Решение № 108 от 27.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4168/2018 г.

Решение № 108 от 27.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4168/2018 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова Производството е с правно основание чл. 290 от ГПК. Касационното обжалване е допуснато с определение № 156 от 5.03.2019 г. по касационната жалба на З. Г. М. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат М. против въззивно решение № 2363 от 16.04.2018 г. по в. гр. д. № 13345 по описа за 2017 г. на Софийски градски съд, с което е обезсилено решение № 204758 от 31.08.2017 г. по гр. д. № 43719/2016 г. на СРС в частта, с която са отхвърлени предявените искове с правно основание чл. 150 КТ за сумата 36 лв., положен извънреден труд за 19.12.2015 г. и по чл. 296 КТ за сумата 560 лв., равностойност на непредставено и неполучено работно облекло за 2014 г. и 2015 г., прекратено е производството в тази част и е потвърдено решението в останалата част, с която са отхвърлени като неоснователни предявените от З. Г. М. искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно на уволнението, извършено със заповед № РД-09-14 от 2.06.2016 г. на главния директор на ДП "Транспортно строителство и възстановяване"/"ТСВ"/ поделение София, по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на заеманата длъжност "Ръководител лаборатория/строителна" и по чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. чл. 225, ал. 1 КТ за присъждане на обезщетение в размер на 6 588 лв. за периода 3.06.2016 г. -3.12.2016 г. и са присъдени разноски. Обжалването на въззивния акт е допуснато в отхвърлителната му част, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по въпроса: Налице ли е задължение за наличие на бизнес план към договор за управление на държавно предприятие, което е вписано като търговец в случаите, когато освен специална същото преследва и търговска цел?, по който е констатирано противоречие с постановени решения по гр. д. № 819/2011 г. на ІV г. о. и по гр. д. № 1671/2018 г. на ІV г. о. В съдебно заседание страните не се явяват лично, но се представляват. Изразеното от процесуален представител на касатора становище е за основателност на подадената жалба. Желае същата да бъде уважена, като обжалваният акт бъде отменен и вместо това постановен друг, с който исковете да бъдат уважени. Представя писмени бележки. Претендира направените разноски. Становището на процесуалния представител на ответника е за недопустимост и неоснователност на жалбата. Акцентира на следните обстоятелства: 1. Счита, че жалбата е просрочена, тъй като датата на която е връчено съобщението на касатора за изготвения въззивния акт е неясна /12.07. или 17.07./, но годината е 2019 г., която към този момент не е настъпила и датата на молбата за отстраняване на констатирани нередовности е 28.01.2018 г., когато въззивното производство не е приключило. Отделно не е налице надлежно упълномощаване на подалият жалбата, тъй като представеното пълномощно не съдържа индивидуализиращи белези на упълномощителя, 2. Доводът за липса на бизнес задача, във връзка с който е допуснато касационно обжалване, за първи път е наведен във въззивната и в касационната жалба, 3. Възможността за сключване на договор за управление е законодателно предвидена в чл. 8, ал. 1, чл. 92 и чл. 13, ал. 2 от Правилника за структурата и дейността на държавното предприятие. Счита, че въззивният акт следва да бъде оставен в сила, като се позовава на определения по чл. 288 ГПК по гр. д. № 819/2011 г. на ІІІ г. о., гр. д. № 666/2012 г. на ІІІ г. о., гр. д. № 535/2011 г. на ІV г. о. и гр. д. № 383/2011 г. на ІV г. о. Претендира направените по делото разноски без да представя списък. Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира за установени следните факти: Ищцата е заемала длъжността "Ръководител лаборатория/ строителна". Със заповед № РД-09-14 от 2.06.2016 г. на главния директор на ДП "Транспортно строителство и възстановяване"/"ТСВ"/ поделение София, е прекратено трудовото й правоотношение, на основание чл. 328, ал. 2 КТ, поради сключване на договор за управление на предприятието за нов тригодишен мандат, считано от 20.10.2015 г. Ищцата е оспорила законосъобразността на извършеното уволнение, с два довода: Първият е за липса на фактическия състав на чл. 328, ал. 2 КТ, изискващ определена бизнес програма, с поставени задачи за изпълнение, във връзка с което на работодателя е предоставена възможност за избор на екип и 9-месечен срок за този избор. Вторият е свързан с твърдението й, че не заема ръководна длъжност, тъй като съгласно Структурната схема на ответното дружество, поделение "ТСВ" София е от втора степен, спрямо тристепенната структура