Решение № 6467 от 30.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13189/2018 г.

Решение № 6467 от 30.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13189/2018 г., II о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на Комисията по чл. 10 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община /НРУУРОЖТСО, наричана по-долу "Наредбата"/, против Решение № 5427/19.09.2018 г., постановено по административно дело № 3481/2018 г. по описа на Административен съд – С. град. С оспореното решение е отменено Решение по Протокол № 1/08.02.2018 г. на Комисията при Район "Сердика" – Столична община по чл. 10 НРУУРОЖТСО по жалба от 26.03.2018 г. на Б. Д., и преписката е върната на Комисията за ново произнасяне по заявление с вх. № РСР17-ГР94-2137/09.11.2017 г., съгласно указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на съдебното решение. В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, поради което се иска неговата отмяна и постановяване на друго, с което да се потвърди оспорения административен акт. Касационната жалба се поддържа от старши юрисконсулт Темелкова чрез депозирано по делото писмено становище. Ответната страна – Б. Д. чрез писмен отговор, подаден чрез адвокат Д. Д. оспорва касационната жалба, с молба да бъде оставена без уважение по съображения, които са в подкрепа на съдебното решение, както и се присъдят сторените разноски съгласно списък и доказателства за извършването им. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага съдебното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С процесното решение, Комисията по чл. 10 НРУУРОЖТСО, е включила в картотеката на нуждаещите се от жилище в район "Сердика" Б. Д., като на основание чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредбата, на лицето е определена пета група. Съгласно чл. 8 от Наредбата семействата /домакинствата/, които отговарят на условията по чл. 15 за настаняване под наем в общински жилища, се подреждат в зависимост от степента на жилищната им нужда в групи, като в пета или последна група са лицата, които заемат недостатъчна жилищна площ. Съдът е отменил посоченото решение и е постановил връщане на преписката за ново произнасяне от компетентния орган, след като е развил мотиви за неговата материална незаконосъобразност. Правилно е приел, че жалбоподателката и семейството й е следвало да бъдат третирани като лица без дом, тоест да им бъде определена най-високата степен на жилищна нужда – първа група по чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредбата. Този извод е законосъобразен и обоснован, тъй като е установено, че Б. Д. и членовете на семейството й обитават жилище, което не е тяхна собственост, а освен това е незаконен строеж, който още преди постановяване на процесното решение на Комисията е бил премахнат. Предвид изложените мотиви и като съобрази, че оспореното съдебно е валидно, допустимо и постановено при правилно приложение на материалния закон, същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъдят сторените съдебно-деловодни разноски в размер на 500 лева за адвокатско възнаграждение, което съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 28.03.2019 г. е заплатено на адвокат Драгиева от Сдружение "Български Хелзинкски Комитет", като подлежи на възстановяване по сметка на сдружението, след присъждането му по делото. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,