Решение № 299 от 22.12.2016 г. на ВКС по н. д. № 1129/2016 г.

Решение № 299 от 22.12.2016 г. на ВКС по н. д. № 1129/2016 г., I н. о., НК, докладчик съдията Христина Михова Касационното производство пред ВКС е образувано по протест на Окръжна прокуратура-гр. Пазарджик срещу присъда от 27.09.2016 г., постановена по ВНОХД № 589/2016 г. по описа на Окръжен съд-гр. Пазарджик. В касационният протест се релевира касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, като се твърди се, че неправилно въззивният съд е постановил оправдателна присъда, прилагайки разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК. Прави се искане за отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на въззивния съд. Срещу протеста е подадено писмено възражение от подсъдимия М. Н., чрез неговия защитник, в което по същество се преповтарят мотивите на въззивния съд към присъдата, като се изразява пълно съгласие с тях. В съдебно заседание пред ВКС, прокурорът от Върховна касационна прокуратура поддържа протеста на Окръжна прокуратура- гр. Пазарджик и пледира за уважаването му. Защитникът на подс. Н. - адвокат Л. К., пледира за оставяне на протеста без уважение. Подсъдимият М. Н. моли съда да потвърди въззивната присъда. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в пределите на чл. 347, ал. 1 от НПК, установи следното: С присъда № 130, постановена на 16.06.2016 г. по НОХД № 138/2016 г., Пазарджишкият районен съд е признал подсъдимия М. И. Н. за виновен в това, че на 19.01.2015 г. в [населено място], пред С. П. - системен администратор в Сектор ПП при ОД на МВР- Пазарджик, съзнателно се е ползвал от неистински частен документ-договор за покупко-продажба на лек автомобил "Р. К.", с рама № ., на немски език- "KAUFVERTRAG u. Rechnung" от 5.01.2015 г., като от него за самото му съставяне не може да се търси наказателна отговорност, като на основание чл. 316, във вр. с чл. 309, ал. 1 от НК го е осъдил на три месеца лишаване от свобода. Със същата присъда Н. е признат за виновен и в това, че на 19.01.2015 г. в [населено място] е потвърдил неистина в писмена декларация от 9.01.2015 г. по чл. 12а, ал. 1, т. 6 и чл. 12б, ал. 1, т. 6 от Наредба I-45/2000 г. на МВР, която се дава пред орган на власт- Началника на Сектор ПП при ОД на МВР-Пазарджик за удостоверяване истинността на определени обстоятелства, а именно, че е закупил лично на 5.01.2015 г. в Република Германия, [населено място] от М. В. лек автомобил "Р. К. ", с рама № ., като на основание чл. 313, ал. 1 вр. с чл. 54 от НК е осъден на три месеца лишаване от свобода. Определено е на основание чл. 23 от НК общо наказание на подсъдимия Н. в размер на три месеца лишаване от свобода, изтърпяването на което е отложено за изпитателен срок от три години, като е възложена и възпитателна работа с него на Наблюдателната комисия при Община Брацигово. По повод постъпила жалба от подсъдимия, Окръжен съд- гр. Пазарджик се произнесъл с присъда № 36/27.09.2016 г. по ВНОХД № 589/2016 г., с която отменил първоинстанционната присъда и оправдал Н. и по двете обвинения на основание чл. 9, ал. 2 от НК. В подадения касационен протест се сочи фактическа обстановка, така както е изложена в обвинителния акт, която съвпада напълно с възприетата и от двете съдебни инстанции. Оспорва се макар и словно пестеливо наличието на предпоставките на чл. 9, ал. 2 от НК, без да се излагат съображения в тази насока. Следва да се отбележи, че в атакувания с касационния протест съдебен акт, въззивната инстанция изцяло е възприела обвинителната теза, като е намерила за доказано осъществяването и на двете престъпления по чл. 313, ал. 1 от НК и по чл. 316, вр. с чл. 309, ал. 1 от НК. В същото време въззивният съд е счел, че и двете деяния макар и формално да осъществяват признаците от съответните престъпления, не са престъпни, тъй като обществената им опасност е явно незначителна. Настоящият съдебен състав намира, че въззивният съд правилно е приложил разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК и в този смисъл не е допуснал претендираното нарушение на материалния закон. Действително, с разпоредбите на чл. 313 от НК и чл. 316, вр. с чл. 309 от НК се защитават важни държавни интереси, свързани с документооборота, като законодателят е преценил това обстоятелство при криминализирането на посочения вид деяния. Всяко деяние, независимо от обществените отношения, които са предмет на защита с него, следва да притежава определена степен на засягане на обекта на защита, което да прави общественооправдано третирането на съответното поведение като престъпление и да обоснове използването на средствата на наказателната принуда общественоприемливо. По силата на разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК, престъпният характер на деянието се изключва при наличието на една от двете форми на "малозначителност"- пълна липса на обществена опасност или наличие на такава, но с явна нейна незначителност. Въззивната инстанция законосъобразно и правилно е преценила от една страна обществената опасност на отделните деяния, а от друга тази на дееца, като с оглед конкретиката на случая, е възприела тезата, че обществените отношения, обект на държавна закрила са били засегнати в една абсолютно незначителна степен. На първо място правилно е отчетено от въззивния съд, че макар и подсъдимият Н. да не е закупил автомобила лично от продавача, намиращ се в Република Германия, така както е отразено в инкриминирания по делото договор, той го е придобил като е заплатил неговата цена на св. М. И.. Именно последният е закупил автомобила от автокъща, намираща се в Република Германия, като са му били предадени големия и малкия талон за регистрация. Установено е по делото, че автомобилът "Р. К." е продаден на автокъщата в Република Германия от своя истински собственик- германската гражданка М. В. и не е бил обект на престъпление. Следователно, използвайки инкриминирания неистински документ, за да се легитимира като собственик, подсъдимият не е засегнал чужди права и интереси и не е причинил вреди. Не са засегнати в значителна степен и държавните интереси от поведението на Н., тъй като с действията си той е целял да регистрира автомобила като негова собственост, което от своя страна го обвързва със задълженията за заплащане на законово определени такси и данъци. В тази връзка е неоснователно възражението на прокурора от ВКП, че така се прикривали данъци, тъй като тази претенция може да бъде отправена към св. М. И., който е внесъл автомобила в Република България, без да се легитимира като купувач, съответно продавач, но не и към подсъдимия, предвид желанието му да изпълни всички изисквания на българското законодателство, свързани с притежаването и декларирането на моторни превозни средства. Потвърждение на това е и обстоятелството, че девет месеца служителите на ОД на МВР Русе, а след това и на ОД на МВР Пазарджик са издавали на всеки 30 дни транзитна регистрация на същия автомобил, все по искане на подсъдимия. Правилно въззивният съд е оценил и изключително ниската обществена опасност на дееца, предвид чистото му съдебно минало и липсата на каквито и да е било негови криминални прояви, освен по настоящото дело, които явно са инцидентни в неговия живот. Подсъдимият е архитект по образование, упражнява общественополезен труд в създадената и управлявана от него фирма, във връзка с дейността на която е закупил и въпросния автомобил, а видно от характеристичната справка по местоживеене, се ползва с добра репутация в обществото. Полага грижи за семейството си и за болния си от психично заболяване пълнолетен син. Всичко това го характеризира като деец с изключително ниска обществена опасност, което наред с ниската степен на засягане на обекта на защита, в съвкупност води до извода за явна незначителност на обществената опасност на деянията, до степен, която изключва тяхната противоправност. Като е отчел всички тези обстоятелства въззивният съд правилно е приложил материалния закон, поради което касационният протест се явява неоснователен. По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, I-во наказателно отделение