на предприятието. Тя е ръководител на една от двете лаборатории /които са в София и Горна Оряховица/. Те са на пряко подчинение на директора на поделението, който е на подчинение на директора на отдел "Безопасност и управление на качеството", който е на подчинение на главния директор. При тази структура - ищцата не разполага с възможност за взимане на самостоятелни решения и дейността й не е насочена към постигане на определен финансов резултат. Въззивния съд е счел за неоснователни предявените искове, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, като е приел за законосъобразно прекратяването на трудовото правоотношение на ищцата, извършено на основание чл. 328, ал. 2 КТ, поради сключване на договор за управление на предприятието. В мотивите си съдът е приел, че независимо от посоченото основание, наличие на бизнес план с конкретни бизнес задачи и определяне на очаквани стопански резултати не са необходими, пред вид особения статут на ответното дружество, което не е търговско. Обосновал е извода си с факта, че стопанската дейност на държавното предприятие не е единствения предмет на неговата дейност. Освен предмет на дейност – "строителство, поддържане и възстановяване на транспортни обекти, проектантска, строителна, ремонтна и предприемаческа дейност в областта на транспортните комуникации", дружеството има и публични задачи: "поддържане на готовност и изпълнение на задачи по държавния военновременен план, поддържане на готовност и изпълнение на задачи по държавния на националния и областните планове за провеждане на спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи и изпълнение на задачи по териториалната отбрана на страната". Отделно въззивният съд е приел, че заеманата от ищцата длъжност е ръководна, защото са й възложени "трудови задължения по осъществяване на ръководство на цялостната дейност на лабораторията, да отговаря за нормалното функциониране и трудовия процес в строителната лаборатория, да контролира спазването на стандартизираните методи при вземане на проби и тяхното изпитване", като е преценил като ирелевантни обстоятелствата, че ръководената от нея лаборатория не е на пряко подчинение на главния директор, а на ръководителя на Дирекция "Безопасност и управление на качеството", която е на подчинение на директора на поделението на ДП "ТСВ" София, а отговорността за дейността й е на директора на съответното поделение, който е подчинен на главния директор. Имайки пред вид така изложените мотиви, по въпроса във връзка с който е допуснато касационно обжалване, следва да се посочи следното: В чл. 328 КТ са изброени основанията, въз основа на които може да бъде прекратен трудовия договор по инициатива на работодателя. С оглед действащият принцип на законоустановеност на основанията за уволнение, работодателят може да упражни преобразуващото си право на едностранно прекратяване на трудовото правоотношение само при наличие на конкретно посочените в цитираната норма основания. Съгласно чл. 328, ал. 2 КТ основанието за уволнение е сключен договор за управление на предприятието. Именно неговото наличие и действие подлежи на съдебен контрол. Доколкото това основание се прилага само за ограничен кръг служители – "от ръководството на предприятието", съдът при наведен довод следи и за това. Съгласно установената съдебна практика /вж. решения по гр. д. № 2512/2017 г. на ІІІ г. о., гр. д. № 430/2018 г. на ІІІ г. о., гр. д. № 819/2011 г. на ІV г. о. /, която настоящият съдебен състав споделя – от съдържанието на чл. 328, ал. 2 КТ може да се направи извод, че законодателят е имал предвид сключването на договор за управление, който по своята правна природа е гражданскоправен договор за поръчка. Изясненият от практиката и доктрината смисъл, вложен в понятието "договор за управление" е свързан с възлагане и преследване на бизнес цел, която е същностното съдържание на договора. Бизнес задачата предполага определяне на конкретни икономически показатели, които управляващият следва да постигне относно производителност, рентабилност, обем на оборота, печалби, поддържане на определен брой работни места, финансови задължения и инвестиции, а не формално посочване, за осъществяването на която е сключен договорът. Въз основа на бизнес задачата управляващият е длъжен да разработи бизнес програма, която да предложи и следва да изпълни по време действието на договора. Тези принципни постановки следва да намерят приложение и когато се касае за държавно предприятие, което не е създадено с цел постигане на печалба и което освен стопанска, преследва и специална цел. Както вече настоящият съдебен състав е посочвал /вж. определение по гр. д. № 3678/2016 г. на ІІІ г. о. /, преценката дали един