Решение № 15211 от 19.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12303/2013 г.

Решение № 15211 от 19.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12303/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на Министерският съвет на Република България /МС на РБ/ чрез процесуалния си представител юрк. В. Демирев и Държавната комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/ чрез Д. Димитров съгласно заповед издадена на основание чл. 20, т. 1 от ЗЕ, против решение № 10993 от 19.07.2013 г., постановено по адм. д. № 3327/12 г., по описа на ВАС, първо отделение, с което е отменена по жалбата на "Софиягаз" ЕАД, разпоредбата на чл. 6, т. 2 от Тарифа за таксите, които се събират от Държавната комисия за енергийно регулиране по Закона за енергетиката /ЗЕ/, одобрена с Постановление на Министерски съвет /ПМС/ № 266 от 4 октомври 2004 г. В жалбата на ДКЕВР се излагат доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, представляващи отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложени доводи касаторът моли да бъде отменено обжалваното решение и постановено ново, с което се отхвърли жалбата. В жалбата на МС на РБ се излагат доводи за неправилност на решението, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, представляващи отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложени доводи, касаторът моли да бъде отменено обжалваното решение и постановено ново, с което се отхвърли жалбата. Ответникът по жалбата "Софиягаз" ЕАД, чрез пълномощника си юрк. М. Шейтанова в писмен отговор на касационната жалба и в съдебно заседание излага доводи за правилност на обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура излага доводи за основателност на жалбите. Върховният административен съд, в настоящия петчленен съдебен състав, след преценка допустимостта и основателността на жалбите, намира че същите са подадени от надлежна страна и в законоустановения срок, поради което като процесуално допустими следва да бъдат разгледани по същество. Предмет на оспорване пред тричленния състав е била разпоредбата на чл. 6, т. 2 от Тарифа за таксите, които се събират от Държавната комисия за енергийно регулиране по Закона за енергетиката /ЗЕ/, одобрена с Постановление на Министерски съвет /ПМС/ № 266 от 4 октомври 2004 г. За да обоснове наличието на правен интерес от обжалване съдът се е позовал на акта, че жалбоподателят е получил от деловодството на ДКЕВР конкурсна документация за участие в конкурса за определяне на титуляр на лицензията за дейността "разпределение на природен газ" за територията на община Елин Пелин. За да постанови обжалваното решение, на първо място съдът е приел, че са спазени процедурните правила по издаване на оспорената разпоредба, както и, че е налице и законово делегирано правомощие на Министерски съвет да одобрява тарифа, предложена от ДКЕВР за събираните такси от ДКЕВР за разглеждане на заявления, за издаване на сертификати, за продажба на документи за провеждане на конкурси, лицензионни такси и такси за регистрация на експерти. По същество на спора, за да отмени обжалваната разпоредба съдът се е позовал на противоречието й с нормата на чл. 2, ал. 2 от ЗДТ, както и че при предлагането и одобряването на таксата, регламентирана с нея, не са спазени целите, посочени в чл. 2, ал. 1, т. 4 и ал. 2 от Закона за енергетиката. Първият извод съдът е извел като е приел, че оспорената проста такса в размер на 10 000 лева, не е съобразена с разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от Закона за държавните такси, съгласно която простите такси се определят въз основа на необходимите материално-технически и административни разходи по предоставяне на услугата а в хода на съдебното производство не са ангажирани доказателства относно начина на формиране и размера на себестойността на комплекта конкурсна документация по чл. 6, т. 2 от Тарифата. Елементите, формиращи себестойността на предоставяният продукт, съдът е приел, че се извеждат нито от доклада на заместник министър председателя и министър на транспорта и съобщенията относно проекта за постановление на МС за одобряване на Тарифата (Доклада), нито във финансовата обосновка, одобрена от министъра на финансите, нито в доклада на председателя на ДКЕВР. Липсата на обосновка и мотиви относно елементите, формиращи себестойността на предоставяния продукт-комплект конкурсна документация за участие в конкурс по чл. 46, ал. 2 от ЗЕ, съдът е приел, че препятства проверката от съда, доколко размерът на определената такса съответства на необходимите материално-технически и административни разходи по предоставяне на услугата. До вторият извод съдът е достигнал като е приел, че в глава II на Наредба № 2 от 19.03.2013 г. за регулиране на цените на природния газ са регламентирани ценообразуващите елементи за достъп и пренос на природен газ през преносни и /или разпределителни мрежи. Разходът за закупуване на конкурсната документация за участие в конкурс по чл. 6, т. 2 от Тарифата не е изрично изключен от видовете разходи, които се включват при образуването на цените. Посоченият разход е такъв, свързан със съответната лицензионна дейност, поради което и на осн. чл. 10, ал. 1 от Наредбата се включва при образуването на цените. Решението е правилно. Предмет на оспорване пред тричленния състав е била разпоредбата на чл. 6, т. 2 от Тарифа за таксите, които се събират от Държавната комисия за енергийно регулиране по Закона за енергетиката /ЗЕ/, одобрена с Постановление на Министерски съвет /ПМС/ № 266 от 4 октомври 2004 г., съгласно която за предоставяне