Решение № 6545 от 3.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13765/2017 г.

ВАСV отделение03.05.2019 г.докладчик Донка Чакърова

Диспозитив

ОБЕЗСИЛВА решение № 5557/4.10.2017 г., постановено по адм. д. 8220/2017 г. по описа на Административен съд-София-град. ПРЕКРАТЯВА производството по делото. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 6545 от 3.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13765/2017 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на К. Чолева и Е. Чолев срещу решение № 5557/4.10.2017 г., постановено по адм. д. 8220/2017 г. по описа на Административен съд-София-град (АССГ). Касаторите обжалват съдебното решение като твърдят, че е неправилно поради противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Искат да бъде отменено обжалваното решение и да бъде постановено друго, с което да бъде отменена като незаконосъобразна и необоснована Заповед № 229 з-267/3.07.2017 г. на началника на Пето РУ-СДВР. Съображения в подкрепа на твърдените касационни основания и исканията са изложени в касационната жалба и задълбочена пледоария по същество на спора в открито съдебно заседание. Претендират разноски. Ответникът началника на Пето РУ "Полиция" - СДВР оспорва касационната жалба по съображения в писмени бележки. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение № 5557/4.10.2017 г., постановено по адм. д. № 8220/2017 г. по описа на АССГ е отхвърлена жалбата на К. Чолева и Е. Чолев против Заповед № 229 з-267/3.07.2017 г. на началника на Пето РУ "Полиция" - СДВР, с която е наредено връщането на грипан Спис Панталеймонитис S. A, със седалище и адрес на управление Република Гърция или на изрично упълномощен представител на дружеството, иззетия по реда на чл. 84, ал. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) работи от К. Чолева, лек автомобил, марка Дайхатсу, модел "Териос", бял на цвят, рег. [рег. номер на МПС], с номер на рама по документи JDAJ210 G001102161 и номер на двигател 3 SZ2360249, заедно с 1 брой секретен автоключ за автомобила с вградено дистанционно управление и свидетелство за регистрация - образец II д № 004255951, издадено от ОПП в СДВР. И са присъдени разноски. Административният съд е приел за установено, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в съответствие със закона. Съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон касационната инстанция следи и служебно. Според установената съдебна практика по приложение на чл. 84 от ЗМВР (определение № 13706/13.11.2017 г., постановено по адм. д. № 11684/2017 г. по описа на Върховния административен съд, определение № 1834/11.02.2019 г., постановено по адм. д. № 536/2019 г. по описа на Върховния административен съд, определение № 5068/4.04.2019 г., постановено по адм. д. № 3441/4.04.2019 г. по описа на Върховния административен съд и др.) заповедите по чл. 84, ал. 8 от ЗМВР, с които се връща вещ, за която има сигнал за издирване в ШИС и/или в информационните фондове на Международната организация на криминалната полиция (Интерпол) на посочено в искането лице не подлежат на оспорване по съдебен ред от лицата, от които тази вещ е иззета. Всички изложени в обжалваното съдебно решение съображения относно приложимите правни норми в областта на международното сътрудничество, упражняването на правомощията на полицейските органи и възможните средства за защита на правото на собственост, респективно на компенсация, обуславят извод за недопустимост на жалбата на К. Чолева и Е. Чолев, а не за нейната неоснователност. Правилно АССГ е обосновал извод, че в това производство не е възможно да бъде разрешаван спора относно собствеността на иззетата вещ, но независимо от този правилен извод, е посочил, че разглежда основното оплакване на жалбоподателите основано на твърденията им за това, че те са собственици на автомобила, предмет на оспорената заповед. На практика основните съображения на жалбоподателите не са разгледани и съобразени именно поради характера на производството, установяващо средство за изземване и връщане на вещи за целите на разследване в държава членка на Европейския съюз т. е. то е в сферата на международното полицейско сътрудничество и като елемент от него не оказва пряко влияние върху правната сфера на физическите лица. Със заповедта по чл. 84, ал. 8 от ЗМВР не се засягат претендирани субективни права (право на собственост) и законни интереси на частните жалбоподатели доколкото тя няма за предмет право на собственост или други вещни права върху вещта, а възстановяване на фактическото положение и оказване на съдействие на друга държава членка на Европейския съюз. Поради това и засягането на обекта на закрила – правото на собственост върху вещта, който търсят жалбоподателите, не е пряко, то не е в резултат на действието на административния акт, с който се разпорежда връщане на вещта на пълномощника на правоимащото лице от държавата – членка, подала сигнала. Евентуална отмяна на оспорената пред АССГ заповед не би породила преки благоприятни правни последици в правната сфера на жалбоподателите, защото не би довело автоматично до връщане на тях на автомобила. Жалбоподателите не са адресати на оспорената от тях заповед, а обстоятелствата, на които обуславят претенцията си не могат да доведат до исканите от тях правни последици, което също обуславя извод за недопустимост на оспорването, подадено от тях. Като се е произнесъл по недопустима жалба, подадена от лица без пряк и непосредствен правен интерес от обжалване, АССГ е постановил недопустимо съдебно решение, което на основание чл. 221, ал. 3 от АПК следва да бъде обезсилено, а производството по делото прекратено. При наличието на предпоставките по чл. 209, т. 2 от АПК не подлежат на обсъждане основанията за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК, изложени в касационната жалба. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,

Цитирани разпоредби

2