договор, който при сключването му е определен като "договор за управление на предприятие", има характера на такъв по смисъла на чл. 328, ал. 2 КТ и дали въз основа на него могат да бъдат уволнявани служители от ръководството на предприятието, се прави като се съобрази между какви страни е сключен, какви са възложените с него задачи и дали те са свързани с осъществяването на конкретна бизнес цел /т. е. дали се касае за хипотеза, при която договорът отговаря на изискванията да съдържа бизнес задача с конкретни икономически показатели, които управляващият предприятието трябва да постигне, като въз основа на нея той е длъжен да разработи бизнес програма, която да предложи и следва да изпълни по време на действието на договора /реш. № 32/25.02.2014 по г. д. № 4502/2013, ІІІ г. о. / Имайки пред вид отговорът на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, настоящият съдебен състав намира за неправилен решаващият довод на въззивната инстанция за това, че пред вид особения статут на ответното дружество, което не е търговско, не е необходимо наличие на бизнес план с конкретни бизнес задачи и определяне на очаквани стопански резултати. В конкретният случай, в заповед № РД-09-14, като основание за уволнението на ищцата е посочен "договор за управление на предприятието, сключен считано от 20.10.2015 г. " Всъщност, се касае за сключен, за срок от три години, между Министър на информационните технологии и съобщенията като възложител и В. В., главен директор, като изпълнител, договор № ВД -127 от 3.11.2009 г., с който на последния е възложено управлението на Държавно предприятие "Транспортно строителство и възстановяване". Действието на този договор е било продължено, с Допълнително споразумение от 6.10.2015 г., за още три години, считано от 20.10.2015 г., като преди това същото вече е било направено с друго Допълнително споразумение, считано от 20.10.2012 г. Сключването на договор за управление е предвидено в чл. 8, ал. 1, т. 1 от Правилника за дейността, структурата на ДП"Транспортно строителство и възстановяване", наричан по-долу ПДСДПТСВ. Със сключеният договор са определени правата и задълженията на страните, като за главния директор е посочено, че следва да: "организира, ръководи и контролира цялостната дейност на ДП"/т. 1/, "сключва договори"/т. 2/, "сключва, изменя и прекратява трудовите договори с работниците и служителите в ДП"/т. 3/, "представлява ДП"/т. 4/, отчита се за дейността си пред УС и министъра /т. 5/, "представя на министъра тримесечна информация за състоянието на ДП"/т. 6 и изпълнява и други функции, възложени му с нормативни актове /т. 7/. Задължение за поемане и преследване на бизнес цел, с определяне на конкретни икономически показатели, които следва да постигне относно производителност, рентабилност, обем на оборота, печалби, поддържане на определен брой работни места, финансови задължения и инвестиции- не е посочено. Такова задължение не се съдържа и сред посочените в ПДСДПТСВ, раздел ІV, където са регламентирани правомощията и задълженията на главния директор. Изготвени финансов и бизнес план по делото не са представени. Съгласно ПДСДПТСВ, раздел І от глава пета, ДП изпълнява търговска дейност – строителство, поддържане и възстановяване на търговски обекти, проектиране, ремонт, предприемачество в областта на транспортните комуникации – чрез приходи от търговския си оборот, с пълна финансова самостоятелност и независимост /чл. 17-21 и публични задачи – поддържане на готовност и изпълнение на дейности по държавния военновременен план, по националния и областни планове за провеждане на спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи, изпълнение на задачи по териториалната отбрана на страната. Въз основа на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че възложената с ПДСДПТСВ дейност, определя ответното дружество като "предприятие" по смисъла на чл. 328, ал. 2 КТ, което развива стопанска дейност, т. е. за него е приложимо посоченото основание за прекратяване на трудовия договор. Конкретно сключеният договор обаче не може да бъде определен като "договор за управление", доколкото не отговаря на съществената характеристика на същия за възлагане и преследване на бизнес цел, поради което въз основа на него не могат да бъдат уволнявани служители от ръководството на предприятието, доколкото същият не налага необходимост от избор на екип за постигане на конкретно възложени цели. Извън горното, настоящият съдебен състав намира, че в конкретния случай не е налице и второто изискване за прилагане на основанието за уволнение по чл. 328, ал. 2 КТ, а именно то да е приложено по отношение на "служител от ръководството на предприятието". Понятието "ръководна длъжност" е изяснено