Решение № 1157 от 30.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11077/2015 г.

Решение № 1157 от 30.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11077/2015 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ по касационна жалба на И. М. А. от с. В. поляна, област Ш. против решение № 4127/15.06.2015 г., постановено по адм. дело № 12398/2013 г. на Административен съд С. - град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 296/26.11.2013 г. на Комисията за защита от дискриминация /КЗД/. В касационната жалба не са посочени конктретни основания по чл. 209 от АПК. Ответната страна - Комисията за защита от дискриминация /КЗД/, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Ответниците - Национална агнеция по приходите /НАП/ град С. и "МГ- М. К." ООД, със седалище град В. не са взели становище по касационната жалба. Ответникът - Х. Ч., чрез пълномощника си адв. Аврамова поддържа становище за неоснователност на касационната жалаб и правилност на оспореното решение. Представителят на Върховната и административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Административното производство е образувано пред КЗД по жалба на И. М. А. срещу "МГ- М. К." ООД, представлявано от Х. Ч., за извършена дискриминация по признак "етническа принадлежност", изразяваща се в това, че е получил от НАП, чрез работодателя си "МГ- М. К." ООД, заедно с трудовия си договор и уведомление по чл. 62, ал. 4 от Кодекса на труда /КТ/, в което освен данните за наетото лице, с по-тъмни букви е посочено определението "българин". Комисията е установила следните факти по преписката: К. И. М. Ахмед е работил по трудов договор в "МГ-М. К." ООД. Същият се самоопределя като лице от турски произход. Ахмед е получил уведомлението си по чл. 62, ал. 5 от КТ от работодателя си, като в него е било вписано зедно с неговото ЕГН и "българин". Установено е също така, че съгласно ал. 5 на чл. 62 от КТ данните, които се съдържат в уведомлението до НАП относно трудовите договори, както и редът за изпращането му са определени с Наредба № 5 от 29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ. Уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ, което се попълва от работодателя, е по утвърден образец - Приложение № 1 от цитираната наредба и може да се изпраща на хартиен носител, на електронен носител или чрез интернет по предварително утвърден формат на записа. Съгласно реквизитите на утвърдения образец НАП не изисква посочване на гражданство или етническа принадлежност. От направена справка в информационната система на НАП е констатирано, че работодателят на И. А. е изпратил уведомлението за жалбоподателя по интернет, за което е ползвал клиентски софтуер, разработен от търговско дружество, занимаващо се с разработването на софтуерни продукти, а не е ползвал клиентското приложение, разработено от НАП. Ползването на клиентски софтуер, който е разработен от трети лица, а не от НАП не се съгласува с приходната администрация, тъй като правната уредба, регламентираща този род обществени отношения няма такова изискване. Предмет на правна регламентация от Наредба № 5 от 29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ е относно съдържанието и реда за изпращане на уведомлението, чиито реквизити са утвърдени с образец Приложение № 1 от същата наредба. В тази връзка лицата, ангажирани с разработването на клиентски софтуер са длъжни да се придържат към така утвърдения образец, като за целите на необходимата за НАП информация същата се ограничава единствено до тази, която е утвърдена с образеца на Приложение № 1. На официалната си интернет страница НАП публикува клиентско приложение, което е разработено от приходната агенция и е предоставено за ползване по желание от страна на работодателите и Спецификация на вх...дните файлове с данни от Уведомление по чл. 62 от КТ, с която външните разработчици на софтуер следва да се съобразят при разработване на своите продукти, които също са предназначени за ползване от работодателите, отново по желание. Това са двата начина, които НАП е предоставила на работодателите, като допълва, че файлът с необходимата информация за НАП, който се генерира от клиентския софтуер, разработен от трети лица, задължително трябва да съответства на Спецификацията. Отбелязва, че при различия, информацията, която се подава от работодателите няма да бъде приета от НАП и същата ще бъде отхвърлена, Извън тази информация, всяко друго визуализиране, различно или извън обхвата на утвърдената Спецификация не постъпва и не се контролира от НАП. Въз основа на събраните в хода на административното производство, КЗД е изложила мотиви, че афиширането на данни относно етническата принадлежност биха засегнали интересите на лицето, когато те се използват с конкретно предназначение, насоченост, в определен подтекст, от който може да се направи предположение, че с тази информация пряко или непряко може да бъде засегнат личния или социалния статус на жалбоподатепя. В случая обаче изразяването на тази характеристика по този начин само по себе си не води до конкретно засягане на жалбоподатепя. За да има неравно третиране по см. на чл. 4 ЗЗДискр., на първо място следва да е реализирано сравнение. На второ място следва да се установи причинна връзка между третирането и защитения признак. Третирането може да е пряко, осъществено от субект във връзка с негова преценка или правомощие. То може да е и непряко - с огпед на резуптата, във връзка с припагането на привидно неутрапна практика. Прието е, че по преписката не се установява сравнимост на жалбоподатепя, неблагоприятно отношение спрямо него и привилегировано попожение на други лица. От извадка от Търговския регистър е установено, че всички съдружници и управитепи на дружеството са с имена характерни за лица самоопредепящи се традиционно като такива от турски етнос. П. това с постановеното решение № 296/26.11.2013 г. по преписка № 25/2012 г. Комисията за защита от дискриминация /КЗД/ установява, че "МГ- М. К." ООД, представлявано от Х. Ч. не е извършило дискриминация срещу жалбоподателя Ахмед по признак "етническа принадлежност", както и че Х. Ч. не е нарушил забраната по чл. 4, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр./ С решението си решаващият съд е също е приел, че решението на КЗД е законосъобразно, като е констатирал, че не са налице предпоставките по чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. по отношение на Ахмед от страна на неговия работодател, тъй като липсват действия от негова страна, водещи до нежелано поведение спрямо жалбоподателя, изразени физически, словестно или по друг начин, които да имат за цел или резултат накърняване на достойнството му. Поради това е отхвърлил жалбата като неоснователна. Касационната инстанция намира решението за правилно. Същото е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и точно приложение на материалноправните норми. Правилен е първоинстанционният извод, че КЗД е проверила и преценила събраните по преписката доказателства и е обсъдила обясненията и възраженията на страните. Комисията е изпълнила регламентираната процедура, като е осигурила в пълна степен правото на защита на страните. Развитите в касационната жалба доводи по същество преповтарят изложеното пред първоинстанционния съд и не сочат на фактическа обстановка, различна от установената в административното производство, нито променят възприетите от административния орган и съда правни квалификаци Разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. предвижда забрана за всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Р. Б. е страна. В ал. 2 дефинира като пряка дискриминация всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. По определение понятието "дискриминация" е установено със закон неравенство, унижаване и подценяване на граждани поради тяхната народност, раса и др. признаци, в случая по етническа принадлежност; определяне на по-малко права за представители на държава, организация, етническа група и др. от правата на други участници в общо дело. Изразът "дискриминация" обхваща всяко различие, изключение, ограничение или предпочитане по признак на раса, цвят на кожата, пол, език, религия, политически или други убеждения, национален или социален произход, икономическо положение или рождение, което има за цел или резултат да унищожи или да наруши равенството в третирането. Но не всяко укорително или засягащо индивида поведение е дискриминационно проявление. Трябва да се установи различно третиране на определено лице в конкретен случай, както и че това третиране е извършено съзнателно по някой от признаците, очертани в чл. 4, ал. 1 ЗЗдискр., като следва да е налице и пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение и причината за него. Съответен на доказателствата и закона е правният извод, че спрямо Ахмед не е установено по убедителен начин съзнателно нежелано поведение, което да цели или предизвика обидна или застрашителна среда. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че не се установява по-неблагоприятно третиране на жалбоподателя спрямо други лица при еднакви или сходни обстоятелства. Комисията и административният съд са разгледали събраните по преписката доказателства и същите са обсъдени в тяхната съвкупност. Анализът на доказателствата налага убедителния извод, че жалбоподателя не търпи дискриминационно отношение по признак "етническа принадлежност", който да го отличава от други лица, третирани по-благоприятно, затова не би могла да бъде установена някаква причинна връзка. Видно от доказателствата по делото, както органът, така и съдът са извършили пълно, обективно и всестранно изясняване на релевантните за случая факти, при съблюдаване на формулираното в чл. 9 ЗЗДискр. правило за разпределение на доказателствената тежест в производството за защита от дискриминация, а именно - страната, която твърди, че е жертва на дискриминация, следва да докаже факти, от които може да се направи извод, че е налице дискриминация, ответната страна трябва да докаже, че правото на равно третиране не е нарушено. В обжалваното решение са изложени съответни на закона правни съображенията, обосноваващи постановения правен резултат. Включването във формуряла на допълнителен елемент, чрез посочване на етническа принадлежност "българин" не води до извод за осъществяване на дискриминация по отношение на касатора. За него са налице други правни способи за заличаване посочената етническа принадлежност, чрез поискана поправка или заличаване на тази информация, ако лицето, до което се отнася намира това за необходимо. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение, което е валидно и допустимо е и правилно и следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора пред настоящата инстанция е направеното искане за присъждане на разноски от процесуалния представител на касационния ответник - КЗД, касаторът следва да й заплати сумата от 500 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/20104 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Останалите ответници не са претендирали разноски пред касационната инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение