Решение № 2754 от 27.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 732/2009 г.

Решение № 2754 от 27.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 732/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Ваня Анчева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 124, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Образувано е по подадена касационна жалба от Алексей Желюв Димитров, срещу решение № 11965/10.11.2008 г. постановено по адм. д. № 9489/2008 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповеди № ЧР-95-00-220/23.06.2008 г. и № Т-1855 от 9.07.2008 г. на министъра на външните работи за налагане на дисциплинарно наказание и прекратяване на служебното му правоотношение за длъжността "Главен експерт" в отдел "Задгранични представителства" към дирекция "Финансово-стопански дейности", с ранг III-ти младши, на основание чл. 107, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 90, ал. 1, т. 5, вр. чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 5 от ЗДСл. В мотивите на оспорения съдебен акт е прието, че въз основа на ангажирания по делото доказателствен материал е установено наличието на цитираното правно основание за прекратяване на служебното правоотношение по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1 и 5 от ЗДСл. Със същия съдебен акт е отхвърлена и предявената по реда на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. претенция за заплащане на обезщетение в размер на 6 250.40 лв. Недоволен, Димитров оспорва решението. От развитите в касационната жалба оплаквания се извеждат доводи за неправилност, поради допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 и 2 от АПК. Поддържа се, че изводите на решаващия съд за спазване на процедурата по налагане на дисциплинарното наказание се опровергават от представените към преписката доказателства. Иска се отмяна на атакувания съдебен акт и отмяна на постановените заповеди. Прокурорът от Върховната административна прокуратура счита касационната жалба за неоснователна. Върховният административен съд, петчленен състав, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването и отговаряща на изискванията на чл. 212 от АПК. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, съдът съобрази следното: За да наложи на най-тежкото дисциплинарно наказание "уволнение" и прекрати служебното правоотношение на Алексей Димитров за заеманата длъжност в Министерството на външните работи (МВнР), органът по назначаването е приел, че с неявяването си на работа за периода 21.04.2008 г. (след 14.00 ч.) - 26 май 2008 г., служителят не е спазил задълженията си, произтичащи от чл. 23 и чл. 57, ал. 1 от ЗДСл. - дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1 и 5, във вр. с чл. 6, ал. 1 и чл. 11 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация (КПСДА). За да отхвърли жалбата на Димитров срещу Заповеди № ЧР-95-00-220/23.06.2008 г. и № Т-1855/9.07.2008 г. за налагане на дисциплинарно уволнение на касатора и прекратяване на служебното му правоотношение за заеманата длъжност в администрацията на МВнР, тричленният състав е счел, че при постановявянето им не са допуснати нарушения на материалния закон и административнопроизводствените правила. След анализ на доказателствата по преписката е приел, че по несъмнен начин са установени извършени от служителя деяния, представляващи неизпълнение на служебни задължения по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 5 от ЗДСл, вр. с чл. 6, ал. 1 и чл. 11 от КПСДА. Излагайки доводи за наличие на виновно поведение съдът е достигнал до решаващия си извод, че Димитров следва да носи дисциплинарна отговорност по сочените като правно основание за прекратяване на служебното му правоотношение нормативни разпоредби. Решението съответства на закона. От събраните по делото доказателства е безспорно установено, че касаторът не се явявал на работа в периода 21.04.2008 г. - 26.05.2008 г., като на последната дата е представил в администрацията на МВнР 4 броя болнични листове и един фиш за оказана спешна медицинска помощ. Болничните листове са представени извън указания срок в чл. 9, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността, а до представянето им служителят не е уведомявал органа по назначаването или прекия си ръководител, че е в отпуск по болест. За дните 14, 15, 16 и 22.05.2008 г. не са представени болнични листове. На 26.05.2008 г. в 13 ч. Димитров е депозирал молба за разрешаване на платен годишен отпуск в размер на 40 дни, считано от 26.05.2008 г., като без да изчака администрирането на молбата и да се убеди, че му е разрешен отпуск е напуснал администрацията на МВнР. Описаните нарушения са квалифицирани като такива по чл. 23 и чл. 57, ал. 1 от ЗДСл. ; чл. 6, ал. 1 и чл. 11 от КПСДА, във вр. чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 5 от ЗДСл. и чл. 9, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността. С писмо изх. № ЧР-04-01-626/11.06.2008 г. на служителя е указано, че може да даде писмени обяснения и да се яви за изслушване във връзка с налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" за описаните по-горе провинения. Според твърденията на самия жалбоподател, писмото е връчено на същата дата и след проведен от кабинета на Антоанета Колева (началник отдел в дирекция "Човешки ресурси") телефонен разговор с министъра, видно от саморъчното му отбелязване (л. 22 от делото), "обясненията са дадени по телефона". До издаване на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание - 23.06.2008 г., писмени обяснения не са били депозирани. При така описаните релевантни за спора юридически факти, решаващият съд обосновано е приел, че административният орган е доказал наличието на всички материалноправни и административнопроизводствени предпоставки за налагане на дисциплинарното наказание (Арг. : чл. 170, ал. 1от АПК), вкл. изслушването на служителя по чл. 93, ал. 1 от ЗДСл. Фактът на проведен телефонен разговор с министър Калфин на датата 11.06.2008 г. по повод образуваното дисциплинарно производство се признава от служителя, в тази връзка е съставен и протокол за изслушване, подписан от министъра и Антоанета Колева (л. 17 от делото), който не е оспорен в хода на първоинстанционното производство. Обстоятелствата, изложени в протокола, съответстват на твърденията в жалбата относно съдържанието на разговора; както и на собственоръчното отбелязване на Димитров върху писмо изх. № ЧР-04-01-626/11.06.2008 г., че е дал обяснения (л. 22). Косвено доказателство в тази насока е и приложената към досието на служителя (л. 121) молба за прекратяване на служебното правоотношение по взаимно съгласие. При тези данни и след като ЗДСл не съдържа особени правила за провеждане на процедурата по изслушване пред органа по назначаването, законосъобразно тричленният състав е приел за спазено това административнопроизводствено изискване. Противно на твърденията в касационната жалба, правилна е и преценката на съда относно възприетото от органа като нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 57, ал. 1 от ЗДСл. неявяване на работа след 26.05.2008 г. Обстоятелството, че молбата на Димитров за ползване на платен годишен отпуск е резолирана от директора на дирекция "Финансово-стопански дейности", не може да обоснове поддържаната теза за получено разрешение за ползване на отпуск. За да е налице надлежно разрешение, следва да е получена санкцията на компетентен за това орган - органа по назначаването (Арг. : чл. 57, ал. 1 от ЗДСл) или упълномощения от него директор на дирекция "Човешки ресурси" (Виж: т. I, абзац втори от заповед № 95-00-98 от 2.05.2007 г. на министъра на външните работи). Такова произнасяне по молбата на Димитров липсва, при което следва да се приеме, че искането не е било удовлетворено, а отсъствието му от работа - безпричинно. С оглед установените релевантни за спора факти и след като административният орган е доказал наличието на твърдяните обстоятелства, за които е наложил най-тежкото дисциплинарно наказание, съдът обосновано е счел, че санкционираният служител е извършил вменените му дисциплинарни нарушения. На това основание, приемайки за законосъобразна оспорената заповед за прекратяване на служебното правоотношение, първоинстанционният състав е постановил съответно на материалния закон решение. Като обусловена от изхода на спора за законосъобразността на уволнението, правилно е била отхвърлена и акцесорната претенция за заплащане на обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. При липса на релевираните касационни основания, оспореното решение следва да бъде потвърдено. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,