в константната практика на ВКС /напр. - решение № 442/08.06.2010 г. по гр. д. № 1621/2009 г., III г. о., решение № 111/12.03.2012 г. по гр. д. № 726/2011 г., ІV г. о., решение № 388/06.12.2012 г. по гр. д. № 582/2012 г., III г. о. на ВКС и др. / като е прието, че в ръководството на предприятието по смисъла на § 1, т. 3 ДР на КТ се включват освен ръководителят и неговите заместници, също и други лица, на които е възложено ръководство на трудовия процес. Характерът на длъжността като ръководна се определя не от нейното наименование, нито въз основа на включването й в Националната класификация на професиите и длъжностите, а въз основа съдържанието на трудовите функции по длъжностната характеристика и съществуващата йерархическа структура в съответното предприятие. Служители от "ръководството на предприятието", по смисъла на чл. 328, ал. 2 КТ вр. § 1, т. 3 от ДР на КТ са служители, от чиято трудова функция пряко зависи дейността на предприятието или на отделни негови звена, с оглед постигането на съответните цели по предмета на дейност на работодателя. Съгласно раздел ІІ от ПДСДПТСВ /чл. 24 и сл. /, структурата на ответното дружество включва: Главен директор, Главно управление, което е организирано в пет дирекции /"Строителство", "Собственост и стопански дейности", "Публични задачи", "Безопасност на управлението и качество", "Финансово икономическа"/ и три самостоятелни отдела/"Правен", "Човешки ресурси" и "Връзки с обществеността"/, като всяка дирекция и отдел са със собствен директор, четири поделения на ТСВ - София, Пловдив, Горна Оряховица и Варна, като всяко отделно ТСВ има собствена структура със директор, заместник и ръководители на отдели. Ищцата е заемала длъжността "Ръководител лаборатория/ строителна" в ТСВ София. Тя е била на пряко подчинение на ръководителя на Дирекция "Безопасност и управление на качеството", който е на подчинение на директора на поделението на ДП "ТСВ" София, който е на подчинение на главния директор. Ръководената от нея структура – Строителна лаборатория е била част от поделение /ТСВ София/ и се е състояла от три лица /ищцата и от още двама служители, заемащи длъжността "технолог"/. Нейните задължения са били свързани с прилагането на системата за управление и качество, осъществяване на контрол, документация, съхраняване на документи, участие при прегледи, процедури, съхраняване на записите за качеството, регистрация на постъпили рекламации, изпитвания, валидиране на методики, оценка. Нейната длъжност не е ръководна, а изпълнителска, защото функциите й – по никакъв начин не са свързани с определяне, насочване и ръководство на цялостната стопанска дейност на предприятието и тъй като в йерархическа структура на дружеството, нейната длъжност не е непосредствено подчинение на главния директор, с когото връзката й е тройно опосредена. Като е приел обратното, въззивният съд е постановил неправилен акт, който следва да бъде отменен и тъй като не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде разрешен по същество, като заповедта за уволнение бъде отменена като незаконосъобразна. Основателността на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, обуславя основателността и на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ. На ищцата се дължи обезщетение за оставането й без работа за периода от 3.06.2016 г. до 3.12.2016 г. в размер на 6 976 лв. /6 х 1162. 68 лв., което е последното получено брутно трудово възнаграждение, съгласно представеното от ответника удостоверение № 740 от 24.03.2017 г., находящо се на лист 125 от гр. д. № 43719/2016 г. / Неоснователни са възраженията на ответника за недопустимост на жалбата поради просрочие и липса на надлежно упълномощаване. Уведомлението на страната за въззивния акт действително е с дата от 2019 г., при положение, че въззивният акт е от 16.04.2018 г., а касационната жалба е подадена на 1.08.2018 г. Съдебната практика обаче е единна, че при липса на обективни данни за датата на уведомяване /какъвто е настоящия случай/, въпросът за спазването на срока следва да се решава в интерес на страната. Липсата на пълни индивидуализиращи белези на упълномощителя не опорочава упълномощаването при положение, че е безспорно кой е упълномощителя. Освен това, дори и при наличие на порок, същият е саниран с оглед извършеното мълчаливо потвърждаване на предприетите от упълномощения процесуалния действия. Неоснователно е и възражението за липса на изложен довод във връзка с бизнес задача. Както беше посочено и по-горе, същият се съдържа в исковата молба /на първата страница/, своевременно е включен в предмета на спора, а не е наведен във въззивната и в касационната жалба. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение