Решение № 3494 от 17.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13477/2008 г.
ВАСI отделение17.03.2009 г.докладчик Донка Чакърова
Диспозитив
Оставя в сила Решение от 2.11.07 г. по адм. д. 315/07 г. по описа на Софийски градски съд. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 3494 от 17.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13477/2008 г., I о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Васил Тупавичаров - ехо - 92" срещу Решение от 2.11.07 г. по адм. д. 315/07 г. по описа на Софийски градски съд, с което е отхвърлена жалбата му против съобщение № 2/27.07.04 г. на ДБ "Симитли", потвърдено с Решение № 4/3.09.04 г. на ТДД - Благоевград. Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е незаконосъобразно и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на съдебното решение подробни съображения в касационната жалба и писмени бележки. Не претендира разноски. Ответниците, редовно призовани за съдебно заседание, не изпращат представител и не са изразили становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I-А отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното Решение от 2.11.07 г. по адм. д. 315/07 г. по описа на Софийски градски съд е отхвърлена жалбата на ЕТ "Васил Тупавичаров - ехо - 92" против съобщение № 2/27.07.04 г. на ДБ "Симитли", потвърдено с Решение № 4/3.09.04 г. на ТДД - Благоевград. За да постанови обжалваното решение, СГС, е приел, че законосъобразно с обжалваното данъчно съобщение е определен на ЕТ "Васил Тупавичаров-ехо-92" патентен данък за 2003 и 2004 г. в общ размер на 2850 лв., от които 1150 лв. - внесен, като остават за довнасяне 1700 лв. и лихви към 27.02.04 г. в размер на 72, 65 лв. за дейността обучение на водачи на моторни превозни средства (МПС). Съгласно чл. 31, ал. 5 ЗОДФЛ (отм., в приложимата редакция) за дейността обучение на водачи на МПС данъкът се определя по местонахождението на населеното място, в което е разрешено да се осъществява подготовката на водачите. Съдът се е позовал на Разрешение № 0434/16.12.02 г. на министъра на транспорта и съобщенията, с което на ЕТ "Васил Тупавичаров - ехо-92" е разрешено да организира курсове за теоретично и практическо обучение на територията на Благоевградска област. С оглед на това писмено доказателство съдът е обосновал извод, че не е допуснато нарушение от данъчните органи при позоваването на разпоредбата на чл. 27, ал. 6 от Наредба № 37/02.08.2002 г. за условията и реда за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС и условията и реда за издаване на разрешение за тяхното обучение. Така постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно Съдът правилно е съобразил Разрешение № 0434/16.12.2002 г., издадено на ЕТ "Васил Тупавичаров - ехо- 92" от министъра на транспорта и съобщенията, същото е за организиране на курсове за теоретично и практическо обучение на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС на територията на Благоевградска област. Тоест видно от самото разрешение, то важи за цялата Благоевградска област. Предвид това и отчитайки факта, че територията на областта включва различни населени места, при определянето на окончателния годишен (патентен) данък по реда на чл. 32, ал. 5 от ЗОДФЛ (отм. в приложимата редакция) следва да се има предвид групата на населеното място - областен административен център на областта, за която е издадено съответното разрешение. Законосъобразно в данъчното съобщение е коригиран размера дължим годишен патентен данък съобразно чл. 31, ал. 3, т. 2 от ЗОДФЛ (отм. в приложимата редакция) в зависимост от броя на населението на гр. Благоевград, който е в първа група. Като е достигнал до същите правни изводи СГС е постановил правилно и законосъобразно съдебно решение, което при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. По водене на делото ответниците не са направили разноски, не ги претендират, поради което с оглед изхода на спора, разноски не се дължат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо "а" отделение