, § 1, чл. 101, § 1 вр. с чл. 102 от същия регламент и чл. 54, ал. 1 и чл. 56 ЗДДС е определена нова митническа стойност на внесените от "Бултекс 99" ЕООД стоки под номера 2 и 4 от митническата декларация с МРН № 19 BG003009047354 R0/06.12.2019 г. В резултат на извършената корекция са начислени допълнително мито в размер на 2 823, 06 лв. и ДДС в размер на 7 328, 17 лв. За да достигне до извод за основателност на оспорването първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: На 06.12.2019 г. в Митническо бюро Радиново в ТД "Тракийска" при Агенция Митници е представена МРН № 19 BG003009047354 R0 от 06.12.2019 г. за поставяне под режим "допускане за свободно обращение на стоки с цел крайно потребление" на 4 вида стоки, с произход от Китай, в това число: стока № 2 – работни ръкавици от трико: топени в латекс – Dipper blue – 500 дузини, Buterfly – 1500 дузини; с полимерни капки на дланта и пръстите – Card plover (blue) – 200 дузини, Plover (blue) – 12 580 дузини, с нето тегло 10 985 кг., с код по КН 61161020000, с декларирана митническа стойност в размер на 52 545, 93 лв. и стока № 4 – работни ръкавици от безшевно трико от памук/полиестер: AUK – 1000 дузини, AUK Lux – 1000 дузини, с нето тегло 1 252 кг, с код по КН 61169300, с декларирана митническа стойност в размер на 5 169, 62 лв. Общата фактурирана стойност на стоките по процесната МД е 80 280. 75 лв., а общата декларирана митническа стойност е сумата от 83 433. 02 лв. При регистриране на декларацията е активиран рисков профил, който индикирал, че декларираната на основание чл. 70, пар. 1 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 г. МС на посочените стоки е значително по ниска от средностатистическите стойности при внос на същия вид стоки, със същата държава на произход. За сравнение са използвани определените в пар. 1, т. 40 от ДР на Закон за митниците "справедливи цени" – оценки на групи месечни агрегирани данни, извлечени от COMEXT база данни на Евростат за подробна статистика на международната търговия със стоки, за всеки продукт, произход и държава членка на местоназначение, за многогодишен период, обикновено четири последователни години. Същите са предоставени на държавите членки на ЕС, чрез системата "ТЕЗЕЙ" на Съвместния изследователски център на Европейската комисия. Съгласно данните публикувани в посочената система, справедливата цена при внос в ЕС за стоки с код по ТАРИК 6116102000, със същата държава на произход, възлиза на 12, 01 лв. за 1 кг., а декларираната МС за стока № 2 по МД № 19 BG003009047354 R0 от 06.12.2019 г. е в размер на 4, 78 лв. /кг. За стоки с код по ТАРИК 611693000 със същата държава на произход справедлива цена при внос в ЕС е в размер на 24, 74 лв/кг., а декларираната МС за стока № 4 в посочената МД е 4, 13 лв/кг. В тази връзка с допълнителна проверка на данните в митническата декларация и на основание чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/24447 на Комисията от вносителя е поискано да представи допълнително документи и обяснения. Такива са представени с писмо-вх. № 02-359687/12.12.2019 г. и са подробно описани в административния акт. Към писмото са приложени проформа фактура, документи за извършено плащане по банков път, фактури за последващи продажби на процесните стоки и др. Независимо от представените документи и обяснения съмненията на митническия орган относно декларираната митническа стойност не са отпаднали, като с издаденото Решение с рег. № РТД-3000-819/190320/32-87721 от 19.03.2020 г. на Директора на ТД "Тракийска" при Агенция Митници е определена нова митническа стойност по реда на чл. 74, пар. 2, б. "б" от Регламент (ЕС) № 952/2013. По делото е проведена ССЕ, заключението по която е кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено. Според експерта данните в издадената проформа фактура № 19465/19.06.2019 г. и последващата фактура № 19465/15.10.2019 г. са идентични по отношение на наименованието на стоките и техните единични цени. Внесените стоки напълно съответстват на декларираните стоки по МД. Фактурата е заведена в счетоводството на "Бултекс 99" ЕООД, а плащането по нея е извършено по банков път. След анализ на представените от оспорващия фактури и митнически декларации за извършен внос на идентични стоки през предходни периоди, експертът е констатирал, че цените, на които са внасяни стоките, са същите или дори по-ниски от декларираните по МД с МРН № 19 BG003009047354 R0 от 06.12.2019 г., но корекции на декларираните МС не са извършвани от митническия орган. При горната фактическа установеност първоинстаницонният съд е приел, че оспореното решение е издадено в нарушение на материалния закон. Счел е, че вносителят е представил всички изискани документи, обосноваващи декларираната митническа стойност. Позовал се е на заключението на вещото лице, като е счел, че от страна на административния орган не са ангажирани доказателства да е извършвана промяна на декларираната митническа стойност по приложените предходни митнически декларации, по които е извършен внос на идентични стоки. Предвид събраните по делото доказателства съдът не е възприел извода на административния орган, че митническата стойност на процесните стоки не може да бъде определена по реда на чл. 70, пар. 