Решение № 16042 от 6.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2918/2011 г.

Решение № 16042 от 6.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2918/2011 г., VIII о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Булстрад Виена Иншурънс груп" ЗАД, подадена чрез адв. Илонка Райчинова, срещу решение № 47 от 5.01.2011 г. по адм. дело № 4130/2009 г. на Административен съд - София град, 17 състав, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Решение за отказ за образуване на производство № 44/30.07.2008 г. на зам. Директора на ТД на НАП "Големи данъкоплатци и осигурители" - гр. София, потвърдено с Решение № 582/27.04.2009 г. на Директора на Дирекция "ОУИ", гр. София при ЦУ на НАП. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при съществени нарушения на процесуални правила и в противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на съдебното решение и на Решение № 44/30.07.2008 г. на зам. Директора на ТД на НАП "ГДО" - гр. София, както и връщане на преписката на органа по приходите с указания за образуване на производство и възстановяване на недължимо платени суми /главници и лихви/ по ДРА № 39/19.03.2004 г., отменен с Решение № 10982 от 9.11.2007 г. на ВАС. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - Директорът на Дирекция "ОУИ", гр. София при ЦУ, чрез процесуалния си представител Паула Барух, моли да бъде отхвърлена жалбата като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в хода по същество на делото. Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна: За да постанови оспореното решение, административният съд е установил следното: Дружеството - касатор е подало Искане за прихващане или възстановяване вх. № 26-3-12312/20.12.2007 г. на суми, платени за погасяване на данъчни задължения по ДРА № 39 от 19.03.2004 г., отменен с Решение № 10982 от 9.11.2007 г. по адм. дело № 5570/2007 г. по описа на Върховния административен съд. С Акт за прихващане или възстановяване (АПВ) № 800289 от 31.03.2008 г. са възстановени част от посочените в искането суми. Дружеството касатор е оспорило АПВ, но с Решение № 878/11.06.2008 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП жалбата срещу посочения АПВ е оставена без разглеждане поради просрочие. Решение № 878/11.06.2008 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП не е обжалвано и е влязло в сила. За остатъка от сумата, която не е била възстановена с АПВ № 800289 от 31.03.2008 г., е подадено ново Искане за прихващане или възстановяване с предмет: 1. лихва върху недължимо платена част от главница по данък по чл. 2, ал. 3, вр. чл. 11 от ЗКПО (отм.) по ДРА № 39/19.03.2004 г. (сумата на платената главница е в размер на 395 661,40 лв.); 2. сума в размер на 166 115,32 лв., представляваща платена лихва върху главницата за данък по чл. 2, ал. 3, вр. чл. 11 от ЗКПО (отм.) по ДРА № 39/19.03.2004 г. и 3. лихва върху сумата по т. 2. Органът по приходите е приел, че е налице влязъл в сила АПВ № 800289 от 31.03.2008 г., което съставлява процесуална пречка за повторно образуване на производство по извършване на проверка по реда на чл. 129, ал. 2, т. 2 от ДОПК и с процесното решение е отказал да образува производство по подаденото второ искане за възстановяване или прихващане. АССГ е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган при спазване на установената форма. По същество съдът е счел, че за посочените суми в повторното Искане за прихващане или възстановяване вече е налице произнасяне с АПВ № 800289 от 31.03.2008 г. и с оглед разпоредбата на чл. 131, ал. 3 от ДОПК ново искане за прихващане или възстановяване на същите суми на същото основание може да се подаде само при мълчалив отказ, когато този мълчалив отказ не е обжалван, а в случая не е налице такъв, а изрично произнасяне. Според съда неоснователен е доводът, че при преценка на допустимостта на искането има значение само Решение № 10982 от 9.11.2007 г. по адм. дело № 5570/2007 г. по описа на Върховния административен съд, а влезлият в сила АПВ № 800289 от 31.03.2008 г. не следва да се зачита. Съобразно изложеното, АС - София град е отхвърлил жалбата на "Булстрад Виена Иншурънс груп" ЗАД като неоснователна. Постановеното решение е правилно. В случая спор по фактите не е налице. Безспорно е установено, че дружеството - касатор е подало Искане за прихващане или възстановяване вх. № 26-3-12312/20.12.2007 г. на суми във връзка с Решение № 10982 от 9.11.2007 г. по адм. дело № 5570/2007 г. по описа на Върховния административен съд, както следва: данък по чл. 2, ал. 3 от ЗКПО (отм.) в размер на 395 661,40 лв.; лихви в размер на 166 115,32 лв.; ДДС в размер на 40303,50 лв. - главница и лихви - 15 776,59 лв. и законна лихва по горните суми. Съгласно таблица на стр. 7 от АПВ № 800289 от 31.03.2008 г. на "Булстрад" ЗПАД са възстановени част от претендираните суми, а именно: 1. данък по чл. 2, ал. 3 от ЗКПО (отм.) в размер на 384 244,35 лв.; 2. ДДС в размер на 40303,50 лв. - главница и лихви - 15 776,59 лв., 3. законна лихва в размер на 43 719,76 лв. В АПВ № 800289/31.03.2008 г. подробно са изложени мотиви, въз основа на които е отказано възстановяване на останалата част от претендираните суми, а именно: 1. Лихва върху данъка по чл. 2, ал. 3 от ЗКПО (отм.), възлизащ на 395661,40 лв. - от акта се установява, че на жалбоподателя са признати лихви върху посочената сума, които са в размер на 16 112,51 лв. Органът по приходите се е аргументирал, че в хода на ревизията, приключила с отменения ДРА № 39/19.03.2004 г. на дружеството са определени задължения за данък по чл. 2, ал. 3 от ЗКПО (отм.) в размер на 32 730,22 лв., като останалата част от данъка, в размер на 362 931,18 лв., не е начислена и внесена в резултат на действия на данъчните органи, поради което са признати за възстановяване лихви върху частта от главницата в размер на 32 730,22 лв., но не и за частта в размер на 362 931,18 лв. Лихви в размер на 166 115, 32 лв. - на касатора е отказано възстановяване на посочените лихви с аргумент, че същите са възстановени на дружеството с АПВ № 2762/26.07.2007 г. Законна лихва върху заявените за възстановяване суми - такава е определена в размер на 43 719,76 лв. Дружеството касатор е оспорило АПВ, но с Решение № 878/11.06.2008 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП жалбата срещу посочения АПВ е оставена без разглеждане поради просрочие. Решението на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП не е обжалвано и е влязло в сила. За остатъка от сумата, която не е била възстановена с АПВ № 800289 от 31.03.2008 г., е подадено ново Искане за прихващане или възстановяване вх. № 26-Б-5896/18.07.2008 г. Предмет на искането са: 1. лихва върху недължимо платена част от главница по данък по чл. 2, ал. 3, вр. чл. 11 от ЗКПО (отм.) по ДРА № 39/19.03.2004 г. (сумата на платената главница е в размер на 395 661,40 лв.); 2. сума в размер на 166 115,32 лв., представляваща платена лихва върху главницата за данък по чл. 2, ал. 3, вр. чл. 11 от ЗКПО (отм.) по ДРА № 39/19.03.2004 г. и 3. лихва върху сумата по т. 2. Съгласно чл. 129, ал. 5 от ДОПК органът по приходите е длъжен в 30-дневен срок от предявяването пред него на влязъл в сила съдебен или административен акт да възстанови или прихване по реда на ал. 2, т. 2 изцяло посочените в акта суми, заедно с дължимата по ал. 6 лихва, когато с акта в полза на задълженото лице е признато правото на получаване на: 1. суми за неправилно или недължимо платени, внесени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, такси, глоби, имуществени санкции, установени, събрани или наложени от органите по приходите, включително внесени по писмено указание или становище; 2. незаконосъобразно отказани за възстановяване суми; 3. присъдени суми, обезщетения и направените разноски. От анализа на тази разпоредба следва, че след като веднъж са признати за недължими с влязло в сила съдебно решение, съответните суми подлежат на прихващане или възстановяване, като компетентен да направи това е органът по приходите, който следва да вземе предвид наличието на недължимо внесени от лицето суми за данъци и лихви, наличието на други неплатени от лицето публични вземания, с които да извърши прихващане, а така също наличието на установени с отменения ревизионен акт, но невнесени от лицето или вече възстановени му суми за данъци и лихви. С издадения АПВ № 800289/31.03.2008 г. органът по приходите е извършил именно такава преценка, с оглед на което законосъобразно е прието, че е налице влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни, което представлява отрицателна процесуална предпоставка за допустимостта на последващото Искане за прихващане и възстановяване вх. № 26-Б-5896/18.07.2008 г., поради което правилно АССГ е приел за законосъобразно Решение № 44/30.07.2008 г. на зам. Директора на ТД на НАП "ГДО" - гр. София. С оглед изложените по-горе съображения неоснователно е твърдението на касатора, че с постановеното решение на АССГ е потвърден един ИАА, в който административен орган дерогира силата на присъдено нещо на влязло в сила решение № 10982 от 9.11.2007 г. на ВАС по адм. дело № 5570/2007 г., като си е позволил да тълкува решението на ВАС и да откаже да възстанови в цялост присъдената от ВАС суми. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото на касатора не се следват разноски. На ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. за производството пред касационната инстанция. По изложените съображения, Върховният административен съд, Осмо отделение, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК