Решение № 4446 от 22.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2336/2015 г.

Решение № 4446 от 22.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2336/2015 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по чл. 208 и чл. 229, ал. 1, т. 1 от АПК, образувано по касационна и частна жалби срещу решение № 2132 от 09.12.2014 г. по адм. д. № 2260/2013 г. на Административен съд - Бургас, подадени от Златина Веселинова Бончева-Желязкова, Анна Димчева Милтиядова, Радка Димова Вълканова, Таня Методиева Читакян, Радослава Мирчева Вълчева, Иван Димитров Ченгелиев, Илка Тодорова Ченгелиева, Атанаска Неделчева Атанасова, Александър Димитров Атанасов, Йордана Николова Стоянова-Миткова, Митко Иванов Митков, Пенка Николова Стаменова, Красимир Ганев Лазаров, Красимир Сталев Сталев, Стоянка Николова Иванова, Росица Георгиева Панекова, Лилия Тодорова Пашкова, Ганка Пенева Данева, Николай Тодоров Недялков, Александър Русев Русев, Красимир Пенчев Боев, Димитрина Иванова Тончева, Елисавета Костадинова Попова, Мехмед Ибрахим Реджеб, Иван Енев Иванов, Николай Росенов Кожухаров, Диньо Георгиев Рунев, Мария Атанасова Хубенова, Цола Иванова Бобева, Йордан Стефанов Станчев, Деница Георгиева Гарова, Живко Тодоров Иванов, Стефан Диянов Тухчев, Ваня Янева Криова, Цвете Михайлова Колева и Тонка Гочева Ганева, чрез адв. Гарова и Ройдева. С доводи за неправилност, незаконосъобразност и допуснати съществени процесуални нарушения се претендира отмяна на решението в отхвърлителната му жалбата част, в частта за разноските и в прекратителната му производството част със законните последици. Ответникът Общински съвет - Бургас, чрез юрк. Банкина, в писмени възражения по касационната и частната жалби, излага становище за тяхната неоснователност и моли за оставяне в сила изцяло на решението със законните последици. Ответникът - Община Бургас не ангажира становище по жалбите. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на касационната жалба - досежно присъдените на Общински съвет - Бургас разноски, а в останалата част предлага решението да се остави в сила като законосъобразно. Частната жалба счита за основателна, поради наличие на изискването по чл. 140, ал. 1 АПК и предлага отмяна на решението в прекратителната му производството част и връщане на делото за произнасяне по същество по жалбата срещу законосъобразността на решението на Общински съвет - Бургас. Върховният административен съд, второ отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни, а разгледана по същество - неоснователна. Основателни са единствено доводите за недължимост на присъдените на Общински съвет - Бургас разноски. Частната жалба също е допустима като подадена в срок и от надлежни страни и срещу подлежащ на последващ контрол съдебен акт - решение № 2132 от 09.12.2014 г. по адм. д. № 2260/2013 г. на Административен съд - Бургас, в частта, с която е прекратено производството по жалбата, поради просрочие. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на настоящите касатори срещу решение № 45, по протокол № 26/23.07.2013 г. на Общински съвет - Бургас, с което е учредено право на строеж /пристрояване/ за офис в свободния обем под жилищен блок с идентификатор 070779.612.137.1 по КККР на гр. Бургас, с площ 172 кв. м и разгърната застроена площ 344 кв. м в ПИ - частна общинска собственост /с идентификатор 070779.612.137/, съставляващ част от УПИ-I в кв. 147 по плана на ЦГЧ, гр. Бургас, целия с площ от 1277 кв. м, чрез публичен търг с тайно наддаване при начална тръжна цена от 121 550 лв. /без ДДС/. С обжалваното решение, административният съд е прекратил частично производството по отношение оспорване законосъобразността на решение № 45, по протокол № 26/23.07.2013 г. на Общински съвет - Бургас, поради просрочие, отхвърлил е жалбата за прогласяване нищожност на решението и е осъдил жалбоподателите да заплатят разноски на ответника Общински съвет - Бургас и заинтересованата страна Община Бургас в размер на по 300 лв., съставляващи юрк. възнаграждение. Решението, в прекратителната производството част, е мотивирано с просрочие на жалбата, тъй като оспореното решение на Общински съвет - Бургас е публикувано на интернет-страницата на Общински съвет - Бургас на 30.07.2013 г., а жалбата е подадена на 03.09.2013 г., с вх. № 08-00-644 чрез административния орган /Общински съвет - Бургас/, т. е. извън преклузивния 14-дневен срок по чл. 149, ал. 1 АПК. Възражението за приложимост на изключителната хипотеза на ал. 1, чл. 140 АПК е възприето като неоснователно, въпреки констатацията, че в оспореното решение липсва указание за реда и срока на обжалването му. Прието е, че този порок е преодолян в съобщението, тъй като в него се съдържа изрично вписване, че решението ще влезе в сила "след изтичане на сроковете по чл. 45 ЗМСМА - 14.08.2013 г.". Така постановеното решение, което в тази част е с характер на определение, е незаконосъобразно и несъответно на изяснената по безспорен начин фактическа обстановка по оповестяване на решението и неговите реквизити по чл. 59, ал. 2, т. 7 АПК. Безспорен е фактът, че процесното решение на Общински съвет - Бургас не съдържа задължителния реквизит по чл. 59, ал. 2, т. 7 АПК - "пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва". Този порок не е преодолян и в съобщението, публикувано на интернет-страницата на Общински съвет - Бургас на 30.07.2013 г., тъй като вписването за момента на влизане в сила на акта /"след изтичане на сроковете по чл. 45 ЗМСМА - 14.08.2013 г."