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. Поради това е достигнал до заключението, че не са били налице материалноправните предпоставки за определяне на различна митническа стойност, с оглед на което административният орган е постановил незаконосъобразен административен акт. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е направил съвкупен анализ на събраните доказателства, в резултат на което е формирал обосновани и логически издържани фактически и правни изводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт. Правната уредба на Съюза относно митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и неутрална система, която изключва използването на произволно определени или фиктивни митнически стойности - Решение от 19 март 2009 г., Mitsui & Co. Deutschland, C-256/07, т. 20; Решение от 15 юли 2010 г., Gaston Schul, С-354/09. Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от МКС, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от МКС. Освен това митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност - Решение от 16 ноември 2006 г., Compaq Computer International Corporation, С-306/04, т. 20. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 МКС, остойностяването на внасяните стоки се извършва по реда на чл. 74 МКС при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви а) до г), докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Цитираните критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи систематично следващото правило в установената поредност. Съгласно чл. 141, § 1 от Регламента за прилагане, при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на чл. 74, § 2, буква а) или б) МКС се използва договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се определя. Когато не може да се установи такава продажба, митническата стойност се определя, като се има предвид договорната стойност на идентични или сходни стоки, продавани на различно търговско равнище или в различни количества. Тази договорната стойност следва да се коригира, за да се вземат предвид разликите, дължащи се на търговското равнище и/или количествата. Член 141, § 3 от Регламента за прилагане предвижда, че когато се установи повече от една договорна стойност на идентични или сходни стоки, за определяне на митническата стойност на внасяните стоки се използва най-ниската от тези стойности. Понятията "идентични стоки" и "сходни стоки" са дефинирани съответно в чл. 1, § 2, т. 4) и т. 14) от Регламента за изпълнение /ЕС/ 2015/2447, сочещи, че "идентични стоки" са стоките, произведени в същата държава, които са еднакви във всяко отношение, включително физическите им характеристики, качеството и репутацията им. Незначителните различия във външния вид не изключват стоките, които в друго отношение отговорят на определението, от третирането им като идентични. "Сходни стоки" са стоки, произведени в същата държава, които въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение. Сред факторите, които определят дали стоките са сходни, са качеството на стоките, репутацията им и съществуването на търговската марка. Независимо, че при митническото остойностяване на стоките приоритетна е договорната стойност по чл. 70 от МКС, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламента за прилагане дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от МКС, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за прилагане, те могат да отхвърлят декларираната цена. Тежестта за доказване на наличието на основателни съмнения обаче лежи върху митническите органи и е предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност. В Решението по дело С- 263/06, т. 52 Съдът на ЕС разяснява, че за да не изглежда намесата на администрацията непропорционална при процедурата по чл. 140, § 1 от Регламента за прилагане, то съмненията в справедливостта на декларираната митническа стойност следва да са надлежно мотивирани, а изисканата от декларатора допълнителна информация да е пряко свързана с тези съмнения и да е съобразена с възможностите му. Задължението за мотивиране на решението за стартиране на процедурата по чл. 140 от Регламента за прилагане и впоследствие на решението за корекция, произтича от общото правило на чл. 22, § 7 от МКС, изискващо митническите органи да мотивират всяко неблагоприятно за заявителя решение. Зачитането на правото на защита представлява основен принцип на правото на Съюза, който трябва да се прилага във всеки случай, когато административен орган възнамерява да приеме акт, увреждащ лицето, към което е насочен - Решение от 18 декември 2008 г., Sopropй, C-349/07, т. 36. В рамките на процедурата по чл. 140 от Регламента за прилагане гарантирането на този принцип изисква лицето да е надлежно уведомено за обстоятелствата, на които се основават съмненията и именно в тази връзка да е изискана обосновка на договорната стойност. В случая това изискване не е спазено при уведомяването на вносителя, тъй като същият не е запознат от митническите органи с релевантните към процедурата по чл. 140 във вр. чл. 141 от Регламента за прилагане обстоятелства за определяне на митническата стойност съобразно договорната стойност на сходни стоки. Действително, от оспорващия са изискани допълнителни документи, обосноваващи декларираната МС, но от митническия орган не са посочени обстоятелствата, породили съмненията в действителността на договорната стойност. Първоинстанционният съд правилно е приел, че митническите органи не са обосновали съмненията си по смисъла на чл. 140 от Регламента за изпълнение в декларираната от вносителя договорна стойност на процесните стоки. Липсват мотиви, че посочените средни стойности на вносове в рамките на Съюза и конкретно на територията на България касаят стоки, които имат сходни функционални характеристики и са от сходни или подобни материали със сходен състав и имат обективната способност да заменят внасяните по декларацията в рамките на нормалната търговия. В случая от приетото по делото и неоспорено от страните заключение на съдебно-счетоводната експертиза е установено, че е налице пълно съответствие между платената цена на стоките и декларираната стойност по МД, а това опровергава манифестираното съмнение на митническите органи, че декларираната стойност на стоките не представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. След като митническите органи не са извършили необходимия анализ съгласно чл. 141 от Регламента и не са обосновали приложената от тях договорна стойност по внос от трето лице, то не са били налице и предпоставките на чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 за определяне на митническата стойност на внесените стоки по вторичния метод, установен в чл. 74, § 2, б. " б " от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. За пълнота на изложението е уместно да се посочи, че не са установени и предпоставките за приложението на чл. 74, § 2, б. "б." от Кодекса. Формалното позоваване на информация от митническата информационна система за осъществен внос на стоки от различни изпращачи в приблизително същия период, не обосновава приложение на чл. 74, § 2, б. "б." от Кодекса. В оспореното решение са посочени единствено номерата на митническите декларации, които са послужили за определяне на по-високата митническа стойност на декларираните стоки. Липсват данни защо е прието, че се касае за внос на сходни стоки по посочените в решението митнически декларации. Не е извършен анализ на характеристиките и съставните материали на стоките и на тяхното качество. Не е изследвано дали те могат да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение, като посочената разлика в цените е приета за достатъчна за обосноваване на съмненията за отхвърляне на декларираната от жалбоподателя митническа стойност. Митническият орган не е посочил защо приема като сходни стоки единствено тези, които имат еднакво тарифно класиране с процесните, както и защо възприема вписаните в тези декларациите стойности за такива по чл. 70 от Кодекса, без да изследва и анализира доказателства за действителната подлежаща на плащане или платена стойност. В този контекст решаващият състав правилно е съобразил представените митнически декларации от дружеството за извършен внос на идентични стоки през 2017 г., 2018 г. и 2019 г., както и заключението по проведената ССчЕ, съгласно което договорената и платена стойност в МД с МРН № 19 BG003009047354 R0 за стоки № 2 и № 4 е по-висока от декларираната в МД от 07.03.2019 г. и 11.06.2019 г. Тази стойност е идентична или по-висока от стойностите, декларирани в митническите декларации на оспорващия през 2017 г. и 2018 г., които не са породили основателни съмнения на митническите органи. Ето защо обоснован е изводът, че в случая митническата стойност може да бъде определена по реда на член 70 от Регламент /ЕС/ № 952/2013. От "Бултекс 99" ЕООД са представени проформа фактура и фактура, които са напълно идентични по отношение на наименованието на стоките и техните единични цени, както и документи за извършени авансови плащания. Внесените стоки напълно съответстват на декларираните от дружеството по процесната МД, осчетоводени са надлежно и са извършени съответните плащания по банков път. Несподелима в тази връзка е тезата на касатора, че при съпоставка на приложените документи, се установява разминаване в стойността на стоката, поради което фактурата не може да бъде кредитирана като годно доказателство за договорената и платена цена. Според фактура № 19465/15.10.2019 г. са внесени 80 дузини повече над договорените 12 500 ръкавици от модела "Plover", но единичните цени на стоката са идентични с тези по представената проформа фактура, с оглед на което изводът на Директора на ТД "Тракийска" при АМ, че има несъответствия и противоречие в представените документи се явяват необоснован. По така изложените съображения настоящият касационен състав намира, че решението на Административен съд - Пловдив е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и направеното искане, в полза на "Бултекс 99" ЕООД следва да се присъдят осъществените в настоящото производство разноски, възлизащи на сумата от 830 лв. заплатено адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение