Решение № 4620 от 3.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16643/2013 г.

Решение № 4620 от 3.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16643/2013 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Национална експертна лекарска комисия (НЕЛК), подписана от пълномощника юрк. Иванова, срещу решение № 6158 от 11.10.2013 г., постановено по административно дело № 5009/2013 г. на Административен съд - София-град, с което първоинстанционният съд е: 1) отменил ЕР на НЕЛК № 0183 от заседание № 050 от 28.03.2013 г., с което е отменено ЕР на ТЕЛК № 1041 от 23.10.2012 г., обща - МБАЛ "Проф. д-р Ал. Герчев Етрополе" ЕООД, в частта по оценка на работоспособността на Людмил Петков Павлов, като е намалена от 56% ТНР на 30% ТНР; 2) изпратил административната преписка на НЕЛК за произнасяне, съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на съдебното решение, като е определил едномесечен срок за изпълнение от влизането му в сила; 3) осъдил НЕЛК да заплати на Людмил Петков Павлов сумата от 161.30 лв. деловодни разноски. По съображения за допуснати от решаващия състав нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост се претендира отмяна на атакувания съдебен акт и оставане в сила на ЕР на НЕЛК № 0183/28.03.2013 г. Направено е и искане за присъждане на разноските по делото. Ответникът по касация Людмил Петков Павлов от гр. Етрополе в съдебно заседание оспорва касационната жалба. Другият касационен ответник - Районно управление "Социално осигуряване" София-област, не изразява становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея съдебно решение, което предлага да бъде потвърдено. Върховният административен съд, шесто отделение, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея, и след проверка на решението на Административен съд - София-град за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, е неоснователна. Съдебното решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният съдебен акт не страда и от твърдяните от касатора пороци, които биха обусловили неговата неправилност. С обжалваното пред първоинстанционния съд експертно решение на НЕЛК по неврологични болести - 2-ри състав, е отменено по оценка на работоспособността и е потвърдено по останалите поводи експертно решение на ТЕЛК за общи заболявания МБАЛ "Проф. д-р Ал. Герчев Етрополе" ЕООД, с което на жалбоподателя са определени 56 % ТНР по водеща диагноза увреждания на междупрешленните дискове в други отдели и общо заболяване: Дискова болест. Дискови херния L4-L5-S1. Ст. пост операционен. Радикулерен синдром. Улкус вентрикули. ГЕРБ. Периартритис хумеро-скап. бил. Съставът на НЕЛК е дал 30 % ТНР поради заболяване с общ характер, като определя водеща диагноза увреждания на междупрешленните дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб с радикулопатия. За да уважи оспорването административният съд е приел, че атакуваният съдебен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, но при постановяването му са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправните норми, регулиращи дейността по определяне на процента на ТНР. Този извод на съда кореспондира с правилно установените факти по делото и трябва да бъде споделен. Решаващият състав е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел обосновани изводи, които се възприемат изцяло от касационната инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на задълбочена преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Въз основа на надлежно приобщен към делото доказателствен материал, назначената съдебно-медицинска експертиза и след извършване на дължимата преценка на обжалвания административен акт с оглед критериите на чл. 146 от АПК, Административен съд - София-град обосновано е приел в мотивите на проверяваното решение, че оспореното пред него експертно решение е незаконосъобразно. Правилно са тълкувани и приложени относимите в случая норми на Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността (НМЕР) и Административнопроцесуалния кодекс. Заключението на назначената по делото експертиза потвърждава по категоричен начин въз основа на наличната документация, приета и от НЕЛК и ТЕЛК, че Павлов страда от двустранен раменен периартрит. Действително при него не се установява функционален дефицит, но при наличието в част девета, раздел XXIII, т. 5 на заболяване възлест периартрит, заболяването неправилно е отнесено от административния орган към част първа, раздел VIII, т. 10 от НМЕР. Така постановеният процент трудова неработоспособност се отразява и върху правилното определяне на крайния процент ТНР. Първоинстанционният съд обосновано е изложил, че следва да се приложи разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от НМЕР, според която при наличие на множествени увреждания, посочени като отправни точки в приложение № 1, крайният процент на трайно намалената работоспособност (вида и степента на увреждане) се определя по Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност (вида и степента на увреждане) в проценти съгласно приложение № 2. Наведените доводи от касатора за незаконосъобразност на указанията на съда за необходимостта да се вземе в предвид и новооткритата болест на Бехтерев са неоснователни. От заключението на съдебно-медицинската експертиза, изготвена въз основа наличната медицинска документация, послужила за издаването на експертните решения на ТЕЛК и НЕЛК и на епикризата от ревматологичното отделение на болница "Софиямед", в която пациентът е бил приет от 23.07.2013 г. до 01.08.2013 г., се установява, че диспропорцията между липсата на изразени промени в рентгеновите изследвания на Павлов и продължаващите оплаквания от болки на същия, дори и след две оперативни намеси се обясняват от поставената му от ревматологичното отделение на болница "Софиямед" диагноза "болест на Бехтерев". Неразпознаването на болестта отвежда диагностичния процес и самото лечение в посока, необосноваваща извършването на две ненужни операции. Видно от епикризата от болница "Софиямед", на ответника по касация му е определена окончателна диагноза болест на Бехтерев - централна форма, като в нея е отбелязано, че оплакванията на пациента са започнали отпреди 4 години. Неразпознаването на диагнозата не е по вина на пациента, а според НМЕР за болест на Бехтерев - централна фаза, в зависимост от развитието и ограничението на движенията се определя от 20% до 100% ТНР. Това заболяване не може да се приеме като новооткрито за Павлов след постановяване на експертното решение на НЕЛК, тъй като към този момент то е съществувало, но не е било правилно диагностицирано от съответните специалисти. От изложеното следва, че правилно първоинстанционният съд е указал, че при постановяването на новото експертно решение трябва да се вземе в предвид и новоустановеното заболяване, за да се прецени влиянието, което оказва на неговата трудова работоспособност. Предвид изложеното, като е отменил обжалваното експертно решение и е върнал преписката на НЕЛК за ново произнасяне при спазване на дадените указания, Административен съд - София-град е постановил правилно решение, което при липсата на касационни основания за неговата отмяна, трябва да бъде оставено в сила. При установената по-горе неоснователност на главните касаторови искания акцесорната им претенция за присъждане на сторените по делото разноски също няма основание да бъде уважавана, а ответниците по касация не са претендирали такива. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,