Решение № 10036 от 5.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4587/2011 г.

Решение № 10036 от 5.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4587/2011 г., II о., докладчик председателят Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на Петър Тодоров Хаджиев от гр. Хасково, срещу решение № 22/07.02.2011 г., постановено по адм. д. № 610/2010 г. на Административен съд - гр. Смолян, като в нея се развиват оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени и се постанови решение по същество, с което се отхвърли жалбата на Райчо Анастасов Величков и Елена Костадинова Величкова, двамата от с. Момчиловци, община гр. Смолян срещу Заповед № РД-18-53/27.08.2010 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър в оспорената й част. Ответниците Райчо Анастасов Величков и Елена Костадинова Величкова, в писмен отговор изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Претендират присъждане на разноските за тази инстанция. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение, Административен съд - гр. Смолян, в производство по реда на чл. 49, ал. 2 ЗКИР във връзка с чл. 145 и сл. АПК, отменил по жалба на Райчо Анастасов Величков и Елена Костадинова Величкова, Заповед № РД-18-53/27.08.2010 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, в частта й, с която на основание чл. 49, ал. 1 ЗКИР са одобрени кадастралната карта и кадастралните регистри на землище с. Момчиловци, община гр. Смолян, в частта й касаеща кадастралната граница между поземлени имоти с идентификатори 49014.501.504 и 49014.501.1161, като върнал преписката на административния орган за ново произнасяне. За да постанови решението си съдът приел, че посочената граница не е нанесена в съответствие със съществуващата на място ограда. Решението е правилно. От заключението на вещото лице, неоспорено от страните и прието от съда, безспорно е установено, че на самото място съществува ограда, съвпадаща с кадастралната граница от предходния кадастрален план, както и че оградата не съвпада с нанесената граница с процесната заповед. С оглед на това правилно е прието, че при издаването на заповедта в оспорената й част е нарушен чл. 14, ал. 1, т. 2 от Наредбата за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и регистри, като административният орган е следвало да нанесе процесната граница по съществуващото положение на самото място, т. е. по съществуващата ограда. Съдът е постановил решението си при правилно прилагане на материалния закон и правните изводи почиват на събрания доказателствен материал, поради което не са налице отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК и решението следва да се остави в сила. На ответниците по касационната жалба следва да се присъдят направените разноски по делото за тази инстанция, които са поискани своевременно и са доказани в размер на 250 лв. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия съдебен състав на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 143, ал. 3 АПК