Решение № 9138 от 23.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16192/2010 г.

Решение № 9138 от 23.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16192/2010 г., III о., докладчик председателят Веселина Кълова Производството е по реда на чл. 87 от ЗУБ (преди изм. ДВ. бр. 39/2011 г.) във вр. с чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано e по жалба на Тайсир Хусейн Рамадан, гражданин на Ирак, срещу решение № 520/06.12.2010 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България, с която е отказано на жалбоподателя предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. В жалбата и представените писмени бележки по делото от служебния защитник - адв. Белева е посочено, че административното решение е постановено при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, при неправилна преценка на обстоятелствата относими към хипотезите на чл. 8 и 9 от ЗУБ и едностранчиво и непрецизно изследване на фактите. Ответната страна - председателя на ДАБ не взема участие по делото. Представител на Върховната административна прокуратура изразява подробно и аргументирано становище за неоснователност на жалбата и за законосъобразност на обжалвания административен акт. Върховният административен съд - III отделение в настоящия съдебен състав след преценка допустимостта и основателността на жалбата намира, че същата е редовно подадена от надлежна страна и в срока по чл. 87 от ЗУБ. Административното производство е започнало по молба за закрила рег. № УП-4282/21.04.2010 г. при ДАБ, с която чужденецът е поискал от властите в страната закрила и сигурност. Административния орган е изпълнил задълженията си по чл. 58, ал. 6 от ЗУБ като е запознал на 21.04.2010 г. молителя чрез писмени указания на разбирам за него език - арабски, за реда за подаване на молбата, за процедурата, която ще се следва, и за неговите права и задължения, както и за организации, предоставящи правна и социална помощ на чужденци. Видно от декларираните пред ДАБ от страна на молителя и отразени в регистрационен лист данни, жалбоподателя е иракски гражданин, арабин по етническа принадлежност, роден през 1982 г. в Багдад, по религия шиит, с основно образование, по професия - таксиметров шофьор и военен, говорещ арабски език, неженен и без деца, родителите и 5-те му братя и сестри живеят в Ирак. На 22.04.2010 . г, съгласно чл. 63а от ЗУБ е проведено интервю за изясняване бежанската история на молителя. Видно от същото, причина за напускането на държавата на произход (август 2006 г.) респ. причина за търси закрила от Република България са отправяните срещу него заплахи през март 2006 г. от неизвестна групировка, изразяващи се в подхвърляне на плод от нар с поставен куршум в двор на домът му, както и отвличането му впоследствие и изтезаването му (стрелба в краката), поради принадлежност към иракската армия. Посочено е, че до 11.03.2010 г. молителя е пребивавал Сирия нелегално и поради тази причина е следвало да напусне. Към преписката са представени лична карта, издадена на 09.05.2006 г. и документ, със срок на валидност до 04.04.2009 г., издаден от министерството на отбраната в Ирак, легитимиращ молителя с чин ефрейтор и имащ право да носи оръжие. На 14.06.2010 г. е проведено второ интервю, в което като причина за напускане на Ирак е посочено, че през 03.2006 г. е започнал да поучава заплахи да напусне Ирак, поради принадлежност към армията, осъществени от неопределени като организационна принадлежност лица, чрез телефонни обаждания до неговия баща. Първоначално и след съдействие от страна на негови военни ръководители, за период от 6 месеца, се е укрил в казарма, но в началото на 2007 г. пред домът му е била хвърлена звукова бомба, заедно с куршум с кръв и е последвало заплашително телефонно обаждане за убийство на чл. на семейството му, ако не напусне армията. След тези събития е последва организираното му отвличане - автобуса, с който се е придвижвал на път към казармите, е бил спрян на "фалшив" контролен пункт, като той е бил свален и отведен на място, където е бил предупреден за последно, че ако не напусне армията ще бъде убит. На 06.07.2010 г. е проведено трето интервю, видно от което, е потвърдена изложената вече бежанска история, като по отношение на отвличането е уточнено, че е бил измъчван физически. Крайното решение за напускане на Ирак е взел след като негов братовчед, който също служил в армията е бил убит, а самият той заплашен отново, че е следващия. След изясняване на бежанската история и на основание приложените по делото справки за ситуацията в Ирак, интервюиращият орган е изготвил становище до Председателя на ДАБ с вх. № УП4282/22.07.10 г., в което мотивирал предложение да бъде отказано предоставянето на закрила, тъй като не е установено наличието на предпоставките по чл. 8 и 9 от ЗУБ. Представени са справки вх. № 2122/20.07.2009 г., с която се установява, че ситуацията в страната не позволява да бъде определена като достигаща границите на въоръжен конфликт, и насоки на ВКБООН от 24.04.2009 г., с което се потвърждава, че "откритото сектантско насилие на практика спря, основните извършители на насилие бяха сериозно обезсилени или овладени, иракското правителство установява властта си все по-убедително върху територията на страната и се забелязва ограничен, но все по-нарастващ брой на разселените лица и бежанци в страната". Със сега оспорваното административно решение, председателя на ДАБ е приел, че по отношение на чл. 8 от ЗУБ изложената бежанска история е недостоверна, съдържаща непоследователни, противоречиви и нелогични факти. Като такива са посочени разминаванията относно заплахите, актовете на насилие, вида на представената военна легитимационна карта (нова и неизползвана), времето на военната му служба и поведението на субектите на преследване. Спрямо липсата на основания за закрила под формата на хуманитарен статут, в решението е прието, че в бежанската история липсват въобще обстоятелства релевантни към хипотезите на т. 1 и 2 на чл. 9 на ЗУБ, а спрямо тази на т. 3, то същата е неприложима. Изводът, касаещ приложението на чл. 9, т. 3 от ЗУБ - реална опасност от тежки посегателства като тежки и лични заплахи срещу живота или личността на търсещия закрила като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт, е обоснован с обстоятелството, че не е налице въоръжен конфликт в Ирак към момента на разглеждане на молбата за закрила. ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА като подадено против административен акт, издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно прилагане на материалния закон. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. В случая основателен страх не се установява, като обосновано с оглед изложеното от жалбоподателя, административния орган е приел, че бежанската история е недостоверна. Съгласно чл. 8, ал. 4 и 5 от ЗУБ, преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, като действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни или се прилагат с цел дискриминация, включително наказания за отклонение от военна служба, което би довело до извършване на деяния по чл. 12, ал. 1, т. 1- 3 от ЗУБ. Следователно осъщественото преследване се явява, такова събитие в живота на търсещия закрила, което предполага ярък, конкретен и непротиворечив спомен за преживяното или за страха това да не се случи или повтори спрямо него или близките му. В тази връзка, прави впечатление развитието в обстоятелствата, подържани от жалбоподателя, продължаващо и в сега подадената жалба - никъде по време на интервютата не е посочено, че чужденеца се завърнал в Ирак след двумесечно пребиваване в Сирия, както и че по време на отвличането е бил бит и измъчван по различни начини - с пръчки и тръби. Трудно обяснимо, дори и да се приеме за вярно, че съществуват неточности в превода е обстоятелството, че след множество заплахи, отвличане, физическо малтретиране, стрелба, опит за покушение чрез взрив, случили се в периода 2006 - 2008 г. чужденеца е напуснал мотивиран от убийството на своя братовчед през 2006 г. Що се касае до отказа за предоставяне на хуманитарен статут, то решението на административния орган в тази му част също е законосъобразно. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция; изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; тежки и лични заплахи срещу живота или личността му поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Данни за подобни посегателства към момента на постановяване на административния акт не са налице. Що се касае до етническия произход на кандидата, посочен адв. Белева като причина за бъдещи посегателства, следва да са отбележи, че същия никога не бил основание за преследване, доколкото се твърди, че принадлежността към силите за сигурност - армията са били повод за преследване. С оглед изложеното, правилно в решението е посочено, че не са налице предпоставки за предоставяне бежански и хуманитарен статут по отношение на жалбоподателят, съобразно предпоставките по чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,