Решение № 11086 от 5.12.2022 г. на ВАС, VIII о.
ВАСОсмо отделение05.12.2022 г.докладчик Емилия Иванова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение 346 от 23.11.2021 г., поправено с решение за поправка на очевидна фактическа грешка 425 от 25.11.2021 г. постановено по адм. дело 140/2021 г. по описа на Административен съд Велико Търново, в обжалваната част.
ОСЪЖДА Л. Бърдарова от гр. Горна Оряховица, [улица], с ЕТ Бърдаров - Л. Бърдарова да заплати на Национална агенция за приходите юрисконсултско възнаграждение за касационна инстанция в размер на 798.96 лв.
Решението е окончателно.
Председател: /п/ ТЕОДОРА НИКОЛОВА Членове: /п/ ЕМИЛИЯ ИВАНОВА /п/ ДАРИНА РАЧЕВА
Мотиви
Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 160 ал. 7 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Л. Бърдарова, с ЕТ Бърдаров Л. Бърдарова , подадена чрез адв. Брешкова, против решение 346 от 23.11.2021 г., поправено с решение за поправка на очевидна фактическа грешка 425 от 25.11.2021 г. постановено по адм. дело 140/2021 г. по описа на Административен съд Велико Търново, в частта, в която е отхвърлена жалбата й срещу ревизионен акт (РА) Р-04000420004271-091-001/30.11.2020 г. издаден от орган по приходите към Териториална дирекция /ТД/ на Националната агенция за приходите /НАП/ Велико Търново, потвърден с решение 13/18.2.2021 г. на директор на Дирекция Обжалване и данъчо-осигурителна практика (ОДОП) - Велико Търново. С оспореното решение, в обжалваната част е отхвърлена жалбата на касатора против РА Р-04000420004271-091-001/30.11.2020 г. издаден от орган по приходите към ТД на НАП - Велико Търново, потвърден с Решение 13/18.2.2021 г. на директор на Дирекция ОДОП - Велико Търново, в частта с която са й определени допълнителни задължения за данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) за 2014 г. в размер на 6 231.50 лв. и лихва в размер 3 534.22 лв. и е осъдена да заплати на Дирекция ОДОП Велико Търново разноски в размер на 798.76 лв. Твърди се, че атакуваният съдебен акт е неправилен като постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие с материалния закон отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че органът по приходите не е извършил проверки по чл. 45 ДОПК и не е изискал писмени обяснения на декларираните от ревизираното лице факти и обстоятелства, по подадените от синовете й К. и Т. Бърдарови декларации и от от А. Ангелов и И. Тодоров, както и писмени обяснения от тях. Според касатора декларациите от синовете й К. и Т. Бърдарови са подадени още в хода на първата ревизия и са приложени към подаденото от нея възражение срещу Ревизионния доклад (РД) Р-04000419004137-092-001/02.01.2020 г. на ТД на НАП - Велико Търново от 27.02.2020 г. Съдът неправилно не е взел в предвид дадените показания от Т. Бърдаров, който е разпитан в първото съдебно заседание по делото, проведено на 27.05.2021г. Счита, че в случая е доказано даването на сума от 56 000 лв. от К. Бърдаров на Л. Бърдарова няколко дни преди внезапната му смърт. Изложени са съображения, че в началото на ревизирания период 01.01.2014 г. ревизираното лице е посочило, че е разполагало със сума в размер на 1 000лв., а сумата 56 000 лв. е посочена от нея в декларацията по чл. 124, ал. 3ДОПК за получена през м.02.2014 г., а не е посочена като налична сума на 01.01.2014 г., поради което съдът неправилно е посочил, че има противоречие между декларираното и твърдяно впоследствие начално салдо. От представеното по делото Удостоверение от КАТ - Велико Търново с 168/29.07.2020 г. е видно, че покойният съпруг на Бърдарова е притежавал товарни автомобили камион ЗИЛ , Фолксваген транспортер , Форд фиеста куриер , Ситроен берлинго и още няколко леки автомобила, част от които касаторът твърди, че Бърдаров е продал приживе и е реализирал доходи, тъй като те са били негова лична собственост. Представена е и справки от Регистър Булстат, че съпругът й е имал регистрирана фирма на негово име още от 01.11.1990 г. и друга от 16.05.1994 г. Изложени са съображения, че от представените декларации от А. Ангелов за върната сума в размер на 5 000 евро и И. Тодоров за 9 800 лв., се доказва, предаването на сумите на ревизираното лице. Твърди, че сключването на писмен договор не е задължителна предпоставка при договорите за заем. И. Тодоров е потвърдил връщането на заема в съда и е дал показания в с.