Решение № 9564 от 18.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11049/2015 г.

Решение № 9564 от 18.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11049/2015 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Е. В. Ц., от гр. С. и М. В. К., от гр. С., против решение № 520/29.06.2015 г. по адм. дело № 164/2015 г. на Административен съд С.-област, с искане за отмяната му като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Претендират разноски за двете инстанции. Ответникът: кмета на община - Самоков, редовно призован, не се явява и не се представлява. От същия, чрез пълномощника му - юрисконсулт Е. М., е постъпил отговор, с който оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответниците: Г. Н. А. и К. Н. Г., редовно призовани, не се явяват. От същите е постъпила молба, с която из азяват становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Останалите ответници редовно призовани, не се явяват и не се представляват. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. По допустимостта й е налице и влязло в сила определение по адм. дело № 9886/2016 г. на Върховен административен съд, 5-членен състав. По същество я намира за основателна, по следните съображения: Предмет на обжалване пред Административен съд С.-област е била Заповед № ЛС-01-97/27.01.2015 г. на кмета на община-Самоков, издадена на основание чл. 129, ал. 2, вр. с чл. 134, ал. 2, т. 1 ЗУТ. Със същата е одобрено изменението на ПУП - ПР на УПИ IV - градина, кв. 30 по плана на с. Р., като за ПИ № 214 и № 527 / в обхвата на това УПИ/ е образуван нов УПИ XII-214,527, отреден за жилищно строителство и изменението на ПУП- ПЗ, като за новия УПИ XII, кв. 30 на с. Р. е предвидено жилищно застрояване - "Жм", с височина на сградите до 10 м., минимална озеленена площ - 40%, плътност на застрояване - до 60%, съгласно приложения проект. Съдът, след анализ на доказателствата по делото, вкл. и заключение на СТЕ, е приел, че оспорената заповед е законосъобразен административен акт - издаден от компетентен орган, при спазване на формата, на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон, поради което е отхвърлил двете жалби, като неоснователни. Извел е изводи, че заповедта е на основание чл. 134, ал. 2, т. 1 ЗУТ, позволявящ изменението на ПУП, за случаите в които в съответния срок по чл. 208 ЗУТ не е започнала процедура по отчуждаване. Като е отчел, че двата имота, включени в УПИ IV, кв. 30 на с. Р. по плана от 1979 г., отреден "за градина", не са отчуждени в 15 годишен срок от влизане в сила на плана от 1979 г., съгласно чл. 208, изр. 1, предл. последно ЗУТ, съдът е извел правни изводи, че са налице законовите изисквания на чл. 134, ал. 2, т. 1 ЗУТ за изменение на процесния ПУП, в частта на поисканите два имота. Решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон. По делото е установено, че действащият към момента кадастрален, регулационен и застроителен план на с. Р., община - Самоков е плана, одобрен през 1979 г., по който процесните два имота- пл. № 214 и № 527, заедно с други имоти, са включени в УПИ IV, кв. 30, отреден "за градина". Съгласно чл. 208 ЗУТ, срокът за започване на отчуждителните процедури по ЗДС и ЗОбС на недвижими имоти, определени по ПУП-ве за изграждане на обекти - публична държавна иби публична общинска собственост, е пет години от влизане в сила на плановете и десет години от влизането в сила на ПУП-ве за изграждане на елементи на техническата инфраструктура по чл. 64 - публична собственост на държавата и общините, а за имоти, предвидени за озеленени площи по чл. 61, ал. 4 - петнадесет години от влизане в сила на плановете. Процесните два имота, за които е подадено заявление за изменение на ПУП от 1979 г., попадат в последната хипотеза на чл. 208, изр. 1 ЗУТ, тъй като УПИ IV, кв. 30 по този план е отреден за "градина", което е мероприятие за озеленяване по чл. 61, ал. 4, вр. с ал. 1 и 2 ЗУТ и следователно срока за започване на отчуждителните процедури е 15 години. Съгласно § 70 ПЗР на ЗИДЗУТ /Д. в. бр. 61/2007 г./ сроковете по чл. 208 ЗУТ за започване на отчуждителните процедури на недвижими имоти, определени по действащите към датата на влизане в сила на закона ПУП- ве, за изграждане на обекти - публична държавна или публична общинска собственост, текат от 31 март 2001 г. По силата на тази разпоредба, приложима за случая, тъй като е действащо право, срока за започване на отчуждителните процедури спрямо всички имоти, вкл. и процесните два имота, в обхвата на УПИ-то отредено за озеленяване, започват да текат от 31 март 2001 г. и изтичат на 31 март 2016 г., т. е към датата на започване и приключване на административното производство по частично изменение на действащия ПУП от 1979 г., този 15 г. срок не е изтекъл. От изложеното следва, че след като към 27.01.2015 г. /датата на издаване на оспорената заповед/, срока по чл. 208 ЗУТ не е изтекъл, липсват материално правните предпоставки на чл. 134, ал. 2, т. 1 ЗУТ за изменение на ПУП, по отношение на УПИ IV, кв. 30 по плана на с. Р., в частта на ПИ 214 и 527. Като издадена в нарушение на цитираната разпоредба заповедта се явява незаконосъобразна. Като е обосновал противни на изложените изводи и е приел, че заповедта е законосъобразна, съдът е постановил неправилно решение което следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, по същество, с което жалбите бъдат уважени и заповедта отменена. При този резултат основателно е искането на касаторката Е. Ц. за присъждане на деловодните разноски пред двете съдебни инстанции, в общ размер на 225 лева, от които: 20 лв. д. т. и 200 лв. за вещо лице пред първата инстанция и 5 лв. д. т. за касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение