Решение № 50 от 4.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 15019/2014 г.

Решение № 50 от 4.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 15019/2014 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Груп Ер София" ЕООД - гр. София чрез процесуалния си представител адв Николай Георгиев срещу решение № 5862/7.10.2014 г., постановено по адм. дело № 2267/2014 г. по описа на Административен съд, София-град, с което е отхвърлена жалбата му против РА № 2121306931/29.10.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с решение № 149/24.01.214 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София при ЦУ на НАП за непризнато право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 38 362,36 лв. по доставки от "Техно билд" ЕООД за месец декември 2011 г. в размер на 940 лв.; от "Нитомис Груп" ЕООД за месеците февруари и август 2012 г. в размер на 1 913,40 лв.; от "Мултиимпекс Инженеринг" ЕОД за месец август 2012 г. в размер на 770 лв.; от "Тото Инженеринг" ЕООД за месец януари 2012 г. в размер на 940 лв.; от "Булмекс ТМ" ЕООД за месец септември 2012 г. в размер на 1 700 лв.; от "Лукс Интернешънъл" ЕООД за месеците април и май 2011 г. в размер на 1 241 лв.; от "Палант Комерс" ЕООД за месец ноември 2011 г. в размер на 15 422 лв.; от "Фууд Комерс Груп 2011" ЕООД за месеците ноември и декември 2012 г. в размер на 5 466 лв.; от "ВВ Консулт Комерс" ЕОД за месеците май, юни, юли, октомври, ноември и декември 2012 г.; от "Елшадай-5" ЕООД за месеците февруари 2011 г. и ноември и декември 2010 г. в размер на 3 540 лв.; от "КС Ауто Груп" ЕООД за месец октомври 2011 г. в размер на 9765 лв.; от "Стройконсулт-П" ЕООД за месеците април и ноември 2012 г. и февруари 2013 г. в размер на 3 930,36 лв.; от "Вита Велс" ЕООД за месец септември 2012 г. в размер на 1 300 лв. и от "Вантотрей 969" ЕООД за месец септември 2012 г. в размер на 600 лв. Касаторът е изложил оплаквания, че обжалваното решение е нищожно поради липса на мотиви или привидна мотивировка и че е в явно противоречие с целта на закона. Така формулирани пороците на решението сочат на неправилно прилагане на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. За яснота следва да се посочи, че липсата на мотиви прави решението като неправилно постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, а не е нищожно. Касаторът твърди, че доставките са реално осъществени и съдът е имал намерение да изследва тяхната реалност, но е останало само намерението, без да има практическа реализация. Изложени са доводи, че дружеството притежава първични документи - данъчни фактури с предвидените в чл. 7, ал. 1 ЗСч задължителни реквизити, както и е доказано прехвърляне на собствеността на стоките по процесните фактури и извършване на услугите. Според касатора по ревизионната преписка не са установени обстоятелства, че е извършена данъчна измама или друго нарушение на данъчното законодателство. Иска се отмяна на обжалваното решение и отмяна на ревизионния акт, както и присъждане на направените по делото разноски. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв. Николай Георгиев. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София при ЦУ на НАП чрез юриск. Василев я оспорва с искане за оставяне в сила като правилно на обжалваното решение, както и се иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Първоинстанционният съд подробно е описал фактурираните доставки от посочените по-горе доставчици, които са: от "ВВ Комерс" ЕООД - демонтаж и монтаж на рекламни материали, транспорт, строителни материали, монтаж на ПВЦ фолиа; от "Нитомас груп" ЕООД - монтаж на рекламни материали; от "Вита Велс" ЕООД - доставка на строителни материали; от "Вантрейд" ЕООД - доставка на части за ходова част на автомобил и труд; от "Стройконсулт П" ЕООД - доставка на стъклофибърна мрежа, бетон, лепило, гипсокартон, монтаж и демонтаж на рекламни елементи, квадратни тръби, грунд, блажна боя и шпилки; от "Булмекс ТМ" ЕООД - монтаж и демонтаж на строителни материали; от "Фууд Комерс Груп" ЕООД- ремонт и резервни части за коли, транспорт, монтаж и демонтаж на рекламни материали; от "Тото Интернешънъл" ЕООД - монтаж и демонтаж на рекламни материали; от "Елшадай-5" ЕООД - доставка на СМР, монтаж и демонтаж на рекламни материали, монтаж на метални конструкци; от "Лукс Интернешънъл" ЕООД - монтаж на билбордове и рекламни пана; от "Мултиимпекс Инженеринг" ЕООД монтаж и демонтаж на рекламни материали; от "КС Ауто Груп" ЕООД - доставка на СМР; от "Палант Комерс" ЕООД - изработка и доставка на рекламни пана и от "Техно Билд" ЕООД - монтаж и демонтаж на рекламни материали. Съдът е установил, че процесните фактури са счетоводно отразени като включени в дневниците за продажби на доставчиците и към тях са прикрепени фискални бонове за плащане в брой, както и че същите фактури са осчетоводени и при жалбоподателя "Груп Ер София" ЕООД. За реалността на доставките обаче, съдът е приел, че не са ангажирани убедителни доказателства за тяхното изпълнение, както за доставките на стоки, така и за доставките на услуги съгласно чл. 6, ал. 1 респ. чл. 9, ал. 1 ЗДДС. За да направи този извод съдът е счел, че правото на приспадане на данъчен кредит по дефиницията на чл. 68, ал. 1 ЗДДС предполага реално получена от лицето доставка на стоки и услуги. В тази връзка съдът е съпоставил тези разпоредби от българския ЗДДС със съответните в Директива 2006/ЕО/112 - чл. 168, б. а) и чл. 178, както и чл. 220 - 236 и чл. 238 от същата Директива. Според съда наличието на фактури за процесните доставки не е достатъчно за да се признае правото на данъчен кредит, след като няма доказателства, че те са реално осъществени. Според съда не е достатъчно представянето на 4 бр. рамкови договори с "Вивека Консултинг" ЕООД от 10.01.2011 г., с "Джи Пойнт" ЕООД от 5.01.2012 г., от "Оптимум Адвъртайзинг" ЕООД от 1.03.2012 г. и от "Фреш Принт" ООД от 5.01.2013 г., по които жалбоподателят "Груп Ер София" ЕООД е изпълнител за монтаж и демонтаж на рекламни материали. За тези договори съдът е направил извод, че от тях може само да се направи извод за извършени доставки от "Груп Ер София" ЕООД към посочените възложители на услугите, но не и че "Груп Ер София" ЕООД е получател на доставките на стоки и услуги от 14 бр. доставчици, изброени по-горе като издатели на фактурите, по които жалбопдателят претендира правото на данъчен кредит. Съдът е счел, че по делото не са представени и доказателства за складиране и транспорт на строителните материали до тяхното влагане на обекта, нито са представени количествено-стойностни сметки за вложените материали. Въз основа на доказателствата, събрани по делото изводът на съда е, че липсват реално осъществени доставки по издадените на жалбоподателя фактури. Обжалваното решение е правилно постановено. Реалността на доставките на стоки и услуги е основополагаща за законосъобразното възникване е упражняване на правото на данъчен кредит - чл. 6, ал. 1, чл. 9, ал. 1 във връзка с чл. 25, чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал. 1 ЗДДС. Тази предпоставка е от особена важност предвид, че след като получателят черпи права от доставката чрез претенцията му за право на данъчен кредит, то негово е задължението да притежава документи за реалното предаване на стоката. Доказателствената тежест в този процес пада върху ревизираното лице, което трябва с всички допустими по ДОПК доказателства и доказателствени средства да установи реалното осъществяване на фактурираните доставки. Наличието на договор за доставката не е достатъчно за признаване правото на данъчен кредит. Последният може да бъде заместен само от фактурата, но това не означава, че тя обективира реално извършена доставка, а само съвпадане на волеизявленията на страните в него, че са съгласни да постигнат като резултат договореното между тях по една доставка. Затова и нееднократно в свои решения ВАС е имал повод да застъпи схващането, че е налице разлика между сделка в гражданскоправния смисъл и доставка за целите на данъчното облагане и това е причината законодателят в ЗДДС да употребява понятието доставка. Докато при сделката в гражданскоправния й аспект е необходимо съгласие между страните за пораждане на договорения резултат, то при доставката по смисъла, вложен от законодателя в ЗДДС - чл. 6, ал. 1, респ. чл. 9, ал. 1 ЗДДС не е достатъчно съгласието на страните по доставката, а нейното реално осъществяване - предаване на стоката и/или извършване на услугата. В чл. 14 от Директива 2006/112/ЕО не се изисква доставчикът да е собственик, а да се установи фактическото предаване на стоката. Това означава, че е допустимо за целите на данъчното облагане доставката на стока да се осъществи и от лице, което не е собственик, но при всички случаи, както в ЗДДС, така и в Директива 2006/112/ЕО се изисква да се установи реалното предаване на стоката, т.е. наличие на фактическо разпореждане със стоката. По отношение на услугите в общностното право предвид чл. 22 от посочената Директива представлява всичко, което не е доставка на стоки. Това означава, че както е приел и българският законодател достатъчно е да се установи реалното извършване на услугата. В процесния случай правилно решаващият съд е приел, че не е доказано реалното изпълнение на фактурираните доставки. Представените 4 бр. рамкови договори, по които касационният жалбоподател е изпълнител, не представляват доказателства за процесните доставки, по които той е получател/възложител на услугите и доставките на стоки. Същото важи и за представените приемателно-предавателни протоколи в изпълнение именно на посочените 4 бр. рамкови договори. Обосновано съдът е приел, че по делото няма доказателства и за складиране и транспортиране на фактурираните стоки - строителни материали и тяхното влагане в обектите, за които са фактурирани извършване на СМР. Липсата на протоколи, обр. 19 за СМР и количествено-стойностни сметки за тях и вложените в ремонтните дейности правилно са обусловили съда да приеме, че фактурираните СМР не са извършени реално от посочените във фактурите доставчици. В този смисъл законосъобразни са изводите на съда, че формалното документиране на развилите се между страните, вписани в тях търговски взаимоотношения, не доказват реалното осъществяване на доставките. В касационната жалба са развити доводи, че според практиката на СЕС правото на данъчнозадълженото лице да приспадне ДДС не може да бъде ограничавано, което изцяло се споделя от настоящия съдебен състав и от практиката на ВАС, но само ако категорично е доказано, че отразените във фактурите доставки на стоки и/или услуги са реално осъществени, а не само формално документирани. Принципът на данъчен неутралитет не означава само формално документиране на доставките, а е свързан с това да не се ограничава правото на приспадане на ДДС, ако по същество са изпълнени всички предпоставки, дори и това да не е направено относно някои формални изисквания. Както вече се посочи в това решение най-важната предпоставка за законосъобразното упражняване на посоченото материално право е да се докаже, че е налице осъществена облагаема доставка на стока и/или услуга, а в процесния случай това не е доказано от касатора, на който се пада доказателствената тежест да установи по категоричен начин, че доставките, които са му фактурирани от доставчиците, са реално осъществени. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение не страда от посочените от касационния жалбоподател пороци и затова като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение