Решение № 3796 от 11.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6646/2019 г.

Решение № 3796 от 11.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6646/2019 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. Д. и Д. Д., чрез адв. Динчева като процесуален представител, против решение № 134/03.04.2019 г., постановено по адм. дело № 325/2018 г. по описа на Административен съд С. Касаторите излагат доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Правят искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се прогласи нищожността на оспорената заповед, а алтернативно - да се отмени като незаконосъобразна. Претендират присъждане на сторените по делото разноски. Ответникът - кметът на община Б., чрез пълномощника си адв. Маринова, в писмен отговор оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на направените за касационната инстанция разноски. Ответникът - А. Меше не взема становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неправилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд С. отхвърля жалбата М. Д. и Д. Д. против заповед № 141/23.10.2018 г. на кмета на община Б., с която е учредено възмездно право на преминаване през част на поземлен имот с идентификатор 05462.501.1080, собственост на касаторите, целият с площ от 102 кв. м и площ на сервитутното право 13 кв. м за достъп до поземлен имот с идентификатор 05462.501.468, собственост на настоящия ответник и заявител в административното производство А. Меше, съгласно комбинирана скица, неразделна част от административния акт. За да постанови този резултат, съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Обосновава извод за осъществяване на предпоставките по чл. 192, ал. 2 ЗУТ, тъй като не е постигнато съгласие между собствениците на поземлените имоти и другото техническо решение е явно икономически нецелесъобразно, тъй като единствената възможност да се осигури транспортен достъп до жилищната сграда и до гаража на А. Меше е чрез преминаване през имота на жалбоподателите. Сочи, че наличието на лице към улица и републикански път от север и от юг до УПИ VI-468, отреден за имота на заявителя, не е пречка да се учреди правото на преминаване поради голямата денивелация в средната част на имота и липсата на възможност да се достигне до двете сгради, построени в южната му част. Обжалваното решение е неправилно. Незаконосъобразен е изводът на съда, че оспорената заповед е валиден акт. От събраните по делото доказателства е установено по безспорен начин, че административният орган се произнася повторно с административен акт на основание чл. 192, ал. 2 и ал. 4 ЗУТ, след като предходна негова заповед № 185/19.09.2016 г., издадена на същото основание и със същия предмет - учредяване на право на преминаване през част - 13 кв. м от поземлен имот с идентификатор 05462.501.1080, е отменена с влязло в сила решение по адм. дело № 222/2016 г. на същия съд. В мотивите на това решение е прието, че съществуват две възможности за пешеходен достъп до имота с идентификатор 05462.501.468 от северната и от южната улица, което е отрицателна предпоставка за издаване на заповед по чл. 192, ал. 2 ЗУТ. В случая е приложима разпоредбата на чл. 177, ал. 2 АПК, доколкото оспорената заповед противоречи на съдебно решение, с което спорът между същите страни, с предмет административен акт, издаден по предходно заявление на същото лице с идентично искане вече е решен по същество. Касае се за повторно издаден акт от кмета на община Б. със същото съдържание като отменения, с който са разпоредени същите права и задължения на същите фактически основания. Нищожни по силата на ал. 2 са всички административни актове на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила съдебно решение. В случая не се твърдят и не се установяват различни обстоятелства, които да обосноват ново произнасяне на кмета на община Б. по повторно подаденото заявление. Предвид изложеното оспорената заповед се явява нищожна на основание чл. 177, ал. 2 АПК. Отделно от това по делото е безспорно установено, че собственият на заявителя А. Меше имот съставлява УПИ VІ-468, за който е осигурен достъп по действащия регулационен план на с. Б. от север и от юг с две улици, реализирани на място. Това обстоятелство сочи на липса на предпоставките за учредяване право на преминаване през чужд имот. Фактът, че достъпът е пешеходен предвид голямата денивелация на имота, а не е транспортен и не осигурява ползването на съществуващия в югоизточната му част гараж, какъвто достъп всъщност се предвижда с учреденото право на преминаване с оспорената заповед, не може да обуслови наличието на хипотезата по чл. 192, ал. 2 ЗУТ. Като приема обратното и отхвърля жалбата срещу заповедта, съдът постановява неправилно решение в нарушение на материалния закон. Същото следва да се отмени и вместо него да се постанови друго на основание чл. 222, ал. 1 АПК, с което административният акт да се обяви за нищожен съгласно чл. 177, ал. 2 АПК. При този изход на делото и предвид своевременно заявените искания, на касационните жалбоподатели се дължат направените по делото разноски, които община Б. следва да бъде осъдена да им заплати, както следва: на М. Д. в размер на 820 лева (80 лв. - внесени държавни такси, 600 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение за първата инстанция и 140 лв. - депозит за вещо лице) и на Д. Д. в размер на 1280 лева (80 лв. - внесени държавни такси и 1200 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение за двете инстанции). По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение