Решение № 3479 от 16.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13237/2019 г.

Решение № 3479 от 16.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13237/2019 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от "Аква-ЕР" ЕООД, с ЕИК[ЕИК], представлявано от управителя Н. Т., чрез упълномощен адвокат, срещу Решение № 1653 от 22.07.2019 г., постановено по адм. д. № 436 по описа на Административен съд – Благоевград (АС - Благоевград) за 2019 г. С него е отхвърлена жалбата на настоящия касационен жалбоподател срещу Решение № П0-01-18 от 26.02.2018 г., издадено от директора на Басейнова дирекция "Западнобеломорски район" (БД ЗБР), с което е отказано продължаване срока на действие на Разрешително за водовземане и ползване на воден обект № 41140198 от 12.03.2013 г., издадено от директора на БД ЗБР. В касационната жалба се релевират всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на обжалваното решение. Според касационния жалбоподател до момента на подаване на заявлението за продължаване срока на действие на разрешителното са предприети всички действия по изготвяне на необходимите документи пред съответните компетентни институции за реализиране на инвестиционното предложение. Сочи, че Решение № 9-ОС/2012 г. на директора на РИОСВ - Благоевград за преценяване на вероятната степен на отрицателно въздействие (издадено на основание чл. 31, ал. 7 от Закона за биологичното разнообразие, ЗБР), с което се съгласува инвестиционното предложение за строителство на МВЕЦ на р. Бяла Места, землище на гр. Якоруда, е валидно. Същото счита, че се отнася и по отношение на Решение № БД-47-ПР/2005 г. на директора на РИОСВ - Благоевград за преценяване на необходимостта от извършване на оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС), с което е решено да не се извършва такава. Предвид подробно изложените в касационната жалба аргументи се иска отмяната на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да бъде отменено спорното административно решение. Претендират се сторените от "Аква-ЕР" ЕООД разноски в двете съдебни инстанции. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се представлява. Ответникът - директорът на БД ЗБР, не взема становище по касационната жалба. В съдебното заседание пред настоящия съд не се явява и не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред АС - Благоевград е образувано по жалба на "Аква-ЕР" ЕООД срещу Решение № П0-01-18/26.02.2018 г., издадено от директора на БД ЗБР, с което е отказано продължаване срока на действие на Разрешително за водовземане и ползване на воден обект № 41140198/12.03.2013 г., издадено от същия орган. Съдът е установил от фактическа страна, че издаденото разрешително за водовземане е относно воден обект на р. Бела Места, в землището на гр. Якоруда, с цел производство на електроенергия посредством МВЕЦ и ползване с цел изграждане на водовземно съоръжение за МВЕЦ. Същото е с краен срок на действие - 12.03.2018 г. Приел е, че във връзка с издаване на разрешителното за водовземане е издадено Решение № БД-47-ПР/2005 от 19.04.2005 г. на Директора на РИОСВ - Благоевград относно необходимостта от извършване на ОВОС на инвестиционното предложение на "Аква-ЕР" ООД, с което на основание чл. 93, ал. 5 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС) е взето решение да не се извършва такава оценка. Въз основа на завършената процедура по ЗООС с влязлото в сила Решение № БД-47-ПР/2005 от 19.04.2005 г. на директора на РИОСВ - Благоевград е издадено Решение № 9-ОС/2012 г. за преценяване на вероятната степен на отрицателно въздействие на РИОСВ. Съдът е установил, че в проведеното административно производство по издаване на оспорения отказ дружеството е подало заявление в законоустановения срок за продължаване на срока на действие на разрешителното за водовземане и ползване на воден обект. Наред с това е установено, че органът, във връзка с изискванията на ЗООС, е направил запитване до директора на РИОСВ - Благоевград относно валидността на Решение № БД-47-ПР/2005 г. от 19.04.2005 г. Последният отговорил, че цитираното решение е загубило правно действие и липсва административен акт за разрешаване/одобряване на инвестиционното предложение, както и че няма извършени строителни дейности по изграждане на МВЕЦ. Кметът на Община Якоруда също потвърдил, че липсва разрешение за строеж за обекта. Извършена е и проверка за установяване на обстоятелството дали са налице осъществени строителни дейности по изграждане на обекта, която е завършила с констатацията, че няма извършени строителни дейности по изграждане на сградо централата, водохващане, напорен тръбопровод или електропровод, тоест не е започнало фактическото осъществяване на инвестиционното предложение. Въз основа на установеното по делото от фактическа страна, от правна страна първоинстанционният съд е направил извод за неоснователност на оспорването. Приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, предвид разпоредбата на чл. 78, ал. 1 и ал. 2, във вр. с чл. 52, ал. 1, т. 4 от Закона за водите (ЗВ), при спазване на административнопроизводствените правила, в предвидената писмена форма, като съдържа фактическите и правните основания, обосноваващи волеизявлението. За да се произнесе, съдът взел предвид разпоредбата на чл. 78 ЗВ. Приел за относими към правилното разрешаване на казуса факта на незапочналото строителство и липсата на издавано разрешение за строеж. Въз основа на тези обстоятелства, според съда, се обосновава извод за неизпълнение на условията на издаденото разрешително, вкл. дали титулярът е доказал предприемането на действия за реализиране на инвестиционното намерение и изграждане на МВЕЦ. По тези причини съдът отхвърлил оспорването. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ЗВ за продължаване срока на действие на разрешително, издадено по реда на този закон, следва заявлението да е подадено в законоустановения срок; изменението и продължаването на срока на разрешителното да не е в нарушение на нормативни разпоредби, планови предвиждания или обществени интереси и да са изпълнени условията на разрешителното. Не се спори, че заявлението е подадено в законоустановения срок. Изложените мотиви в оспорения административен акт се отнасят до несъответствие на искането с разпоредбата на чл. 78, ал. 2, т. 2, предл. второ ЗВ, във връзка с чл. 93, ал. 8 ЗООС и чл. 56 от Наредбата за ползването на повърхностните води (Наредбата). По предписанието на чл. 56 от Наредбата, продължаване срока на действие на разрешителното за водовземане и ползване по чл. 22, ал. 1, т. 1 (каквото е Разрешително за водовземане и ползване на воден обект № 41140198/12.03.2013 г., издадено от директора на БДЗБР) се извършва еднократно за срок до 3 години, при условие че титулярят на разрешителното представи разрешение за строеж или други документи, доказващи, че са предприети действия, вследствие на които строителството може да бъде започнато. Видно от представеното писмо с изх. № 3909(7)/01.02.2018 г. (л. 60) на директора на РИОСВ - Благоевград е констатирано, че фактическото изграждане на МВЕЦ не е започнало, както и че за осъществяване на инвестиционното предложение не е издадено разрешение за строеж. Според становището на директора на РИОСВ – Благоевград Решение № БД-47-ПР/2005 г. за преценяване необходимостта от ОВОС е загубило правно действие, тоест липсва предшестващият за издаване на разрешение за строеж административен акт на компетентния орган по околна среда. В процедурата по чл. 78 ЗВ, органът по чл. 52, ал. 1 ЗВ е събрал и анализирал необходимата информация относно предвидените от законодателя изисквания. Неоснователен е доводът на касационния жалбоподател, че решението по преценка необходимостта от ОВОС за конкретното инвестиционно предложение не е загубило правно действие, тъй като осъществяването му е започнало с предприетите от дружеството подготвителни действия, свързани с реализиране на инвестиционното предложение. Съгласно разпоредбата на чл. 93, ал. 8 ЗООС решение, с което е преценено да не се извършва ОВОС, губи правно действие, ако в срок 5 години от датата на издаването му не е започнало осъществяването на инвестиционното предложение, което се установява с проверка на контролните органи по околната среда. В случая липсва разрешение за строеж, на базата на което да започне осъществяването на инвестиционното предложение, а такова разрешение от своя страна не може да бъде издадено без съответния влязъл в сила и незагубил правно действие акт на компетентния по ЗООС орган. Предвид липсата на доказателства за осъществяване на инвестиционното предложение, органът е постановил и отказа за продължаване на разрешителното съгласно чл. 78, ал. 2, т. 2, предл. второ ЗВ, във връзка чл. 93, ал. 8 ЗООС и чл. 56 от Наредбата. Неоснователно е и възражението на касационния жалбоподател, че при постановяване на оспорения административен акт органът не е предоставил на дружеството възможност да представи допълнителни доказателства за степента на реализиране на инвестиционното предложение. За изграждане на инвестиционно предложение на водовземно съоръжение на р. Бяла Места с водохващане на кота 1350 м. в землище на гр. Якоруда, общ. Якоруда е проведена процедура по преценка на необходимостта от извършване на ОВОС, която е приключила с издаване на Решение № БД-47-ПР/2005 г. на директора на РИОСВ - Благоевград, с което е постановено да не се извършва ОВОС. Директорът на РИОСВ - Благоевград издава и Решение № 9-ОС/2012 г. за преценяване на вероятната степен на отрицателно въздействие, с което е съгласувано реализирането на инвестиционното предложение. Предвид факта, че Решение № БД-47-ПР/2005 г. е изгубило правното си действие, то правилно първоинстанционният съд е обосновал извод, че и Решение № 9-ОС/2012 г. няма самостоятелно правно действие. Не е спорно по делото, че строителството на МВЕЦ не е извършено, както и това, че не е започнало реализирането на водовземането и ползването на водния обект, а релевираният в касационната жалба довод, че това не било по причина на "Аква – ЕР" ЕООД е неоснователен. Доколкото адресат на разрешителното от 2013 г. е "Аква – ЕР" ООД, без значение е соченото от касационния жалбоподател, че Н. Т. като управител и едноличен собственик на капитала на "Аква – ЕР" ЕООД не отговарял по никакъв начин и по отношение на каквото и да било за действията и бездействията на предишните собственици на дружеството. Без значение за спора по делото също така са изявленията, направени от тях при прехвърляне на дружествените дялове. В хода на производството пред първоинстанционния съд не са представени доказателства, които да обосноват извод, различен от изложения в обжалваното решение, а тези, на които се позовава "Аква – ЕР" ЕООД предхождат издаването на разрешителното от 2013 г. Доколкото такива доказателства не се представят при съдебното оспорване на издадения отказ, неоправдани се явяват и оплакванията на дружеството, че в хода на административното производство не било изискано от него предоставянето на допълнителни доказателства за степента на реализиране на инвестиционното предложение и такива във връзка с налично несъответствие в приложените от него документи, които да съставляват основание за отмяна на спорния административен акт. В съдебното производство по оспорването му, в тежест на "Аква – ЕР" ЕООД е установяване на факта, че е започнало осъществяване на инвестиционното предложение, което не е сторено. По изложените съображения касационната жалба се явява неоснователна. Обжалваното съдебно решение като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение