Решение № 2804 от 4.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12234/2008 г.

Решение № 2804 от 4.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12234/2008 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на Методи Ставрев от гр. София срещу Решение № 621 от 17.07.2008 г. по адм. д. № 760/2008 г. на Административен съд - София-град. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с отмяна на процесната заповед, ведно със законните последици. Ответната Столична РДНСК не взема становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мнение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на настоящия касатор срещу Заповед № ДК-02-СО-225/22.11.2007 г. на началника на Столична РДНСК, с която на основание чл. 225, ал. 1 във връзка с чл. 222, ал. 1, т. 10 и чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж, съставляващ "три броя гаражи - автосервиз" в УПИ VIII-574, кв. 12 по плана на гр. София, м. НПЗ "Средец". Прието е, че е налице безспорно доказан незаконен строеж, извършен през 1991 г. без строителни книжа, който не попада в изключителната хипотеза на § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ и не е в процедура по § 183 и § 184 от ПЗР на ЗУТ. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано, постановено при липса на основанията за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Безспорно е по делото обстоятелството, че процесните гаражи, ползвани като автосервиз от жалбоподателя са изградени без строителни книжа, което е достатъчно основание за квалифициране на същите като незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Констатациите на извършилите проверката технически органи, залегнали в Констативни актове № С-7-572-1 от 6.08.2007 г. и № С7-572-2 от 29.08.2007 г. не са оборени в съдебното производство, а липсата на изискуемите строителни книжа не се оспорва от жалбоподателя както пред първата съдебна инстанция, така и в настоящето производство. В тази връзка е неоснователно възражението за неизвършване проверка от административния орган за издирване на разрешение за строеж за процесните гаражи, тъй като противоречи на доказателствената тежест в процеса и изрично дадените на жалбоподателя указания с определение от 7.03.2008 г. по делото. Процесния незаконен строеж не попада в изключителната хипотеза по § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ и не е деклариран за узаконяване по реда и в срока по § 184 от ПЗР на ЗУТ, поради което и при липса на регламентирана в ЗУТ възможност за узаконяване след 23.01.2004 г., е налице безспорно незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 1, във вр. с ал. 2, т. 2 ЗУТ, подлежащ на премахване по реда на чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ, на каквото правно основание е издадена процесната заповед. Доводите по касационната жалба досежно съсобствеността върху имота и годината на придобиване на същия от жалбоподателя не са относими към законосъобразността на процесния административен акт, тъй като основанието за неговото издаване е липсата на разрешение за строеж. Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,