Решение № 14663 от 3.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3303/2009 г.

Решение № 14663 от 3.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3303/2009 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Август Цветанов Стоянов от гр. София против решение № 1173 от 15.12.2008 г., постановено по адм. дело № 2070 по описа за 2008 г. на Административен съд София град. Релевират се оплаквания за неправилно приложение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по касационната жалба - Министерство на вътрешните работи чрез процесуалния си представител оспорва същата като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение на неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. Производството пред Административен съд - София град е било образувано по предявения на основание чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди иск на Август Цветанов Стоянов против Министерство на вътрешните работи за присъждане на обезщетение за причинени вследствие на незаконосъобразно уволнение неимуществени вреди в размер на 11000 лв. Съдът е отхвърлил иска, произнасяйки се по възражение на ответника за изтекла погасителна давност. В мотивите към решението си съдът е изследвал и въпроса за наличието на елементите от фактическия състав на отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ, приемайки, че в хода на производството не са установени вреди, понесени от ищеца. Въз основа на изводите си относно недоказаност на твърдените в исковата молба вреди и изтекла погасителна давност, съдът е отхвърлил предявения иск. Решението е правилно и е постановено при точно прилагане на материалноправните норми, уреждащи института на погасителната давност и нормите, уреждащи фактическия състав на отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ. Правото на иск за вреди по реда на чл. 1 от ЗОДОВ, произтичащи от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица се погасява с изтичане на 5-годишен давностен срок, който започва да тече от момента в който вземането е станало изискуемо, което в конкретната хипотеза е от момента на отмяна на незаконосъобразния индивидуален административен акт. Съдът в своето решение правилно и в съответствие с нормите на чл. 114, чл. 116, б. "б" от ЗЗД е определил началния срок, от който е започнала да тече погасителната давност, като е съобразил решението и с Тълкувателно решение № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС относно прилагането на погасителната давност по исковете, предявени на основание чл. 1 от ЗОДОВ. В случая давността е започнала да тече от деня следващ деня на влизане в сила на решение № 60/12.11.2002 г. - 13.03.2003 г. и е изтекла на 13.03.2008 г. Нормата на чл. 116, б. "б" от ЗЗД относно фактите, прекъсващи давността, е приложен правилно. Погасителната давност не е била прекъсната с предявяване на иск, успешно проведен срещу същия ответник и на същото основание, поради което правилно е било прието, че е изтекла на 13.03.2008 г. и е погасила правото на иск за вреди, произтичащи от незаконосъобразен индивидуален административен акт, отменен по съдебен ред. Изводите на съда относно недоказаността на исковете претенция се подкрепят от настоящата инстанция. Вредите от незаконосъобразния административен акт подлежат на доказване, което е в тежест на ищеца по делото. Същият следва да докаже и пряката и непосредствена връзка между увреждащия юридически факт и настъпилата в неговата лична сфера неблагоприятна последица. При липсата на доказателства, исковата претенция се явява недоказана, както правилно е преценил съдът. С оглед изложеното, решението на Административен съд - София-град следва да се остави в сила. Водим от изложеното, Върховен административен съд