Решение № 11961 от 5.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 1791/2023 г.

ВАСШесто отделение05.12.2023 г.докладчик Хайгухи Бодикян

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение 204/20.12.2022 г., постановено по адм. дело 307/2022 г. по описа на Административен съд гр. Кюстендил.

Решението е окончателно.

Председател: /п/ НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ Членове: /п/ ХАЙГУХИ БОДИКЯН/п/ СТЕЛА ДИНЧЕВА

Мотиви

Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Т. Стойнева от [населено място], област Кюстендил против решение 204/20.12.2022 г., постановено по адм. дело 307/2022 г. по описа на Административен съд гр. Кюстендил. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба директорът на ТП на НОИ Кюстендил, не изразява становище по жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение 204/20.12.2022 г., постановено по адм. дело 307/2022 г. по описа на Административен съд гр. Кюстендил е отхвърлена жалбата на Т. Стойнева срещу решение 2153-09-75/22.07.2022 г. на директора на ТП на НОИ Кюстендил потвърждаващо разпореждане [номер]/26.04.2022 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване към ТП на НОИ Кюстендил. По делото е установено, че с разпореждане [номер]/14.02.2022 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване към ТП на НОИ - Кюстендил, на лицето е отпусната лична пенсия за ОСВ по чл.68а от КСО в размер на 370 лв. в минимален размер, до определянето на размера й по реда на КСО, заявен от лицето. С разпореждане [номер]/ 26.04.2022 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване към ТП на НОИ - Кюстендил е изменена личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на лицето на основание чл.68а от КСО от 30.12.2021 г. пожизнено по чл. 99, ал. 1, т. 2, б. "д" от КСО във вр. с § 22ц от ПЗР КСО. Това разпореждане е оспорено от Стойнева пред Директора на ТП на НОИ Кюстендил, който с решение го е потвърдил. С процесното разпореждане пенсионният орган е приел, че пенсията на лицето е определена в неправилен размер, поради което е приложен чл.99, ал.1,т.2,б д от КСО във вр. с пар. 22ц от ПЗР на КСО. Първоинстанционният съд е очертал правния спор приемайки, че размера на осигурителния доход на лицето не е спорен, а индивидуалния коефициент, изчислен при определяне размера на пенсията лицето. Обосновал е приложението на § 22ц, ал. 1 от ПЗР КСО и на чл.70, ал.4 от КСО, която препраща към него. За да потвърди оспорения акт, съдът обвързал правните си изводи с констатациите от приетата по делото съдебно-икономическа експертиза, която установила правилно определяне на действителния размер на пенсията на Стойнева за осигурителен стаж и възраст по по-благоприятния вариант за лицето по реда на чл. 70, ал. 4-7, ал. 10 и ал. 11 от КСО. Размерът на пенсията бил определен като са взети предвид заявените от жалбоподателката три години и § 22ц от ПЗР КСО, в размер на 370 лв., при общ осигурителен стаж от ІІІ категория труд 39 г 03 м 29 д., индивидуален коефициент 0. 613, изчислен по реда на чл. 70, ал. 4-7 от КСО при общо БТВ 7202 лв. за периода 01.05.1997 г. 31.03.2021 г., от които, осигурителен доход за периода 01.05.1997 г. 30.06.1999 г. в размер на 2640644 лв., осигурителен доход за периода 01.07.1999 г. 31.03.2021 г. в размер на 70023. 48 лв. и общо БТВ 72664. 12; намаление с 4. 8% по чл. 70, ал. 14 от КСО и приложение на чл. 70, ал. 12 от КСО /доколкото пенсията е отпусната на основание чл.68а от КСО. Пред съда вещото лице обяснило, ИК не ,следва да е 0. 844 или както твърдяла жалбоподателката,т.к. първият не е самостоятелен коефициент за определяне размера на пенсията, а представлява част от общата формула за определяне на ИК по чл. 70 от КСО, а вторият не може да бъде 1. 000, тъй като се определя от средномесечния осигурителен доход на лицето, върху който са внесени осигурителни вноски и средномесечния доход за страната за същия период. Съдът е приел за правилен оспорения административен акт, с оглед установеното по преписката, че определеният размер на пенсията на жалбоподателката се явява по-благоприятен, тъй като е изчислен по реда на чл. 70, ал. 9 от КСО е 0. 5720. Предвид събраните доказателства, съдът приел ИК за лицето в размер на 0,6134 като най-благоприятен, определен по реда на чл.70, ал.4-7 от КСО. Съдът мотивирал правен извод за законосъобразно намаляване на пенсията на Стойнева, с оглед обстоятелството, че е отпусната на основание чл.68а от КСО и предвиденото в чл. 70, ал. 14 от КСО намаляване с 0, 4 на сто за всеки недостигащ на лицето месец до навършване на възрастта му по чл. 68, ал. 1. След като възрастта за пенсиониране на лицето настъпвала на 27.12.2022 г. и началната дата на отпускането на пенсията 30.12.2021 г., то процентът на намаление правилно бил приет на 4,8. Изчисленият размер на пенсията се явявал 359. 09 лв., поради което правилно била приложена нормата на чл. 70, ал. 15 във вр. с ал. 12 от КСО и пенсията за ОСВ определена на 370 лв. Решението е правилно. Обосновани са изводите на съда, че оспореното решение на директора на ТП на НОИ Кюстендил и потвърденото с него разпореждане са издадени от оправомощени по закон органи, в изискуемата писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила, след точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Обосновано първоинстанционният съд е приел, че законосъобразно е намален размера на пенсията на Стойнева. Тази пенсия е отпусната по реда на чл.68а от КСО, а предвиденото в тази хипотеза намаляване на размера, съгласно чл. 70, ал. 14 от КСО е с 0, 4 на сто за всеки недостигащ на лицето месец до навършване на възрастта му по чл. 68, ал. 1. от КСО. Безспорен е по делото факта, че възрастта за пенсиониране на Т. Стойнева по реда на чл.68 от КСО настъпва на 27.12.2022 г., то правилно процентът на намаление е приет на 4,8. При изчисляване размера на пенсията, правилно е приложена разпоредбата на чл. 70, ал. 15 във вр. с ал. 12 от КСО и пенсията за ОСВ определена в минимален размер, т.к.изчисленият първоначално размер възлизал по-малък от минималния размер на пенсиите. Видно от доказателствата по делото, законосъобразно съдът обосновал правен извод за ИК в размер на 0,6134 като най-благоприятен за лицето, определен по реда на чл.70, ал.4-7 от КСО. Съгласно разпоредбата на § 22ц, ал. 1 от ПЗР КСО до 1 януари 2022 г. едновременно с подаването на заявление за отпускане на пенсия, свързана с трудова дейност, с начална дата след 31 декември 2018 г., лицето има право да избере размерът на пенсията му да бъде определен с индивидуален коефициент, изчислен по реда на чл. 70, ал. 4-7, ал. 10, т. 1 и ал. 11, ако това е по-благоприятно за него. Стойнева приложила към заявлението документи за брутното трудово възнаграждение, върху които са внесени осигурителни вноски за три последователни години от последните 15 години осигурителен стаж по избор от 1986 г. -1988 г. Правилно е съобразена нормата на чл. 70, ал. 4 от КСО, към която препраща § 22ц, ал. 1 от ПЗР КСО, предвижда, че за пенсиите, отпуснати с начална дата преди 1 януари 2019 г., индивидуалният коефициент се изчислява от осигурителния доход на лицето за период от три последователни години от последните 15 години осигурителен стаж до 1 януари 1997 г. по избор на лицето и от осигурителния му доход за периода след тази дата до датата на отпускане на пенсията. За изчисляване на индивидуалния коефициент по ал. 4 се определят: 1. съотношението между средномесечния осигурителен доход на лицето за периода до 31.12.1996 г. включително и средномесечната работна заплата за страната за същия период, обявена от НСИ; 2. съотношението между средномесечния осигурителен доход на лицето за периода след 31.12.1996 г. и средномесечния осигурителен доход за страната за същия период. Индивидуалният коефициент по ал. 4 се изчислява, като всяко от съотношенията по ал. 5 се умножава съответно по броя на месеците, за които то е установено, и сборът на получените произведения се разделя на общия брой на месеците, включени в двата периода. Когато лицата нямат осигурителен доход след 31.12.1996 г., индивидуалният коефициент е равен на съотношението по ал. 5, т. 1, а когато осигурителният им доход е изцяло след тази дата, индивидуалният коефициент е равен на съотношението по ал. 5, т. 2. Съдът надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е проверена съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за предмета на спора материалноправни норми. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение