Решение № 3872 от 18.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16229/2010 г.

Решение № 3872 от 18.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16229/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на глава дванадесета чл. 208 - чл. 228 от Административно процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от юрисконсулт Анелия Узунова - процесуален представител на министъра на вътрешните работи против Решение № 13219/08.11.2010 г. на Върховния административен съд, Трето отделение по адм. дело № 7532/2010 г. С него се отменя по жалба на Марина Тодорова Митева Заповед № К - 4825 от 28.04.2010 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 228, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от ППЗМВР, вр. с чл. 224, ал. 2, т. 1 и т. 2 и § 1, т. 7 от ДР на ЗМВР, в качеството й на държавен служител в МВР - старши разследващ полицай в ОД на МВР - Кърджали, и е наложено дисциплинарно наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или в степен за срок от една година". Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменително основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му и връщането на делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав. Свеждат се до мотивите на съда, приел че административният орган не установил фактите от съществено значение за издаване на акта, за което в нарушение на чл. 171, ал. 4 АПК не указал на страната, че за съществени обстоятелства за издаване на акта не се сочат доказателства. Наред с това мотивите са изведени и въз основа на становище на прокурор от районна прокуратура, наблюдаващ едно от дознанията, а не по две от тях, както неправилно приема съдът, което не може да послужи за формиране на решаващите изводи относно законосъобразността на обжалваната заповед. Ответницата, Марина Тодорова Митева чрез адвокат Мария Чилова от АК Кърджали взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата с подробни съображения. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Решението е правилно, постановено при спазени процесуални и материалноправни норми и е обосновано. Правилно съдът е преценил по реда на чл. 168 вр. чл. 146 АПК, че заповедта е немотивирана, като и не е спазено изискването по чл. 170 АПК - административният орган не е доказал съществуването на фактическите и правни основания за налагане на дисциплинарното наказание. Представената таблица с данни за дознателски преписки не дава възможност за проверка на процесуалните срокове, за да се приеме съставомерно вмененото нарушение по чл. 222, ал. 1 ЗМВР. Върховният административен съд, Петчленен състав на Първа колегия намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срок по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за основателна по следните съображения: Производството пред тричленния състав е образувано по жалба на Марина Тодорова Митева в качеството й на старши разследващ полицай в ОД на МВР Кърджали срещу Заповед № К - 4825/28.04.2010 г. на министъра на вътрешните работи с която и е наложено дисциплинарно наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или степен за срок от една година" за нарушение по чл. 222, ал. 1 от Закона за министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ изразяващо се в системно нарушаване на сроковете, предвидени в Наказателно процесуалния кодекс /НПК/. Като основание са послужили три конкретно просрочени дознания, установено при нарочна проверка на районна прокуратура Кърджали, резултатите от която са отразени в справка в табличен вид, изпратена на наказващия орган. Възраженията са били за незаконосъобразност на заповедта, вследствие нарушения на административно производствените правила и материална незаконосъобразност - съставляващи основания по чл. 146 АПК за отмяна на акта. Съдът е разгледал жалбата по същество която приел за основателна със съображенията, че от представената справка в табличен вид не се установя дали нарушението е налице, тъй като в нея се отразява просрочие по конкретните дознания в дни и дати на предаване в прокуратурата но няма данни за образуването им. Поради това съдът в контрола за законосъобразност не може да провери от фактическа страна предпоставките за съставомерност на деянието, и след като административният орган не установил тези факти в негова доказателствена тежест заповедта е приета за незаконосъобразна. От друга страна в мотивите се обсъжда писмено становище на наблюдаващ прокурор по две от досъдебните производства, а всъщност е по едно от тях, че сроковете според прокурора са спазени тъй като той не констатирал просрочие за предаването им. При изложените съображения заповедта е отменена като незаконосъобразна. Постановеното решение е неправилно вследствие съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Видно от първоначалната жалба в нея е направено искане за събиране на доказателства, включително и справка от регистъра на разносния дневник образец 10 към РПУ Кърджали, от която да е видно, какво е било движението по дати на описаните в обжалваната заповед три броя досъдебни производства от предаването им от разследващия полицай на техническия сътрудник на началника на РПУ Кърджали до постъпването им в деловодството на РП Кърджали, както и дали са полагани подписи от предаващия при предаването им на съответната дата. Това искане не е обсъдено от съда в единственото заседание в което делото е взето за решаване и няма произнасяне по него. Административното нарушение по чл. 222, ал. 1 е системно нарушаване на сроковете, предвидени в НПК, с легално определение за системност в ДРЗМВР. За да бъде установено от фактическа страна това нарушение следва да бъдат проследени сроковете по чл. 234 НПК, от датата на образуване на досъдебните производства до датите на предаването им в районна прокуратура. Издадената заповед за наказание се мотивира с просрочие на три такива досъдебни производства за които не се установява, началните дати от които сроковете текат. Тези дати и доказателствата във връзка с установяването им са от съществено значение за правилното решаване на спора за законосъобразност на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Съдът не се е произнесъл по искането на жалбоподателя за събирането на тези доказателства от една страна и от друга в нарушение на чл. 171, ал. 4 АПК не указал на административния орган, че за обстоятелства от значение за делото не сочи доказателства което е съществено нарушение на съдопроизводствените правила на което нарушение касаторът изрично се позовава. Съдът при правилно установен приложим материален закон неправилно е приел за установени факти от съществено значение за правилното решаване на спора като последица от вече посоченото нарушение съставляващо касационно основание за отмяна на решението като неправилно. Доказателствената тежест съгласно чл. 170 АПК не освобождават съда от задължението му по чл. 171, ал. 4 АПК и делото е останало непопълнено с доказателства, без които спорът не може да бъде разрешен. При изложените съображения след отмяната на решението делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд с указанията да бъдат събрани доказателствата относно началната и крайната дата за изчисляване на сроковете по процесните дознания, каквото искане има още в жалбата срещу административния акт. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, Петчленен състав на Първа колегия