Решение № 12172 от 24.09.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6685/2013 г.

Решение № 12172 от 24.09.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6685/2013 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - София област срещу решение № 318 от 26.03.2013 г. по адм. дело № 1068/2012 г. на Административен съд - София област. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е основателна, но по съображения, различни от изложените в нея. С посоченото решение Административен съд - София област е обявил нищожност на решение № 03-23-082#1 от 07.09.2011 г. на касационния жалбоподател, с което е потвърдил разпореждане № 4410247237 от 31.05.2011 г. на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) при същото ТП на НОИ, с което разпореждане посоченото длъжностно лице е отказало да възобнови спряната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване на Пенка Христова Георгиева от с. Литаково. За да постанови този резултат съдът е приел, че "решението е издадено без да бъдат изяснени релевантните факти и обстоятелства от значение за конкретния случай (защото) административният орган в нарушение на служебното начало не е събрал доказателства относно факта дали е влязло в сила разпореждане № 4410247237 от 24.11.2008 г. и не е проверил и преценил събраните доказателства в хода на административното производство". Със същото решение Административен съд - София област е изпратил преписката на касационния жалбоподател "за произнасяне по жалба на Пенка Христова Георгиева от с. Литаково срещу разпореждане № 4410247237 от 24.11.2008 г., с което е отказано възобновяване на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. В тази му част решението е мотивирано с обстоятелството, че "административният орган е следвало да възприеме подадената жалба като такава срещу невлезлият в сила отказ за възобновяване, постановен с разпореждането от 24.11.2008 г.", а не като жалба срещу потвърденото от касационния жалбоподател разпореждане № 4410247237 от 13.05.2011 г. Решението е неправилно. От данните по делото е видно, че Пенка Христова Георгиева от с. Литаково с молба вх. № 23305 от 17.11.2008 г. е заявила, че до 2000 г. е получавала пенсия за инвалидност, а от 2000 г. получава пенсия за осигурителен стаж и възраст и заедно с нея частична социална пенсия за инвалидност. С тази молба пенсионерката е направила искане: "Моля за преизчисление на пенсията ми по двата варианта, като за изплащане месечно се приеме по-добрия вариант." На тази молба длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 КСО първоначално е отговорило с разпореждане № 4410247237 (пр. 89) от 24.11.2008 г., като е отказало да възобнови спряната пенсия за инвалидност със следните мотиви: "От 01.01.2005 г. съгласно чл. 74, ал. 3 от КСО пенсия за инвалидност общо заболяване не се отпускат или възобновяват /както е в този случай/ на лица на които е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст". По делото няма данни на коя дата и дали въобще Пенка Христова Георгиева е получила това разпореждане (защото тя отрича да е получила разпореждането), а с касационната жалба са дадени следните обяснения: "Пенсионните разпореждания се изпращат на лицата с обикновена поща без обратна разписка. По тази причина не разполагаме с данни за датата, на която разпореждане № 4410247237 от 24.11.2008 г. е получено от лицето. (...) Разпорежданията се изпращат по опис и ако връчването не се осъществи, след определен период същото се връща в ТП на НОИ като неполучена пратка. В настоящия случай такова не е върнато като неполучено." Очевидно създаденият в ТП на НОИ - София област ред за изпращане на разпорежданията по пенсиите не удовлетворява изискването да бъде надлежно установена датата, на която всяко разпореждане е получено от неговия адресат. А това е съществено обстоятелство, защото сроковете по чл. 117, ал. 2 КСО започват да текат от получаването на разпореждането, т. е. няма ли данни за датата, на която разпореждането е получено от неговия адресат, счита се, че съответният срок по чл. 117, ал. 2 КСО за оспорване на разпореждането не е започнал да тече. Възприетата в ТП на НОИ - София област практика "след като разпореждането не е върнато като неполучена пратка, значи то е получено" по своята същност представлява индиция (предположение) и може да има правно значение, само ако е установено със закон. В КСО такава индиция няма. Следователно е правилен (законосъобразен и обоснован) изводът на Административен съд - София област, че ответникът по жалбата на Пенка Христова Георгиева (сега касационен жалбоподател) не е доказал приетото от него, че разпореждане № 4410247237 (пр. 89) от 24.11.2008 г. е връчено на своя адресат, който не го е оспорил в срока по чл. 117, ал. 3, изр. 1-во, предл. последно КСО. А щом не е установено, че срокът за оспорване на разпореждането е изтекъл, правилен е и изводът, че няма данни това разпореждане да е влязло във формална сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, обаче счита, че това обстоятелство в процесния случай е ирелевантно. На първо място това обстоятелство - че разпореждане № 4410247237 (пр. 89) от 24.11.2008 г. - не е влязло във формална сила, обаче, не може да обуслови извод, че оспореното от Пенка Христова Георгиева решение № 03-23-082#1 от 07.09.2011 г. на касационния жалбоподател, е нищожен акт. Това решение е издадено от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при спазване на установените административнопроизводствени правила. Решение № 03-23-082#1 от 07.09.2011 г. на касационния жалбоподател е законосъобразен акт. От данните по делото е видно, че Пенка Христова Георгиева е направила запитване (което не се намира в изпратената по делото пенсионна преписка) за резултата по искането й да й бъде възобновена спряната пенсия за инвалидност. На това запитване е даден отговор с писмо № 1484 от 23.06.2010 г., подписано от инспектор и контрольор при ТП на НОИ - София област. Писмото има следното кратко съдържание: "С разпореждане № 4410247237 от 26.01.2009 г. Ви е възобновена личната пенсия за инвалидност общо заболяване за намалена работоспособност над 90 % от 18.04.2003 г. със срок пожизнен. От същата дата на основание чл. 95, ал. 1, т. 4 КСО личната пенсия за инвалидност общо заболяване е спряна, тъй като е по-неблагоприятна от получаваната от Вас лична пенсия за осигурителен стаж и възраст." Нещо повече - от съдържанието на касационната жалба (на стр. 5 по номерирането, направено от жалбоподателката) по адм. дело № 8574/2012 г. на Върховния административен съд, шесто отделение, се вижда, че преди да получи посоченото писмо № 1484 от 23.06.2010 г., Пенка Христова Георгиева е получила разпореждане № 4410247237 от 26.01.2009 г. И пак от съдържанието на тази касационна жалба се вижда, че Пенка Христова Георгиева не е разбрала съдържанието на разпореждането. Поради това, че не е разбрала съдържанието на разпореждането от 26.01.2009 г., с нова молба - вх. № 37043 от 15.12.2010 г. - Пенка Христова Георгиева е поискала "съдействие и разрешаване на въпроса", тъй като продължава да получава пенсия за прослужено време, за което е получила разпореждане № 952746 Р22 008/1054 от 02.02.2009 г., а не получава възобновената пенсия за инвалидност. Длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 КСО е третирало тази нова молба като ново искане за възобновяване на пенсията за инвалидност и с процесното разпореждане № 4410247237 от 31.05.2011 г. е отказало да я възобнови пенсията за инвалидност, позовавайки се отново на правилото по чл. 74, ал. 3 КСО, което вече е с друга редакция (друго съдържание), различна от тази, която е била приложим закон при първата молба - тази от 17.11.2008 г. С жалба вх. № МП-03-23082 от 26.08.2011 г. Пенка Христова Георгиева е оспорила разпореждане № 4410247237 от 31.05.2011 г. Оспорването очертава предмета на заявения с него спор и той е само досежно законосъобразността на изразения с последното разпореждане - № 4410247237 от 31.05.2011 г. - пореден отказ да бъде възобновена личната пенсия на Пенка Христова Георгиева за инвалидност поради общо заболяване. А основан на чл. 74, ал. 3 КСО, този нов отказ е законосъобразен. Поради това, че жалбата срещу разпореждането от 31.05.2011 г. определя предмета на спора, законосъобразно и директорът на ТП на НОИ - София област е обсъдил единствено това разпореждане. Разбира се, той е могъл и е бил длъжен да обясни на жалбоподателката, че искането, направено от нея с молбата й от 17.11.2008 г. - "Моля за преизчисление на пенсията ми по двата варианта, като за изплащане месечно се приеме по-добрия вариант" - е било напълно уважено и в отговор на това искане е издадено полученото от нея разпореждане от 26.01.2009 г., с което пенсията й за инвалидност е била възобновена и актуализирана към същата дата и едновременно с това е била актуализирана към същата дата и пенсията й за осигурителен стаж и възраст и при съпоставянето на получените резултати - 143,57 лв. пенсия за инвалидност и 179,13 лв. пенсия за осигурителен стаж и възраст, към която се прибавя и 25 % от социалната пенсия за инвалидност, което е 27,76 лв. или общо 206,89 лв. - длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 КСО е направило обоснован извод, че пенсията за осигурителен стаж и възраст, особено с прибавянето към нея на частта от социалната пенсия за инвалидност, е по-благоприятна за жалбоподателката от пенсията за инвалидност поради общо заболяване. Въз основа на този извод и напълно съобразявайки искането на Пенка Христова Георгиева, направено с молбата й от 17.11.2008 г., с посоченото разпореждане (№ 4410247237 от 26.01.2009 г.) длъжностното лице законосъобразно е спряло отново пенсията за инвалидност и е разпоредило да се изплащат на жалбоподателката определената й пенсия за осигурителен стаж и възраст и съответната част от социалната пенсия за инвалидност. Този пропуск на директора на ТП на НОИ - София област обаче няма за последица незаконосъобразност на издаденото от него решение № 03-23-082#1 от 07.09.2011 г. По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че оспореното с касационната жалба решение на Административен съд - София област е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което следва да бъде отменено, а тъй като делото е напълно изяснено от фактическа страна, на основание чл. 222, ал. 1 АПК то следва да бъде решено по същество. Както се посочи и по-горе в тези мотиви, ирелевантна за правния спор по настоящето дело е липсата на данни дали е било връчено на Пенка Христова Георгиева разпореждане № 4410247237 (пр. 89) от 24.11.2008 г., с което е изразен първият отказ по молбата на й от 17.11.2008 г. Същественото по делото обстоятелство, че на изразеното с тази молба от 17.11.2008 г. искане е било напълно отговорено с разпореждане № 4410247237 от 26.01.2009 г., изчисленията в което показват, че определената на Пенка Христова Георгиева пенсия за осигурителен стаж и възраст, увеличена с 25 % от социалната пенсия за инвалидност, е по-благоприятна за нея от актуализираната й към датата на разпореждането пенсия за инвалидност. Това разпореждане и направените с него изчисления за размерите на различните пенсии са били получени и не са били оспорени от Пенка Христова Георгиева, поради което са влезли във формална сила и са задължителни в отношенията на страните, освен ако разпореждането не бъде изменено на някое от основанията по чл. 99, ал. 1 КСО. Пак поради това обстоятелство законосъобразно длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 КСО е счело, че новата молба на Пенка Христова Георгиева - вх. № 37043 от 15.12.2010 г. - е ново искане за възобновяване на пенсията за инвалидност и също така законосъобразно с оглед на правилото по чл. 74, ал. 3 КСО, в редакцията му към тази дата, е отказало да възобнови пенсията за инвалидност. Затова като отхвърлил жалбата срещу това разпореждане, директорът на ТП на НОИ - София област е постановил законосъобразен индивидуален административен акт. Жалбата на Пенка Христова Георгиева срещу решение № 03-23-082#1 от 07.09.2011 г. на директора на ТП на НОИ - София област е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,