Решение № 3635 от 13.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8684/2018 г.
ВАСVIII отделение13.03.2019 г.докладчик Димитър Първанов
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 944/18.05.2018 г., постановено по адм. дело № 908/2017 г. на Благоевградския административен съд. ОСЪЖДА Д. Котев да заплати по сметка на ДФ "Земеделие" - Благоевград сумата 100, 00 лв. юрисконсултско възнаграждение. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 3635 от 13.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8684/2018 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С Решение № 944/18.05.2018 г., постановено по адм. дело № 908/2017 г. Благоевградския административен съд е отхвърлил жалбата на Д. К. от [населено място] против Акт за установяване на публично държавно вземане Изх. № 01-013-6500/21.09.2017 г., издаден от Директора на ДФ "Земеделие" – Благоевград. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Д. К. В жалбата се прави оплакване, че решението на административния съд е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на жалбата. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд /АС/ - Благоевград. Ответникът по касационната жалба Директора на ДФ "Земеделие" - Благоевград чрез своя процесуален представител взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира заплащане на юрисконсулско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна. С решението си Административен съд - Благоевград е отхвърлил жалбата на Д. К. от [населено място] против Акт за установяване на публично държавно вземане Изх. № 01-013-6500/21.09.2017 г., издаден от Директора на ДФ "Земеделие" - Благоевград за сумата 24 446, 00 лв. Първоинстанционният съд е описал установената фактическа обстановка по издаването на оспорения акт за установяване на публично държавно вземане. Прието е, че последният е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, при спазване на административно производствените правила и в съответствие с относимите материално-правни разпоредби и целта на закона, което обуславя неговата законосъобразност. Изложени са мотиви, че с оглед съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, безспорно се установява, че икономическият размер на стопанството на жалбоподателя е 0, 00 ИЕ, предвид неотглеждане на заявените култури - градински краставици и червен калифорнийски червей, установено при извършените на място проверки, поради което са налице материалноправните предпоставки за издаване на оспорения акт за възстановяване на изплатената сума поради неизпълнение на условията на договора. На основание гореизложеното е направен краен извод за законосъобразност на оспорения АУПДВ и неоснователност на жалбата. Решението на Административен съд - Благоевград е правилно и законосъобразно. В касационната жалба се развиват аргументи за неправилност на решението на първоинстанционния съд. Навеждат се доводи, че жалбоподателят добросъвестно е изпълнявал задълженията си по договора, поддържал е минимално изискуемият се размер на стопанството, като е отглеждал заложената по бизнес плана селскостопанска култура и червен калифорнийски червеи. Посочено е за неправилно възприятието на първоинстанционния съд, че констатациите от двете проверки са обективирани в контролни листове, които са подписани от него, както и че не е уведомяван за извършване на такива проверки в стопанството му. По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: От събраните по делото доказателства е видно, че между ДФ "Земеделие" и жалбоподателя е сключен Договор от 09.11.2012 г. за отпускане на финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" от Програма за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. (ПРСР), подкрепена от ЕЗФРСР. При извършените две проверки е установено, че ползвателят на помощта не отглежда заложените по бизнес – план култури – 2, 100 дка градински краставици, като не са открити никакви растителни следи и остатъци от тях, както и заложените за отглеждане животни. Констатациите от двете проверки са обективирани в надлежно съставени контролни листове, предявени за подпис и подписани от жалбоподателя, по фактическите установявания на които е подал възражения. В този смисъл не са налице поддържаните възражения за нарушено право на защита в хода на извършените проверки на място. В същото време въпреки дадената му възможност жалбоподателят не е ангажирал никакви доказателства в подкрепа на твърденията си, че е отглеждал селскостопанската култура и животни, че отразените в контролните листове данни не са били коректни. Съгласно чл. 8, ал. 1, т. 11 от Наредба № 9/2008 г. ползвателят на помощта възстановява цялата сума на получените по чл. 6, т. 1 плащания заедно със законната лихва към тях, когато бъде установено, че не поддържа минимално изискуемия размер на стопанството съгласно чл. 9, ал. 1, т. 8 до годината, избрана за проверка на изпълнението на бизнес плана. При така събраните доказателства първоинстанционният съд е направил обоснован извод, че оспореният акт е издаден в съответствие с материалния закон. На основание гореизложеното следва да бъде прието, че решението на Административен съд - Благоевград не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса касатора следва да бъде осъден да заплати на ответната страна юрисконсулско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция в размер на 100 лв., дължимо на основание чл. 143, ал. 4 АПК, определено при условията на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 34 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,
Цитирани разпоредби
1- чл. 8, ал. 1, т. 11