на комплект за конкурсна документация за участие в конкурс по глава четвърта, раздел втори от закона се събира такса на документация за участие в конкурс по чл. 46, ал. 2 от закона - 10 000 лева, т. е. за издаване на лицензии за разпределение на природен газ за обособените територии. Подробно тричленният състав на ВАС е обсъдил събраните по делото доказателства и е достигнал до законосъобразни правни изводи, като в тази насока е неоснователен довода в касационната жалба на ДКЕВР за неизпълнение на съда на задължението да провери законосъобразността на оспорения акт, като по този начин не е изследвано спазването на процедурните изисквания по издаване на акта. Действително в тази насока мотивите на съда са лаконични, но при липса на спор досежно този факт, следва да се приеме, че изложените доводи досежно наличието на правен интерес от оспорване и законова делегация на органа одобрил процесната тарифа са достатъчни и установяват извода на съда за издаване на акта, при спазване на процедурните правила визирани в ЗНА. На следващо място съдът е обсъдил релевантните доказателства, а именно: доклада на заместник министър председателя и министър на транспорта и съобщенията относно проекта за постановление на МС за одобряване на Тарифата (Доклада), финансовата обосновка, одобрена от министъра на финансите и доклада на председателя на ДКЕВР и е изложил подробно доводи, защо приема, че същите не съдържат доводи относно елементите, формиращи себестойността на предоставяния продукт-комплект конкурсна документация за участие в конкурс по чл. 46, ал. 2 от ЗЕ. В тази насока както е посочено от пълномощника на ответника по жалбата в писмения отговор на касационната жалба е налице противоречие в касационната жалба на ДКЕВР, тъй като се твърди, че процесната такса в размер на 10 000 лева покрива всички разходи за изготвяне на конкурсната документация, а няколко реда по-долу се твърди, че разходите които ДКЕВР е направила за изготвяне на проекта за конкурсна документация значително надвишават размера на оспорената такса. Настоящият състав изцяло споделя извода на съда за противоречие на оспорената разпоредба с нормата на чл. 2, ал. 2 от ЗДТ, съгласно която простите такси /каквато не се оспорва че е процесната/ се определят въз основа на необходимите материално-технически и административни разходи по предоставяне на услугата. Видно от приложените към административната преписка и приети по делото доказателства във връзка с приемане на Тарифа за таксите, които се събират от ДКЕВР по ЗЕ не се установява какви и в какъв размер са необходимите материално-технически и административни разходи. Както правилно е приел тричленният състав на ВАС, комплекта конкурсна документация за участие в конкурс по чл. 46, ал. 2 от ЗЕ е готов продукт и като такъв следва да има себестойност, която се формира от всички направени и осчетоводени разходи за изготвянето му. Дори да се възприеме довода в касационната жалба на ДКЕВР, че в размера на таксата е включен интелектуален труд по съставяне и изготвяне на документацията, месечните възнаграждения на членовете на комисията, на определената с Решение на ДКЕВР работна група за изготвяне на проект на документацията, за възнаграждение на привлечени външни експерти, на служители от администрацията на комисията, които подпомагат в своята работа комисията за провеждане на конкурса, то така както е приел тричленния състав, всички тези разходи имат някакъв паричен еквивалент, счетоводно отразен, поради което е следвало да бъде обобщен и мотивиран като разход, който да съответства на размера на процесната такса. Настоящият състав не възприема довода на касатора МС на РБ, че по смисъла на чл. 26, ал. 1 и чл. 27 от ЗЕ, административните разходи следва да се тълкуват в широк смисъл-да покриват всички разходи необходими необходими за осъществяване на функциите на държавния орган, а не в тесен смисъл- да включват хартията и материалните разходи за отпечатване на документацията. Както правилно е приел тричленния състав, основния критерий при определянето на таксите в Тарифата, вкл. и обжалваната е изискването за финансова независимост на ДКЕВР и ненатоварването на държавния бюджет с издръжката й. Подобен подход е в противоречие с разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от ЗДТ и противоречи на целта на закона по чл. 2, ал. 1, т. 4 и ал. 2 от ЗЕ. Едностранно вменяване на държавни такси в тежест на частните субекти, без мотивиране на необходимите материално-технически и административни разходи по предоставяне на услугата, с цел пряко финансиране на публичен субект има идентична функция с данъчни задължения, което противоречи на правната характеристика на определяне размера на държавните такси. Неоснователен е довода в касационната жалба на МС на РБ за неправилност на решението поради приетото, че размера на процесната такса се включва при образуване на цените на крайния потребител, тъй като така както е приел тричленния състав същият разход не е изрично изключен от видовете разходи, които не се включват при образуването на цените. Видно от Доклада и финансовата обосновка приети по делото, като част от административната преписка, основния критерий при определянето на таксите в Тарифата, вкл. и обжалваната е изискването за финансова независимост на ДКЕВР и ненатоварването на държавния бюджет с издръжката й, която обосновка не съответства на разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от ЗДТ. С оглед на изложеното и като е достигнал до същите правни изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав