Решение № 9218 от 19.10.2022 г. на ВАС, II о.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. Ангелов и П. Ангелова против решение 336 от 20.01.2022 г., постановено по адм. д. 7222/2021 г. по описа на Административен съд София град. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. В касационната жалба са изложени съображения, че за имота има одобрен ПУП и същият попада в границите на урбанизирана територия, в устройствена зона е Жм по ОУП на София, поради което данните в КРНИ за имота следва да бъдат променени, като предназначението на територията да се промени от земеделска на урбанизирана, а като начин на ползване да се впише ниско застояване вместо нива. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който отказът на административния орган да бъде отменен със задължителни указания за извършване на искането изменение. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът началникът на Службата по геодезия, картография и кадастър гр. София, в писмено становище, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна с правен интерес от обжалването, а разгледано по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд София град отхвърля жалбата на И. Ангелов и П. Ангелова против отказ, обективиран в писмо изх. 20-41889/25.06.2021 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър София, за изменение на кадастралния регистър на недвижимите имоти (КРНИ) на гр. София за поземлен имот с идентификатор 68134.1007.821 по КККР на гр. София относно данните за предназначението на територията и начина на трайно ползване. За да постанови този резултат съдът приема, че оспореният отказ издаден от компетентен орган и в предписаната от закона форма. Констатира, че при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Излага съображения, че в случая не е променено предназначение на земеделската земя за неземеделски нужди по реда, регламентиран в Закона за опазване на земеделската земя (ЗОЗЗ), поради което прави извод за материална законосъобразност на обжалвания административен акт. Обжалваното решение на Административен съд София град е постановено в съответствие с материалния закон, а направените от съда изводи се обосновават от събраните по делото доказателства. Първоинстанционният съд правилно приема, че не са налице основания за изменение на данните в КРНИ за ПИ с идентификатор 68134.1007.821 по КККР на гр. София, изразяващо се в промяна на предназначението на територията от земеделска на урбанизирана и в начина на ползване от нива на ниско застояване и отказът на началника на СГКК София е законосъобразен. Административното производство е образувано по заявление от 01.06.2021 г. на И. Ангелов за извършване на изменение в КРНИ на гр. София, изразяващо се в промяна на данните за предназначението на територията и начина на ползване за собствения му имот ПИ с идентификатор 68134.1007.821 по КККР на гр. София, като предназначението на територията се промени от земеделска на урбанизирана, а начинът на трайно ползване от нива на ниско застояване. Началникът на СГКК - София констатира, че по отношение на имота не е проведена процедура за промяна на предназначението на земята по реда на чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ и по тези съображения отказва да извърши искането изменение. В хода на съдебното производство е установено, че ПИ с идентификатор 68134.1007.821 е нанесен в КККР на гр. София, одобрени със заповед РД-18-108/13.12.2016 г. на изпълнителния директор на Агенция по геодезия картография и кадастър, с площ от 1340 кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска и начин на трайно ползване: нива. Съгласно представените писмени доказателства и заключението на вещото лице по изслушаната съдебнотехническа експертиза за ПИ с идентификатор 68134.1007.821 по КККР на гр. София е отреден УПИ V-1326,1474 в кв. 131 по плана на гр. София, м. Кръстова вада. Имотът попада в границите на урбанизирана територия, в зона Жм- устройствена зона с преобладаващо ниско застояване съгласно ОУП на София. Установено е също, че за имота процедура по чл. 17, ал. 1, т. 1 ЗОЗЗ не е проведена и няма данни за промяна на предназначението на земята от земеделска за неземеделски нужди (писмо от 29.01.2019 г. на директора на Областна дирекция Земеделие, обстоятелство неоспорено от жалбоподателя). При тези факти първоинстанционният съд правилно приема, че не са налице основания за отмяна на оспорения административен акт. Законосъобразно е преценено, че същият е издаден от компетентен орган, в предвидената писмена форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Законосъобразен е и изводът на съда за съответствие на оспорения акт с материалния закон. Съгласно чл. 53, ал. 1, т. 1 - 3 ЗКИР изменения в КРНИ се извършват при: възникване на нови или промяна на подлежащите на вписване данни, отпадане на основанието за извършеното записване или констатиране на несъответствие между данните в регистъра и източника, удостоверяващ данните. В случая административният съд правилно приема, че предпоставките за изменение на КРНИ по смисъла на чл. 53, ал. 1, т. 3 ЗКИР не са осъществени, тъй като не е налице несъответствие между данните в кадастралния регистър и източника, удостоверяващ данните относно трайното предназначение на територията и начина на трайно ползване на ПИ с идентификатор 68134.1007.821 по КККР на гр. София . Съгласно чл. 25, ал.1 т. 2 ЗКИР всеки поземлен имот има трайното предназначение на територията, в границите на която се намира, като промяната на трайното предназначение се извършва по ред, предвиден в закон. В случая първоинстанционният съд законосъобразно и обосновано от доказателствата приема, че установеният от законодателя фактически състав не е завършен и трайното предназначение и начина на ползване на имота не са променени. Процесният имот е земеделска земя, която чл. 2 ЗОЗЗ определя като основно национално богатство, поради което промяната на предназначението за цели, различни от земеделските, се извършва по специален ред. Разпоредбата на чл. 24, ал. 2 ЗОЗЗ предвижда, че след влизане в сила на подробен устройствен план собственикът на земеделската земя предлага промяна на предназначението й за неземеделски нужди. Следва решение на комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 ЗОЗЗ за промяна на предназначението на земеделската земя и заплащане на дължимата такса - чл. 24, ал. 4 ЗОЗЗ, с което фактическият състав на промяната на предназначението на земеделската земя е завършен и имотът губи земеделския си характер. Анализът на разпоредбите налага заключението, че промяната на предназначението на земеделска земя в такава за неземеделски нужди включва две предпоставки: наличието на влязъл в сила подробен устройствен план и решение на комисията по чл. 17, ал.1, т. 1 ЗОЗЗ за промяна на предназначението. Следователно, обратно на поддържаната от жалбоподателя теза, за промяна на предназначението на територията и начина на ползвана на процесния имот с оглед вписване на съответните изменения на данните в кадастралния регистър, не е достатъчно наличието на влязъл в сила подробен устройствен план или общ устройствен план, а е необходимо и изпълнение на предвидената в чл. 24, ал. 2 ЗОЗЗ специална процедура. Действително конкретното предназначение на поземлените имоти се определя с влязъл в сила подробен устройствен план по смисъла на чл. 103, ал. 3 ЗУТ, но одобреният ПУП не осъществява всички елементи от фактическия състав на промяната на предназначението на имота от земеделска земя в друг вид. Влезлият в сила общ устройствен план определя характера на територията, на която се намира съответният имот - урбанизирана, както и нейния общ режим и структура, но не установява конкретното предназначение на имота (арг. чл. 106 ЗУТ), поради което доводът на жалбоподателя, че одобреният ОУП е достатъчън за промяна на данните за трайното предназначение на територията в КРНИ, е неоснователен. В случая, както се посочи по-горе, специалната процедура по чл. 24, ал. 2 от ЗОЗЗ не е проведена, фактическият състав не е завършен, поради което не са налице основания за промяна на вида на територията и начина на трайно ползване на процесния поземлен имот с идентификатор 68134.1007.821 по КККР на гр. София. Следователно обжалваното решение е правилно като постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. При извършената служебна проверка по реда на чл. 218 , ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото, своевременно направеното искане за присъждане на разноски и на основание чл. 143, ал. 3 АПК вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ вр. чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ следва да се осъдят И. Ангелов и П. Ангелова да заплатят на АГКК гр. София сумата 100 лв., представляваща юрисконсулско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,