з. на 27.05.2021 г. Според касатора ревизията неправилно е проведена по особения ред, тъй като не са доказани предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК. Изложени са съображения, че решението е неправилно и в частта на възложените в тежест на ревизираното лице разноски, тъй като същите не са доказани и платени от Дирекция ОДОП - Велико Търново. Претендира отмяна на решението, в обжалваната му част, както и на РА и присъждане на разноски. Ответникът директорът на Дирекция ОДОП Велико Търново, чрез процесуалния си представител юрк. Георгиева, оспорва касационната жалба. Моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 798.96 лв., съобразно представен списък (л.32). Върховната административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор, дава мотивирано заключение за допустимостта на касационната жалба, като по същество счита същата за основателна. Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид заявените касационни основания и събраните по делото доказателства, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Първоначално на ревизираното лице е извършена ревизия с обхват установяването на задължения за данък върху доходите на ФЛ - свободни професии, граждански договори и др. по ЗДДФЛ по чл. 17 за периода от 1.1.2014 г. до 31.12.2014 г. и данък по ЗДДС за периода от 01.01.2019 г. до 30.04.2019 г. Ревизията е повторна и е била възложена във връзка с решение 116/29.06.2020 г. на директора на Дирекция ОДОП - Велико Търново, с което по реда на чл. 155, ал. 4 ДОПК е отменен частично в обжалваната част РА Р-04000419004137-091-001/13.03.2020 г. и преписката е върната в ТД на НАП - Велико Търново за възлагане на нова ревизия и издаване на нов ревизионен акт за определяне на задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г. и по ЗДДС за данъчен период м.04.2019 г. Предмет на производството пред административния съд е била законосъобразността на РА Р-04000420004271-091-001/30.11.2020г. издаден от орган по приходите към ТД на НАП Велико Търново, потвърден с решение 13/18.02.2021г. на директор на Дирекция ОДОП - Велико Търново в обжалваната част, в която на ревизираното лице са определени допълнителни задължения за данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за 2014 г. в размер на 6 527.08 лв. и лихви в размер на 3 701.86 лв. С първоинстанционното решение е отменен РА Р-04000420004271-091-001/30.11.2020 г. издаден от орган по приходите към ТД на НАП Велико Търново, потвърден с Решение 13/18.2.2021г. на директор на Дирекция ОДОП - Велико Търново в обжалваната част, в която на ревизираното лице са определени допълнителни задължения за данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за 2014 г. в размер на главница от 295.58 лв. и лихви в размер на 167.64 лв.; отхвърлена е жалбата на Л. Бърдарова, с ЕТ Бърдаров Л. Бърдарова срещу РА в останалата част; Дирекция ОДОП - Велико Търново при ЦУ на НАП е осъдена да заплати разноски на Л. Бърдарова, с ЕТ Бърдаров Л. Бърдарова в размер на 83.78 лв. и Л. Бърдарова, с ЕТ Бърдаров Л. Бърдарова е осъдена да заплати на Дирекция ОДОП - Велико Търново при ЦУ на НАП разноски в размер на 798.96 лв. Предмет на настоящият спор е решението в частта, с която е отхвърлена жалбата на ревизираното лице срещу РА и в частта, с която Л. Бърдарова, с ЕТ Бърдаров Л. Бърдарова е осъдена да заплати на Дирекция ОДОП - Велико Търново при ЦУ на НАП разноски по делото. В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила. По делото не е било спорно, че Л. Бърдарова е местно лице, по смисъла на чл. 4, ал. 1 ЗДДФЛ, с постоянно местоживеене в България, и съгласно чл. 6 ЗДДФЛ е данъчно задължена за доходи, произхождащи от източници в България и от чужбина. Л. Бърдарова е притежавала регистрация като едноличен търговец от 14.03.2014 г. като ЕТ Бърдаров - Л. Бърдарова , [ЕИК]. На 15.04.2019 г., в ТР към Агенцията по вписванията е вписано прехвърляне на търговското предприятие на ЕТ Бърдаров - Л. Бърдарова като съвкупност от права, задължения и фактически отношения на Кседокс ЕООД, като едновременно с това е вписано заличаване на ЕТ Бърдаров - Л. Бърдарова и е прекратена и регистрацията по ЗДДС на едноличния търговец. За да отхвърли жалбата на ревизираното лице срещу РА, съдът е приел, че представените в хода на ревизионното и съдебното производство писмени доказателства и ССЕ недоказват твърденията на ревизираното лице, че е получило в началото на 2014 г. сумата от 56 000 лв. от покойния си съпруг, както и сумите от А. Ангелов в размер на 5 000 евро и И. Тодоров в размер на 9 800 лв. Във връзка с твърдяната за получена сума в размер на 56 000 лв., съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и въз основа на тях е приел, че Бърдаров не е разполагал с посочената сума, за да я даде на съпругата си. Изложени са и съображения, че жалбоподателката първоначално е декларирала сума от 1 000 лв. за начално салдо, а след това е променила същата на 56 000 лв, което според съда е индиция за недостоверност на това твърдение. Във връзка с върнатите заеми от А. Ангелов в размер на 5 000 евро, дадени му от К. Бърдаров през м.12.2013 г. и И. Тодоров в размер на 9 800 лв., съдът е приел, че не е доказано, че горепосочените средства от двете лица, представляват приходи от върнати заеми. По делото липсва разписка, сключен договор за заем и съответно доказателства за реалното предаване на сумите на конкретно посочена дата. Съдът е приел за неоснователно възражението на ревизираното лице, че при ревизията не са взети предвид всички постъпления по банковата му сметка в ПИБ АД. Съдът не е споделил и възражението на ревизираното лице за неправилно определени разходи. Първоинстанционният съд е приел, че органите по приходите максимално обективно са определили обжалваните данъчни задължения на Л. Бърдарова по ЗДДФЛ, подкрепени с доказателства, събрани и приобщени по реда на ДОПК и при спазване реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК, а наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. Решението е правилно. При постановяването му съдът е приложил правилно материалния закон, обсъдил е всички събрани по време на ревизията и пред съда доказателства и правилно е установил фактите по делото. Първоинстанционният съд е изложил обосновани мотиви, които се споделят от касационната инстанция. Административният съд правилно е разрешил спорния по делото въпрос, въз основа съвкупен анализ на всички относими писмени доказателства. Изложени са фактическите и правни доводи, които са обосновали отхвърлянето на жалбата срещу РА. Правилно е прието, че са доказани основанията по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК, което е дало основание ревизията да бъде проведена по особения ред. Споделя се и извода на съда, че е осъществена хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК, тъй като за 2014 г. са установени по отношение на ревизираното лице превишения на разходите над приходите. Това обстоятелство е обусловило преминаването към извършване на ревизията по реда на чл. 122 - чл. 124 ДОПК. По съществото на спора, пред настоящата инстанция отново са изложени твърденията поддържани и пред административния съд. Заявено е, че съдът неправилно е приел, че не е доказано получаването в началото на 2014 г. на сумите от 56 000 лв. от покойния съпруг на ревизираното лице, както и сумите от А. Ангелов в размер на 5 000 евро и И. Тодоров в размер на 9 800 лв. и не са били взети предвид заключението на вещото лице по СИЕ и свидетелските показания на Т. Бърдаров и И. Тодоров при преценка на събраните по делото доказателства. Действително съдът неправилно е приел, че има противоречие в размера на началното слдо към 01.01.2014 г., който е бил посочен от Бърдарова. В случая не е налице такова противоречие. Ревизираното лице е декларирало сума от 1 000 лв. за начално салдо, а по отношение на сумата от 56 000 лв. е посочило, че сумата е дадена от съпругът й малко преди да почине. От това обаче не се променя крайният извод на административния съд, че по делото не са представени доказателства, че Бърдарова е получила сумата от 56 000 лв. от съпруга си началото на 2014 г. Не са приложени доказателства от които да е видно, че същият е разполагал с тази сума преди смъртта си. Посоченото и в касационната жалба, че парите са от извършени продажби на МПС също не са доказани, тъй като не е приложен нито един договор за осъществена такава сделка. Настоящият състав намира, че само въз основа на приложените декларации от синовете на Бърдарова и разпита като свидетел на единия Т. Бърдаров пред съда, не може да се достигне до извод, че задълженото лице е получило сума в размер на 56 000 лв. от съпруга си. В случая не е доказано даването на сума от 56 000 лв. от К. Бърдаров на Л. Бърдарова. Не е доказано и, че Бърдаров е разполагал със сума в посочения размер. Пред настоящата инстанция е представено Удостоверение от КАТ- Велико Търново с 168/29.07.2020г., от което е видно, че покойният съпруг на Бърдарова е притежавал товарни автомобили камион ЗИЛ , Фолксваген транспортер , Форд фиеста куриер , Ситроен берлинго и още няколко леки автомобила, но не са представени никакви доказателства кога през годините са продадени автомобилите, за каква сума са продадени и на кои лица. От страна на ревизираното лице не са представени никакви доказателства за извършените продажби на леки автомобили, а Бърдарова като съпруга на Бърдаров е можела да се снабди с доказателства в тази насока. Пред настоящата инстанция са представени справки от Регистър Булстат, че Бърдаров е имал регистрирана фирма на негово име още от 01.11.1990 г. и друга от 16.05.1994 г., но не са представени никакви данни дали фирмите реално са извършвали дейност и какви обороти и печалба са реализирали. По изложените съображения и настоящият състав намира, че не е доказано получаването на сумата в размер на 56 000 лв. от задълженото лице, тъй като не е доказано, че Бърдаров е разполагал с тази сума. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба, че от представените декларации от А. Ангелов за върната сума в размер на 5 000 евро и И. Тодоров за 9 800 лв. и дадените показания от Тодоров в съдебно заседания, се доказва, предаването на сумите на ревизираното лице. Според чл. 240 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), с договора за заем, заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. От употребения в нормата израз предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи следва изводът, че договорът по своето естество е реален. За да породи действие следва да бъде установено предаването на парите или другите заместими вещи. В случая по време на ревизията са представени само две декларации от А. Ангелов с дата 04.10.2020 г. (л.111) и от И. Тодоров с дата 1.10.2020 г. (л.111 гръб). В първата декларация е посочено единствено, че Ангелов е взел заем от К. Бърдаров през м.12.2013 г. и сумата от 5 000 евро е върната на съпругата му след смъртта му. Във втората декларация е посочено единствено, че Тодоров е взел заем от К. Бърдаров в размер на 9 800 лв. и сумата е върната на съпругата му след смъртта му. От представените декларации обаче, не може да се установи, нито кога Ангелов и Тодоров са взели посочените заеми от съпругът на ревизираното лице, нито на коя дата и през коя година твърдените суми са върнати на ревизираното лице. В тази насока не са представени договори за заем или разписки, които да докажат даването и връщането на сумите. Настоящият състав намира, че само въз основа на представените две декларации и показанията на Тодоров пред съда, не може да се направи категоричен извод, че сумите са дадени на ревизираното лице, поради което изводите на първоинстанционният съд в тази насока се споделят и от настоящата инстанция. В касационната жалба не са изложени никакви оплаквания във връзка с направените оплаквания пред административния съд, че при ревизията не са взети предвид всички постъпления по банковата сметка на ревизираното лице в ПИБ АД, както и че разходите от страна на приходните органи са неправилно определени. В тази насока настоящият състав напълно споделя мотивите на административния съд и не следва да ги повтаря. Заключението на вещото лице по СИЕ е съобразено с направените възражения от ревизираното лице пред административния съд, които и настоящият състав прие за неоснователни, поради което заключението правилно не е кредитирано от административния съд. Неоснователно е оплакването, че от страна на ответника не са доказани направени разноски пред административния съд, поради което съдът не е следвало да им ги присъжда. Съгласно чл.161, ал.1, изр. второ и трето ДОПК, на ответника се присъждат разноски съобразно отхвърлената част от жалбата, а на администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат. Предвид изложеното, с първоинстанционното решение жалбоподателят правилно е осъден да заплати юрисконсултско възнаграждение. То е своевременно претендирано от ответната страна, съобразено е с материалния интерес по делото /9 765.72 лв./ и размерът му е правилно изчислен съобразно Наредбата 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че първоинстанционното решение, в обжалваната му част е правилно постановено и не са налице основания, които да налагат отмяната му, поради което следва да бъде оставено в сила. От страна на ответника е претендирано своевременно присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 798.96 лв., съобразно представен списък. Същото е съобразено с материалния интерес на спора и следва да се присъди в претендирания му размер, съобразно Наредбата 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,