/ не съставлява указание за реда и срока на неговото обжалване по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 7 АПК. Следователно изводът на съда за неприложимост на срока по ал. 1, чл. 140 АПК е неправилен и незаконосъобразен, което води до незаконосъобразност и на решаващия правен извод за недопустимост на жалбата срещу законосъобразността на решение № 45, по протокол № 26/23.07.2013 г. на Общински съвет - Бургас. Нормата на ал. 1, чл. 140 АПК е приложима в настоящия случай, поради установената липса на указание, както в оспореното решение, така и в съобщението за постановяването му за реда и срока, в който може да се обжалва пред Административен съд - Бургас. Следователно, жалбата като подадена във визирания в цитираната разпоредба двумесечен срок /решението е публикувано на 30.07.2013 г., а жалбата е подадена на 03.09.2013 г./ е процесуално допустима и по нея се дължи произнасяне по същество. Предвид горното, решението в прекратителната му производството част следва да бъде отменено и делото - върнато за продължаване на процесуалните действия и произнасяне по същество по възраженията за незаконосъобразност. Обжалваното решение, в останалата си част, с която е отхвърлена жалбата за прогласяване нищожност на решение № 45, по протокол № 26/23.07.2013 г. на Общински съвет - Бургас е мотивирано с липса на съществен порок, водещ до невалидност на адм. акт. Прието е, че решението е взето при изискуемото мнозинство от колективния орган, компетентен по смисъла на чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА във вр. с чл. 37, ал. 1 и чл. 38 от ЗОС. Изложени са подробни мотиви за пороците, водещи до нищожност и незаконосъобразност, като е прието, че доводите по жалбата касаят възражения по законосъобразността на адм. акт, която е извън съдебния контрол. Така постановеното решение е обосновано и законосъобразно, тъй като нищожност, поради липса на компетентност на органа, издал оспорения административен акт, не е установена. Правилен е и решаващият извод на съда, че сочените нарушения на закона и Правилника за организацията и дейността на общинския съвет не съставляват основание за нищожност на оспореното решение, а биха могли да са основания само за неговата незаконосъобразност. Това е така, тъй като, за да е налице нищожност, следва решението или да е издадено при липса на материална компетентност /от ненадлежен орган/, което в случая не е налице, или да страда от толкова тежък и нетърпим от закона порок, че да не може да породи правни последици, т. е. да съставлява "правно нищо". Установявания в тази насока липсват по делото - решението да се основава на друг нищожен административен акт или да е налице съществено процесуално нарушение, което да води до липса на обективирана воля, т. е. не е налице противоположност на предизвиканите с акта правни последици в сравнение с дължимите по закон. Наведените пред първата и пред касационната инстанция доводи за нарушения на изискванията по чл. 38, ал. 2 ЗОС, чл. 45, ал. 2 от НРПУРОИВ, чл. 183, ал. 2 ЗУТ и чл. 40 ЗС касаят евентуална незаконосъобразност на адм. акт, но дори разгледани в тяхната съвкупност не могат да доведат до изискуемата "нетърпимост" на оспорения акт в правния мир, т. е. до нищожност. Предвид изложеното, обжалваното решение в частта, с която е отхвърлена жалбата, следва да се остави в сила като правилно. Обжалваното решение следва да бъде отменено частично и в частта за разноските - досежно присъдените в полза на Общински съвет - Бургас разноски в размер на 300 лв. По делото липсва изрично и своевременно заявена претенция от процесуалния представител на ответника Общински съвет - Бургас за присъждане на разноски, съставляващи юрк. възнаграждение. Искането е заявено едва с представената писмена защита от 26.11.2014 г., след даване ход по същество с определение от открито съдебно заседание, проведено на 18.11.2014 г., т. е. разноски са присъдени при липса на своевременно заявено претенция за разноски и при недължимост на такива - чл. 149, ал. 3 ГПК във връзка с т. 11 по ТР № 6/2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ВКС. Следователно решението следва да бъде отменено в частта, с която жалбоподателите са осъдени да заплатят на Общински съвет - Бургас сумата 300 лв., разноски. В частта, с която са присъдени разноски в полза на заинтересованата страна - Община Бургас, решението е законосъобразно, съобразено с нормата на чл. 143, ал. 3 АПК и Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адв. възнаграждения, поради което следва да се потвърди. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,