Решение № 5144 от 25.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1411/2017 г.

Решение № 5144 от 25.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1411/2017 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Д. Ц. Г. със съдебен адрес за призоваване чрез процесуален представител, адвокат М. Н. - БАК против решение № 2151/21.12.2016 г. на Административен съд Б. по адм. дело № 1214/2016 г. С него се отхвърля жалбата й против заповед № ЗД-РД03/131 от 08.06.2016 г. на директора на дирекция "Социално подпомагане" - Б.. П. се доводи за неправилност на решението вследствие необоснованост, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът, директорът на дирекция "Социално подпомагане" Б. не се представлява и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на Д. Ц. Г. срещу заповед № ЗД-РД03/131/08.06.2016 г. издадена от директора на дирекция "Социално подпомагане" - Б.. С нея на основание социален доклад и чл. 26, ал. 1, във връзка с чл. 27, ал. 1 и чл. 25, ал. 1, т. 4 от Закона за закрила на детето е наредено настаняване на малолетното дете З. Г. Р., родена на 04.12.2006 г. с родители - майка Д. Ц. Г. и баща Г. И. Р. в семейството на З. И. Д. - Г./баба по майчина линия/ с постоянен адрес гр. Б. за срок от 7 месеца. Възраженията са били за незаконосъобразност на заповедта с искане за отмяната й. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за неоснователна. От доказателствата по приложената преписка е установено, че с решение на Софийски районен съд по гр. дело № 5059/2009 г. е постановен развод между Г. Р. и Д. Г. като грижите и възпитанието на децата З. Р. и И. Р. са възложени на майката, на която е предоставено упражняването на родителските права. На 06.05.2016 г. в ДСП е постъпил сигнал, според който децата в семейството на Д. Г. са в риск, като бабата З. Д. - Г. е подала сигнала, че децата са станали свидетели на проявено насилие от майка им. На същата дата със заповед на началника на 1РУ Б. на МВР по отношение на З. Р. е приложена мярка "полицейска закрила" за срок от 48 часа в кризисен център към община С.. На 08.05.2016 г. била проведена работна среща на мултидисциплинарния екип по прилагане на Координационния механизъм за деца жертва на насилие и в риск от насилие във връзка с получения сигнал. От доклада на социалния работник по случая е установено, че е възникнал конфликт между баба им и майка им, като майка им била обвинена, че пие и не си гледа децата, а майката била видимо пияна. Установено е също така, че майката карала децата да купуват алкохол с който злоупотребявала. Мултидисциплинарният екип взел решение децата да бъдат настанени в Център за "Спешен прием" в ЦОП при община Б. за един месец за да се събере повече информация за отношението на майката към децата, здравословното й състояние, възможностите й да полага грижи и да се проучат възможностите децата да бъдат настанени при близки и роднини. В изготвения социален доклад и план за действие и последващите действия и нов социален доклад и събиране на информация е установено, че действията на майката не позволяват детето да бъде отглеждано адекватно от нея, детето също не желае да се върне за отглеждане при нея и връзката с баба й е по силна от връзката с майка й. От заключение на съдебно психологичната експертиза съдът е установил дисквалифициране на майчинската родителска фигура и е необходима дългосрочна психо социална работа за Д. Г. с цел разпознаване потребностите на детето и за повишаване на родителския капацитет. От експертизата е установено, че следва да бъде създадена една сигурна защитена и подкрепяща от значимите възрастни среда, в която З. Р. да бъде спокойна, преди всичко да бъде дете, където отговорностите за взаимоотношенията между възрастните в семейството остава на тях и да не се прехвърлят върху детето. При установеното от фактическа страна съдът е извел правен извод за законосъобразност на заповедта, а жалбата като неоснователна е отхвърлена. Решението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т. 4 от Закона за закрила на детето /ЗЗДет/ е предвидено настаняване извън семейството на дете, което е жертва на насилие в семейството и съществува сериозна опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие. Съгласно § 1, т. 1, 2 и 3 от ППЗЗДет е дадено определение на термина "насилие", "физическо насилие" и "психическо насилие" над дете, като от доказателствата по делото е установено по безспорен начин, че майката е злоупотребявала с алкохол, което е в причинна връзка с неадекватно й отношение към децата, изразено в физическа и психическа принуда в разрез с интересите и възпитанието им. Настаняването на дете в семейството на роднини или близки се извършва със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето. При издаване на процесната заповед административния орган е изпълнил задълженията си в рамките на предоставената му от закона компетентност и правомощия. Заповедта е издадена при спазване на всичики административно производствени правила. Установените факти в хода на административното производство са били обсъдени всестранно и е изведен верен правен извод в съответствие с интересите на детето и в съответствие със закона. Съдът правилно е приел, че издадената заповед не съдържа пороците, съставляващи основания по чл. 146 АПК за отмяна и отхвърлил жалбата. Решението на съда като правилно следва да бъде оставено в сила, поради което и на основания чл. 221, ал. 2 пр. първо АПК, Върховен административен съд, шесто отделение