Решение № 10849 от 6.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7401/2019 г.

Решение № 10849 от 6.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7401/2019 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Министерство на вътрешните работи (МВР), чрез процесуалния представител юрисконсулт Стоев срещу Решение № 2884/25.04.2019 г. по административно дело № 13224/2018 г. на Административен съд - София- град (АССГ). Касационният жалбоподател моли обжалваното решение да бъде отменено в неговата осъдителна част, с която Министерство на вътрешните работи е осъдено да заплати на С. Д. обезщетение в размер на 3000 лева, за причинени му неимуществени вреди. В жалбата са развити доводи за неправилност на решението, поради нарушения на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила– касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По същество се счита, че неправилно съдът е приел за неоснователно възражението за изтекла погасителна давност, поради това, че вредите са настъпили най-късно на 29.05.2009 г., както е посочено в исковата претенция и по силата на чл. 114, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) давностният срок е бил изтекъл. На второ място твърди, че съдът неправилно е счел, че са налице предпоставките на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за обезщетяване на неимуществените вреди на ищеца и неправилно е определил техния размер. В съдебно заседание касаторът- МВР чрез процесуалния си представител, поддържа подадената касационна жалба, и иска отмяна на съдебния акт в неговата осъдителна част. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът С. Д. в подаденото писмено възражение моли да се остави подадената касационна жалба без уважение, тъй като е неоснователна и не са налице нарушенията, които са посочени от касатора. Сочи, че са налице предпоставките визирани в нормата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ като с представянето на доказателства е доказал изцяло своята претенция. Моли съдебното решение да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. В открито съдебно заседание ответникът- С. Д. чрез адвокат В. Стойчев оспорва касационната жалба на МВР и моли същата да бъде оставена без уважение като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и счита, че оспореното съдебно решение следва да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно. Върховният административен съд– трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните, констатира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалвания съдебен акт- решение по адм. дело № 13224/2018 г. Административен съд - София- град е ОСЪДИЛ Министерство на вътрешните работи да заплати на С. Д. сумата от 3 000 (три хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпени в периода 31.08.2008 г. – 31.12.2009 г. неимуществени вреди, причинени от неосигуряване на достъп на ищецът до упражняване на професионална дейност в мисията EULEX Косово, посредством дискриминационни действия на министъра на вътрешните работи по подбор на участници в мисията, установени с Решение № 106/01.06.2011 г. по преписка № 84/2009 г. на Комисия за защита от дискриминация (КЗД) (т. 2 и т. 3 от диспозитива), ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху посочената главница, считано от 04.04.2014 г. до окончателното изплащане на задължението, като е ОТХВЪРЛИЛ претенцията за неимуществени вреди до пълния й предявен размер от 10 000 лева и за периода от 01.01.2010 г. – 30.06.2010 г. като неоснователна. Решението в неговата отхвърлителна част, с която е бил отхвърлен иска за разликата над 3000 лева до 10 000 лева, не е обжалвано, влязло е в сила и не е предмет на настоящото касационно производство. Съдът е приел, предявеният главен иск за процесуално допустим, подаден от надлежна страна, а разгледан по същество за частично основателен. Решаващият съд е счел, че в случая първият елемент от предпоставките за ангажиране на отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е безспорно установен – налице е влязъл в сила акт на КЗД (решение № 106 от 01.06.2011 по пр. № 84/2009 г.), установяващ пряка дискриминация и неравно третиране на ищеца от страна на министъра на вътрешните работи – орган на ответника. Приел за установено по делото, че при започнала процедура по набиране на участници в Европейската мисия в Косово в периода 29.11.2008 г. – 29.05.2009 г., Д. кандидатствал и бил одобрен от Комисия по подбор, подготовка и изпращане на полицейски наблюдатели в международни мисии към Главна дирекция "Охранителна полиция" – МВР. Видно от протокол № 5/17.09.2008 г., на Комисия по подбор, подготовка и изпращане на полицейски наблюдатели в международни мисии, е било предложено да се изпратят всички одобрени 37 участници, сред които е бил и Д. Независимо от това, в становище на директора на Дирекция "Човешки ресурси" при МВР от 11.09.2008 г., до министъра на вътрешните работи, се предлага срока на служителите в мисията да бъде до две години, като са предложени за участие само 11 служители. Министърът на вътрешните работи е бил издал Заповед № К-6535/20.11.2008 г., с която разрешава ползването на неплатен отпуск и изпраща тези 11 служители в мисията EULEX Косово. По подадена жалба от КЗД е признато, че при определяне на участниците в тази мисия министърът на вътрешните работи е допуснал неравно третиране на Д. по признак "лично положение", т. е. органът е допуснал пряка дискриминация и нарушение на чл. 4, ал. 2 във вр. с чл. 15, ал. 1 и чл. 26 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.), като това е довело до ограничаване на правото му на достъп до професионална дейност. Решението на КЗД в тази му част е било оставено в сила с Решение № 3690/30.05.2013 г., по адм. дело № 5283/2011 г., на АССГ, което е било потвърдено с Решение № 4667/04.04.2014 г., по дело № 14281/2013 г., на ВАС. АССГ е преценил, че от събраните гласни доказателства и приета съдебно-психологическа експертиза се установяват, както претърпените от ищеца неимуществени вреди, така и пряката причинно- следствена връзка между осъществената спрямо ищеца дискриминация и същите вреди. Решаващият съд отчитайки обстоятелствата свързани с административното правоотношение, съобразявайки общоприетите критерии за справедливост в съдебната практика е приел, че сумата от 3000 лева би обезщетила ищеца за претърпените от него неимуществени вреди за периода 31.08.2008 г. – 31.12.2009 г. вкл. Счел е, че за тази сума предявеният главен иск е основателен и доказан и като такъв е бил уважен, а за разликата до пълния предявен размер от 10 000 лева и за периода 01.01.2010 г. - 30.06.2010 г., е бил отхвърлен като неоснователен и недоказан. Решението е допустимо, валидно и правилно. Съдът е изяснил релевантните за исковата претенция факти. В съдебния акт е обсъдил доказателствата, становищата и приложимата правна уредба. Предявените искове са с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презюмира от закона, затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред, действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда, причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. По силата на чл. 74, ал. 1 от ЗЗДискр. в случаите по раздел I всяко лице, претърпяло вреди от нарушение на права по този или по други закони, уреждащи равенство в третирането, може да предяви иск за обезщетение по общия ред срещу лицата и/или органите, причинили вредите. Според Алинея 2 от с. з. в случаите, когато вредите са причинени на граждани от незаконни актове, действия или бездействия на държавни органи и длъжностни лица, искът за обезщетение се предявява по реда на Закона за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани. При исковете по чл. 74, ал. 1 от ЗЗДискр., за да се предявят по този ред е необходимо като условие наличието на позитивно решение от страна на специализирания административен орган– Комисия за защита от дискриминация. Правилно, и в съответствие със събраните по делото доказателства, съдът е приел, че в конкретния случай се доказва първата предпоставка за ангажиране на отговорността на държавата – акт на дискриминация, установен с Решение № 106/01.06.2011 г. на КЗД, което е потвърдено с посочените по–горе решения на АССГ и ВАС. Неоснователен е довода на касатора- МВР, че е налице изтекла погасителна давност, поради това, че тя започва да тече от издаване на Заповед № К 6535/20.11.2008 г. на министъра на вътрешните работи. В Решение № 13663/14.12.2016 г., постановено по адм. дело № 14346/2015 г. на ВАС изрично е било прието, че вземането за обезщетение, което е възникнало въз основа на установено нарушение на норми на ЗЗДискр. става изискуемо след влизане в сила на решението, с което е установено дискриминационно действие. Настоящият съдебен състав изцяло споделя така изложените мотиви. В този смисъл е и точка 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. по т. гр. дело № 3/2004 г., на ОСГК на ВКС. В нормата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД е предвидено имено, че давността започва да тече от деня в който вземането е станало изискуемо. В конкретният случай, тъй като се претендират вреди не от отменен акт, а от дискриминационно отношение, то изискуемостта на тези вреди е от момента в който дискриминационните действия са обявени за такива – от датата, когато решението на специализираният орган – Комисия за защита от дискриминация е влязло в сила. В случая от дата 4.04.2014 г., когато е постановено решение по адм. дело № 14281/2013 г. на ВАС, е започнал да тече давностния срок по чл. 110 ЗЗД и към датата на подаване на исковата молба на 20.04.2018 г. той не е изтекъл. Правилно решаващият съд е установил, че в конкретният случай с Решение № 106/01.06.2011 г. на специализирания орган се приема, че процесната Заповед № К-6535/20.11.2008 г. на Министъра на вътрешните работи е издадена в нарушение на чл. 4, ал. 2 вр. чл. 15, ал. 1 и чл. 26 от ЗЗдискр. (по т. 1 от диспозитива) и на чл. 9 от ЗЗдискр. (по т. 3 от диспозитива). Само поради това представлява предвидено в закона основание, въз основа на което законодателят изрично допуска да бъде предявен иск за вреди. Настоящият състав намира, че от събраните по делото доказателства може да се направи обоснован извод за претърпени неимуществени вреди, които лицето претендира от допуснатото неравенство в третирането и нарушено право на достъп до професионална дейност и изразяващи се в претърпян от него психически стрес, морални болки и страдания, неудобство, накърняване на човешко достойнство и подронен авторитет пред колегите му от международните полицейски сили и тези от местните структури на МВР. Правилно от административния съд е било прието, че тези вреди се намират в непосредствена причинна връзка с дискриминационното действие на Министерство на вътрешните работи - чл. 4 ЗОДОВ. Обосновано е било прието, че на лицето следва да се присъди обезщетение за неимуществени вреди от неосигурен достъп до участие в мисията на ниво национална процедура, тъй като именно, поради наличието на дискриминационно отношение към него от страна на министъра на вътрешните работи той е бил третиран различно от лицата, които са допуснати до участие в мисията, което му е създало стрес, безпокойство и отчужденост. Неимуществените вреди следва да се определят, като се вземат предвид всички обстоятелства, като се отчете строго субективния и индивидуален характер на личността, при определяне на интензитета на негативни емоции, страдания и неудобства. Правилно адм. съд е приел, че обезщетението за причинените на лицето неимуществени вреди, следва да овъзмезди увреждането, което е причинено от невъзможността на касатора да упражни правото си на достъп до участие в мисията на EULEX Косово, както и причинените му страдания от неупражняването на това право. Правилно съдът е определил обезщетение в размер на 3000 лева, позовавайки се на нормата на чл. 52 от ЗЗД и отчитайки характера и степента на увреждането, неговата продължителност и интензитет. Посоченото по-горе определя, като неоснователна касационната жалба, подадена от Министерство на вътрешните работи. С оглед на изложеното, решението в обжалваната част е правилно, като не са налице касационни основания по чл. 209 от АПК, и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора разноски за касационното производство се следват на С. Д. Министерство на вътрешните работи следва да бъде осъдено да му заплати сума в размер на 750 лв (седемстотин и петдесет лева) разноски в касационното производство, съобразно представените доказателства за извършването им. Водим от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,