Решение № 5671 от 30.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10776/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Б. С. С., чрез пълномощника си, срещу решение 1371 от 16.07.2024 г. по адм. дело 173/2024 г. на Административен съд - Сливен. С обжалваното решение АС - Сливен е отхвърлил предявеният от Б. С. иск с правно основание чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител за заплащане на сумата 2772лв. - обезщетение за времето, през което е останала без работа поради незаконното прекратяване на служебното й правоотношение със заповед ЧР-СП-813 от 24.10.2022 г. на председателя на управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура", за периода от 24.10.2022 г. до 24.04.2023 г., представляваща разликата между дължимото възнаграждение, изчислено към момента на признаване за незаконно прекратяването на служебното й правоотношение - 21.02.2024 г., в размер на 12018лв. и полученото обезщетение в размер на 9246лв., както и иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на мораторна лихва в размер на 39,29лв. за периода от 26.02.2024 г. до 02.04.2024 г. и на законна лихва, считано от 21.02.2024 г. до окончателното й изплащане. Касационната жалбоподателка поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради постановяването му при неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Излага доводи, че съдът правилно е анализирал фактическата обстановка, но е извел неправилни правни изводи довели до постановяване на неправилен съдебен акт. Възразява срещу съображенията на съда, че експертното заключение в частта относно възнаграждението на служителката към датата на признаване на уволнението й за незаконно, е изградено на предположения и счита, че неправилно не е кредитирано от съда при решавания на спорния предмет по делото. При тези съображения, развити в касационната жалба, иска да се отмени обжалваното решение и се постанови друго по съществото на спора, като се уважи заявената искова претенция. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба - Агенция "Пътна инфраструктура", чрез процесуалния си представител, представя писмен отговор, в който изразява становище, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за отмяната му, поради което следва да се остави в сила. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: По делото е установено от фактическа страна, че със заповед ЧР-СП-813 от 24.10.2022 г. на председателя на УС на АПИ е прекратено служебното правоотношение с Б. С. С., която е заемала длъжността "финансов контрольор" в Областно пътно управление - Сливен, ранг IV старши. С решение 292 от 31.07.2023 г. по адм. дело 407/2022 г. на АС - Сливен заповед ЧР-СП-813 от 24.10.2022 г. на председателя на УС на АПИ е обявена за нищожна. С решение 2035 от 21.02.2024 г. по адм. дело 10021/2023 г. на Върховния административен съд е оставено в сила решението на първоинстанционния административен съд. На 26.02.2024 г. жалбоподателката е подала заявление вх. 94-00-529 до органа по назначаване за изплащане на обезщетение за оставането й без работа поради незаконното й уволнение. На 27.03.2024 г. на оспорващата е връчена заповед ЧР-СП-326 от 26.02.2024 г., с която е наредено на Б. С. да се изплати обезщетение за периода 24.10.2022 г. - 24.04.2023 г. в размер на шест основни месечни заплати, ведно със законната лихва. На същата дата по банковата й сметка е преведена сумата 8321,40лв., с посочено основание - обезщетение, съгласно чл. 104, ал. 1 ЗДСл. С предявения иск по чл. 104, ал. 1 ЗДСл оспорващата излага доводи, че обезщетението следва да бъде съобразено с размера на възнаграждението й към датата на признаване на уволнението й за незаконно - 21.02.2024 година. Към този момент по силата на Постановление на Министерския съвет 455 от 19.12.2022 г. за одобряване на допълнителни разходи по бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за 2022 г., ПМС 108 от 09.08.2023 г. за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2023 г. и ПМС 13 от 29.01.2024 г. за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2024 г. е определен нов размер на индивидуалните основни месечни заплати на служителите в рамките на разходите за персонал по бюджета за административната структура за съответните години. Претендираното обезщетение е в размер на 2772лв., ведно с мораторна лихва и законна лихва. Заявената сума представлява разликата между изплатеното й обезщетение на база получаваната основна месечна заплата от нея преди прекратяване на правоотношението й и обезщетението на база основната месечна заплата, която би следвало да получава към датата на признаване на уволнението й за незаконно. Съгласно приетото от съда експертното заключение към 23.10.2022 г. ищцата е заемала длъжността "финансов контрольор" с определена основна месечна заплата в размер на 1541лв. Към 21.02.2024 г. органът по назначаване не е определил друг размер на основната месечна заплата, получавана от служителката до уволнението й. Според експерта в длъжностното разписание към 21.02.2024 г. не фигурира длъжността "финансов контрольор", като това обстоятелство е видно и от приложените длъжностни разписания по делото. За периода от 24.01.2022 г. до 19.06.2023 г. жалбоподателката не е работила по друго правоотношение. Вещото лице е посочило, че основната месечна заплата на длъжността "финансов контрольор" подлежи на индексация, съгласно ПМС 455 от 19.12.2022 г., в което е предвидено увеличение за експертните и други длъжности в размер до 30% и заповед РД-11-1407/21.12.2022 г. на председателя на УС на АПИ. При това положение основната месечна заплата на Б. С. към момента на признаване на уволнението й за незаконно от съда би била в размер на 2003лв., съответно обезщетението по чл. 104, ал. 1 ЗДСл. възлиза на 12018лв. С ПМС 108 от 09.08.2023 г. за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2023 г. е предвидено увеличение на основните месечни заплати на служителите на ръководни длъжности, т.е. жалбоподателката, която е заемала експертна длъжност не попада в тази категория държавни служители. При изчисление на предвиденото увеличение на основните месечни заплати с ПМС 13 от 29.01.2024 г. за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2024 г. и приетата методика от председателя на УС на АПИ, експертът отново е посочил основна месечна заплата в размер на 2003лв. При тези фактически обстоятелства съдът е приел, че искът по чл. 104, ал. 1 ЗДСл и акцесорният иск за присъждане на мораторна лихва са неоснователни. За да достигне до този извод, съдът е посочил, че към датата на признаване за незаконно уволнението на служителката основната й месечна заплата не е актуализирана и е в размер на 1541лв. Съдът не е приел заключението на вещото лице, че основната месечна заплата на жалбоподателката подлежи на индексация до 30%, при което към датата на признаване на уволнението й за незаконно ще възлиза на 2003 лв. по съображения, че тази част е изградено на предположения. По делото не са представени доказателства, въз основа на които да се изчисли друг размер на заплатата на служителката, а в длъжностното разписание след прекратяване на служебното й правоотношение не фигурира длъжността "финансов контрольор", поради което не може да се направи сравнителен анализ. При тези съображения съдът е приел, че размерът на основната месечна заплата е 1541лв., върху който следва да се определи размерът на дължимото обезщетение по чл. 104, ал. 1 ЗДСл и съответно възлиза на 9246лв. По делото не е спорно, че на 27.03.2024 г. от ОПУ - Сливен по банковата сметка на ищцата е преведена сумата 8321,40лв., след приспадане на дължимия данък общ доход върху 9246лв., представляваща обезщетение по чл. 104, ал. 1 ЗДСл и 21,25лв. лихва. Съдът е намерил, че при това положение на ищцата е изплатено дължимото обезщетение, ведно със следващата се законна лихва, поради което претенцията й е неоснователна. Така мотивиран е постановил обжалвания резултат. Решението е неправилно поради постановяването му при неправилно прилагане на материалния закон. Съгласно чл. 104, ал. 1 ЗДСл, когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда, държавният служител има право на обезщетение в размер на основната си заплата, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно. Върховният административен съд е приел в практиката си, че липсата на актуален размер на основната месечна заплата поради премахване на длъжността, заемана от служителя, в длъжностното разписание към датата на признаване на уволнението за незаконно, не е основание размерът на дължимото обезщетение да се определи на база получаваната основна месечна заплата към датата на прекратяване на правоотношението. Правилото на чл. 104, ал. 1 ЗДСл не може бъде дерогирано от действията на органа по назначаването, свързани с промени в длъжностното разписание и закриване на длъжности, т. к. това би поставило служителя в по-неблагоприятно положение от отреденото от законодателя и съответно би лишило нормата от вложения в нея смисъл. В случаите когато длъжността като съвкупност от задачи и функционални правомощия не фигурира вече в длъжностното разписание, съгласно съдебната практика са възможни различни подходи при определяне на обезщетението в зависимост от конкретните фактически обстоятелства - да бъде определено на базата на възнагражденията, определени за длъжностите със сходните длъжностни характеристики и реално изпълнявани функции по служебно правоотношение, при съобразяване със средния размер на основна месечна заплата за сходна длъжност в администрацията, както и определяне на актуалния размер въз основа на настъпилите нормативни изменения - в т. см. решение 8544 от 1.07.2020 г. по адм. д. 3520/2020 г. на ВАС , V о., решение 545 от 24.01.2022 г. по адм. д. 9779/2021 г. на ВАС, V о., решение 4720 от 24.04.2025 г. по адм. дело 4209/2024 г. на ВАС, V о. В тази насока трябва да се посочи и правилото на чл. 162 ГПК, според което когато искът е установен в своето основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, съдът определя размера по своя преценка или взема заключението на вещо лице. В случая по делото не е спорно, че длъжността на жалбоподателката е премахната като позиция в длъжностното разписание. В заключението вещото лице е посочило минималният размер на основната месечна заплата на длъжността "финансов контрольор" - 750 лв. и максималният размер за същата длъжност - 2800 лв., както и размерът на получавана заплата от служителката преди уволнението й - 1541 лв. Експертът, като е съобразил размерът на основната заплата на служителката преди уволнението й - 1541лв., ниво на основната месечна заплата - 3, е приел, че от 01.12.2022 г. основната месечна заплата би подлежала на индексация с коефициент 1,30 като експертна длъжност. Вещото лице е определило размер на основната месечна заплата на служителката към момента на признаването на уволнението й за незаконно като я е актуализирал с предвидения процент на увеличение на възнагражденията за експертните длъжности, съгласно Постановление на Министерския съвет 455 от 19.12.2022 г. за одобряване на допълнителни разходи по бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за 2022 г. При това положение е изчислил индексираният размер на 2003 лв., считано от 01.12.2022 година. Вещото лице е анализирало в експертизата и приложението на ПМС 13 от 29 януари 2024 г. и в заключение е посочило, че към датата на признаване на уволнението й за незаконно също би бил в размер на 2003 лв. Експертното заключение не е оспорено от страните и е прието от съда като обективно и компетентно. Вещото лице подробно и точно е описало настъпилите промени в размера на основните възнаграждения за експертните длъжности в администрацията на органа по назначаване. Ответната страна не е представила справка, от която да е видно по какъв начин са определени новите размери на индивидуалната месечна заплата на държавните служители съгласно постановленията на Министерския съвет и съответно да опровергае експертното заключение относно коефициентът на увеличение на заплатите за експертното ниво, в което попада и длъжността на жалбоподателката. В допълнение трябва да се отбележи, че според представените в касационното производство доклад на министъра на регионалното развитие и благоустройство, доклад на министър председателя до Министерския съвет и финансова обосновка относно ПМС за допълнителни разходи по бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за 2022 г., предвидените средства са за увеличение на основните работни заплати на ръководния и експертен състав на АПИ - с 30% на експертния състав и 10% на ръководния. По тези фактически и правни съображения касационната инстанция намира, че съдът неправилно и необосновано е счел, че не следва да кредитира изводите на експерта в частта относно изчисляване на размера на обезщетението поради незаконното уволнение на служителката, въз основа на което е достигнал до неправилен извод за неоснователност на исковата й претенция по чл. 104, ал. 1 ЗДСл. и отхвърлил същата. Доводите на касационния ответник в подкрепа на изводите на съда относно базата за определяне на дължимото възнаграждение към момента на прекратяване на служебното правоотношение, свързани с обстоятелството, че служителката не е поискала и не е възстановена на заеманата длъжност, поради което не е определен нов размер на основната й месечна заплата, са встрани от правния спор и не обосновават заключение за правилно приложение на разпоредбата на чл. 104, ал. 1 ЗДСл от първоинстанционния съд. При отмяна на акта, с който се прекратява служебното правоотношение, по силата на конститутивното съдебно решение възниква правото на обезщетение по чл. 104, ал. 1 ЗДСл, както в хипотезата на сбъдване на условието по чл. 122, ал. 1 и явяване на работа в двуседмичния срок, посочен в нормата и възстановяване на служителя, така и при неявяването му да заеме длъжността. Предвид изложеното обжалваното решение следва да се отмени и поради това че спорът е изяснен от фактическа и правна страна да се постанови друго по същество, с което да се уважи предявеният от Б. С. С. иск с правно основание чл. 104, ал. 1 ЗДСл за заплащане на обезщетение в размер на 2772лв., за времето, през което държавният служител е останала без работа поради незаконното прекратяване на служебното й правоотношение със заповед ЧР-СП-813 от 24.10.2022 г. на председателя на управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура", за периода от 24.10.2022 г. до 24.04.2023 г., представляваща разликата между дължимото възнаграждение, изчислено към момента на признаване за незаконно прекратяването на служебното й правоотношение - 21.02.2024 г. в размер на 12018лв. и полученото обезщетение в размер на 9246лв. В Тълкувателно решение 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС по т. гр. д. 3/2004 г., т. 4 е посочено, че началният момент на забава (дължимост на законна лихва) върху сумата на обезщетението, е влизането в сила на решението на съда за отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение поради незаконно уволнение, в случая - 21.02.2024 г. Ето защо претенцията за присъждане на лихва за забава на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за периода от 26.02.2024 г. до предявяване на исковата молба в съда - 02.04.2024 г., в размер на 39,29лв. също е основателна и следва да се уважи в предявения размер. Сумата по главницата се дължи ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда - 02.04.2024 г., предвид заявената искова претенция за лихва за забава за периода до подаването й в съда. С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски, Агенция "Пътна инфраструктура" следва да заплати на Б. С. С. сумата 1920лв. разноски по делото - 1120лв. разноски пред първоинстанционния съд и 800лв. разноски за касационната инстанция. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на пето отделение,